За 4 часа от Варна до Истанбул е абсолютно постижимо, когато се построи автомагистрала „Черно море“
- Г-н Гуцанов, в рамките на предизборната кампания, едни от най-мащабните проекти за развитие, които като ефект надхвърлят рамките на региона, бяха изговорени от Вас. Част от тях не чуваме за първи път. Какво Ви кара да мислите, че като депутат ще успеете да „излобирате“ ваденето им от фризера и стартирането им по същество?
- Повярвайте ми аз не съм единственият, който е прозрял, че, за да успеем да реализираме промяната, за която всички – и леви, и десни говорим, е нужно вече да излезем от Банкя и да поемем пътя на стратегическото развитие. Може и да ме репликирате, че ще се опитаме да върнем и плановата икономика, но истината е, че това е единственият вариант за излизане от хаоса, в който управлението на ГЕРБ ни потопи в последните години. Да, вярно е, че тези проекти, за които говоря, са дори на повече от 10 години. Смея да твърдя, а и никой не може да го отрече, че са мои проекти, защото това беше и още е моето виждане за развитието на Варна - такова, каквото потенциалът на града изисква. Не да скачаме от дупка в дупка и да правим пътища, които след две, три или пет години максимум отново имат нужда от ремонт, а да мислим мащабно, в перспектива, визионерски.
Когато бях председател на Общинския съвет във Варна бях успял, с помощта на тогавашната изпълнителна власт, да задвижа поне на етап проектиране и намиране на финансиране, повечето от проектите, за които говоря. За съжаление, с идването на власт на правителството на ГЕРБ, те бяха буквално напъхани във фризера и нито един от тях не видя бял свят. А можеше досега те вече да са се изплатили и да носят печалба не само на Варна, а на цяла България.
- Кои са Вашите четири проекта за Варна, за които ще се борите за реализация в 46-тото Народно събрание? И на какво сте готов, за да ги видите завършени?
- Ще започна от един много мой, много варненски проект – отварянето на града към морето през територията на сегашното пристанище “Варна–изток”. Не мога да отрека, че през последните години има частично реализиране на тази идея, която е на повече години отколкото ГЕРБ е управлявала въобще, но резултатът е незадоволителен. На практика стана преместване на заведенията от едно място на друго, превърнаха Морска гара в хибрид между скара-бира и селски панаир, в който само Виенското колело е по-високо и толкова. Няма пасажерски терминал, няма яхтено пристанище, няма Аквариум, какъвто беше първоначалния проект, няма голяма зала за конгресен туризъм, която бе проектирана с идея да бъде удължен туристическият сезон във Варна. На практика няма нищо, което да доведе качествено нови туристи във Варна. А Варна има потенциал да бъде Барселона на Черно море. Готов съм да обяснявам на всеки министър, на всеки депутат смисъла и ползите от тези проекти, и се надявам в следващото правителство наистина да има експерти и визионери, които ще мислят за развитието с години напред.
- Вероятно когато се премести още от товарната дейност от сегашното пристанище Варна - изток, ще видим и насищането на територията с нещата, които изредихте преди малко.
- Малко вероятно. За да се премести товарната дейност от “Варна–изток” трябва да има къде да стане това. За 10 години управлението на ГЕРБ не можа да прозре крещящата нужда от изграждане на новото товарно пристанище под „Максуда“. През това време порт Констанца в съседна Румъния ни задмина и сега е на светлинни години напред. Милиони са товарите, които се пренасочиха към Румъния, милиарди са сумите, които ни подминават заради липсата на далновидност и мащаб на мисленето. Днес само товарооборотът от Азия към Европа се равнява на над 310 млрд. $ на година. Ежегодно повече от 55 милиона TEU се обработват от пристанища в Европа, а 70% от контейнерите товари влизащи в Европа идват от Далечния Изток. 5,5 млн. TEU са предназначени за Централна и Източна Европа, но отиват към пристанища в Северозападна Европа. Констанца се подготвя от години за тези товари. Всяка година в него се инвестират от 180-190 млн.евро европейски инвестиции, в момента се строи още един контейнерен терминал. Разкрити са от 2012 г. до момента 175 000 работни места. Повтарям - 175 000! А какво правим ние в България, в едно черноморско пристанище, стратегическо за България? Практически нищо. И, ако ме питате кой е виновен големите пари да подминават България, но други големи пари да не подминават нечии джобове, ще Ви кажа – управлението по модела “Банкя”.
- В последните месеци управлението, което споменахте, като че ли поразмрази говоренето за автомагистрала „Черно море“, която е друг проект, за който настоявате от години.
- Това е проект, който е изключително важен за България. Защото заедно с магистрала „Черно море“ ние можем да изградим един бърз транспортен коридор „Север – Юг“, който да свързва мегаполиса Истанбул с Бургас, Варна и Констанца. По него хора и товари могат да се придвижват от Варна до Истанбул за 4 часа. Значението на този 95-километров участък на територията на България, който ГЕРБ отказа за построи в 12-те години от управлението си, е стратегическо за външно държавните връзки и пренос на товари. Ако към него добавим и значението на жп трасето, а на някакъв етап и плавателен канал Русе–Варна, България би станала разпределителен център за голяма част от милионите тонова товари, които идват от Близкия Изток и, които в момента просто ни подминават.
- Това са огромни и скъпоструващи проекти, които вероятно няма как да станат бързо. Кой от тях е най-важен и спешен?
- През 2008 година имаше осигурено финансиране от Японската банка за развитие в размер на 500 млн. евро за пристанищата във Варна и Бургас, които ГЕРБ отказа да усвои. Сега трябва да се търси ново финансиране от стратегически инвеститори, но това не е невъзможна мисия, ако има ясна индикация, че централното управление на България стои зад тези проекти. Категорично спешни са магистрала „Черно море“ с втория мост над канала море – езеро във Варна, както и удвояване и ускоряване на жп линията Русе – Варна. Паралелно с това е нужно да започне спешно преместването на товарните дейности от “Варна–изток” към нов терминал под „Максуда“. От икономическа и стратегическа гледна точка това са проектите, които ще донесат най-голяма добавена стойност за икономиката ни в най-кратки срокове. Като депутат аз лично ще настоявам през новото правителство, какъвто и да е неговият състав, тези проекти да бъдат стартирани. За голяма част от тях вече има свършена голям обем предварителна работа, така че няма да се стартира от нулата. Смятам, че е крайно време да се възползваме от това, че Варна не е просто на източната граница на България, а е източната граница на ЕС, да спрем да гледаме до върха на носа си, а да използваме стратегическото си място, за да направим икономиката си работеща и печеливша. Така богатата ни на идеи социална политика ще се реализира с лекота, а гражданите на Варна и на страната ни, ще бъдат удовлетворени от стандарта си на живот.
- Звучи малко утопично.
- Не бих казал! Помните ли когато преди години говорихме за пробива "Левски", за идването във Варна на международната регата "Тол Шипс", за отварянето на пристанището. И тогава имаше недоверие. Благодаря на хората, които ми повярваха и помогнаха с малки крачки да започнем да променяме града ни. Нужни са политическа воля, денонощна работа, нулеви нива на корупция и хората да гласуват „за“ СИГУРНОСТ В ПРОМЯНАТА, за да се случат тези проекти в рамките на един управленски мандат. Моят личен ангажимент е да съм камък в обувката на всеки министър, който не работи с темповете, които са нужни за реализацията им.
CV
Роден на 17.6.1967 г. във Варна. Завършил е паралелка с физика в Математическата гимназия в града, а след това и ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” със специалност “Корабоводене на гражданския флот”. Завършил Военна академия „Г.С.Раковски“. Дълги години работи в корабния бизнес.
Бил е общински съветник от БСП, два мандата шеф на ОС - Варна. Депутат в 42-ото и 45-ото НС.
Председател на БСП - Варна, член на Изпълнителното бюро на БСП.
