Поучителната история на кабинета “Димитър Попов”,
събрал сини и червени през 1991 г. - как се дебнеха
партиите и как стигнаха до съгласие
“Правителството на Димитър Попов е единственото в нашата демократична история, което не бе обвинено в корупция. Тайната е проста: седесарите дебнеха комунистите да не крадат, комунистите дебнеха седесарите, всички останали дебнеха и едните, и другите и т.н.
Изводът е много полезен: трябва да се съставят коалиционни правителства, но не от партии съмишленици, от партии с близки интереси - тогава те дружно крадат, прикривайки се една друга, на което сме тъжни свидетели.
Трябва да се съставят коалиции от партии съпернички, от враждуващи партии, от партии с противоположни интереси - тогава те взаимно ще се дебнат и ще се контролират...”
Това каза в интервю за “24 часа” поетът и драматург Стефан Цанев. Изминаха 30 години откакто ни управлява кабинета “Попов”, определен като “програмен”, събрал министри от враждуващите БСП и СДС. (Поучителната история как беше създадено то - виж на 20-а стр.)
Интересно е да се върнем в онези години. Има ли сходство със сценария, който се очертава сега? Според политолозите след изборите на 11 юли най-вероятно правителството ще е коалиционно - от партиите на протеста, но може да е кабинет на малцинството с подкрепа от плаващи парламентарни мнозинства.
А как беше през 1990 г.?
На 20 декември премиерът Андрей Луканов подава оставка и на втория си кабинет, управлявал страната едва 3 месеца. Политическите сили се договорят за съставяне на служебно правителство, наричано още програмно, експертно, “правителство на националното съгласие”.
За министър-председател е избран юристът Димитър Попов, който успешно ръководи Централната избирателна комисия по време на изборите за Седмото велико народно събрание през 1990 г.
Кабинетът е създаден трудно най-вече заради поста вътрешен министър. Дълго време партиите не могат да намерят компромисна фигура.
От СДС предлагат Иван Татарчев, но БСП е категорично против него, въпреки че е трети братовчед на Андрей Луканов. Не искат и Иван Григоров и Йордан Соколов.
Соломон Паси
спира парламентарния
часовник на 12 без 5
Димитър Попов успява да убеди стария си приятел юриста Христо Данов да оглави МВР и в полунощ на 20 срещу 21 декември 1990 г. правителството е гласувано. В него за първи път влизат представители на опозиционните партии. На СДС е даден икономическият блок.
Димитър Луджев вече е създал силна икономическа група на Съюза на демократичните сили, той е и нейният ръководител. Участват Иван Пушкаров, Венцеслав Димитров, Огнян Пишев, Румен Аврамов, Венцислав Антонов, Ренета Инджова, Боян Славенков и др.
Тази група
разработва
икономическата
програма на СДС
Поради тези причини Димитър Луджев (СДС) е избран за вицепремиер, Иван Пушкаров (БСДП в СДС) става министър на индустрията, търговията и услугите, а Иван Костов (СДС) оглавява министерството на финансите.
Вицепремиер от БСП е Александър Томов. Заместник на Димитър Попов е и Виктор Вълков от БЗНС, който става и министър на външните работи.
БСП участва в правителството с шестима министри: Атанас Папаризов - на външноикономическите връзки, Веселин Павлов - на транспорта, Пенчо Пенев - на правосъдието, Емилия Масларова - на труда и социалните грижи, Матей Матеев - на народната просвета, и Любомир Пеловски - на строителството, архитектурата и благоустройството.
Освен тримата - Луджев, Пушкаров и Костов, СДС не участва с други министри. Борис Спиров, който поема Министерството на земеделието и хранителната промишленост, е от БЗНС.
Останалите министри са безпартийни, макар и някои от тях да симпатизанти на СДС, а други на БСП: Христо Данов - на МВР, Димитър Воденичаров - на околната среда, Иван Черноземски - на здравеопазването, проф. Георги Фотев - на науката и висшето образование, Димо Димов - на културата, и ген. Йордан Мутафчиев. Всъщност генералът си е жив комунист, но в средата на 1990 г. армията, милицията и другите подобни структури са департизирани и фуражките вече не могат да членуват в БКП, иначе ги грози уволнение.
Кабинетът “Попов” има две основни задачи - да извърши реформата в държавата и да осигури приемането на новата конституция на България. Много важна е и промяната в три важни неща - цените, лихвата и валутния курс.
Реформата обаче освобождава и хората от дълголетния им страх и мълчание. Нови вицове още няма, но народът се шегува с всичко. Така реформата е наречена рИформа. Според едната версия така я наричал вицепремиерат Димитър Луджев на своя мек бургаски сленг. Според друга версия обаче реформата била наречена рИформа, защото никога нямало да бъде извършена.
Стартът на шоковата
терапия е даден на
1 февруари 1991 г.
Правителството освобождава цените. Хитри търговци, които дотогава крият стоките си, изведнъж ги слагат на тезгяха, само че многократно по-скъпи.
След края на правителственото заседание по този въпрос журналистите наобикалят премиера Попов. Той коментира ситуацията и на другия ден (почти) всички медии разгласяват изречението му “За Бога, братя, не купувайте!”
Тази фраза остана
в историята
Димитър Попов казва буквално следното: “За Бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви”.
В историята сигурно ще остане и първата приватизационна сделка, въпреки че още няма приет закон за приватизацията. Идеята е да бъде създадена нагласа у хората, че това ги чака, това е пътят, по който трябва да се върви. Ще затягаме коланите, но и ще трябва да мислим и действаме по капиталистически. “Жертвата” на експеримента е една бензиностанция, извадена от състава на “Петрол”.
На търга присъстват министрите Иван Пушкаров и Иван Костов. И двамата са силно изумени, когато цената стига до 30 млн. лева, а самата бензиностанция струва не повече от 3-4 милиона.
Търга печели младеж на име Христо Христов, но после се оказва, че той по думите на Иван Пушкаров, е “въздух под налягане”.
Христов няма пари, които да внесе за бензиностанцията, и му секвестират апартамента.
Така Костов и Пушкаров си спечелват славата на неудачни приватизатори за разлика от приватизаторите, които се появиха по-късно на сцената и бяха много, много удачни. Както впрочем и самият Костов.
На лидера на Бизнесблока Жорж Ганчев приписват крилатата фраза “червено-синята мъгла” като визитка за работата на правителството. Тоест при пълна непрозрачност червени и сини играят своята си игра.
Тя бързо е взета “на въоръжение” от медиите и става много популярна в обществото.
Правителството на Димитър Попов, в което има само една жена - Емилия Масларова от БСП.
Министрите спорят за всичко - за валутния курс, за инфлацията - какво ще стане, ако тя стане 500%, за изолацията на страната, за държавния резерв, който е само 60 милиона лева, а само преди година е бил 2 милиарда, за външнотърговските дружества...
Най-активни в караниците са двете копия вицепремиери - червеното Александър Томов и синьото Димитър Луджев.
“Много се деряха двамата,
много”, казва
Иван Пушкаров
Понякога на премиера Попов му се налага да употреби много усилия и целия си такт, за да ги укроти двамата.
На 14 юни 1991 г. е обявена новата конституция на България. Въпреки всичките й недостатъци, тя все пак е първата крачка на доскоро тоталитарната държава към европейската демокрация.
Премиерът Димитър Попов се справя относително добре и с външната политика на правителството си, дори избягва един капан, и до днес неясно от кого точно е бил заложен.
През януари 1991 г. Попов с няколко от министрите си отива на Световния икономическия форум в Давос, Швейцария. Присъствието им е осигурено финансово от известния британски медиен магнат Робърт Максуел, приятел на България още от времето на Тодор Живков.
Димитър Попов се среща с външния министър на Германия Ханс-Дитрих Геншер. Правителството на Андрей Луканов вече едностранно е обявило мораториум върху българските плащания по външния дълг, което спъва работата на новото правителство.
Геншер казва на Попов: “Знаем, че сега нямате пари и не можете да си върнете заемите, но пред вас има 93 банки, какво да очакват?”.
Двамата решават да бъде създадена финансова къща с български съветници в Лихтенщайн, които да следят проблема. Мораториумът да бъде отменен и да започнат преговори с кредиторите.
След Давос Попов отива в столицата на Лихтенщайн Вадуц и разбира, че и Симеон Сакскобургготски е там, гостувал на братовчед си Ханс Адам Втори, крал на Лихтенщайн.
Когато обаче оповестяват програмата, става ясно, че в нея като водач на българската делегация е посочен Н. В. Симеон Втори, цар на България, придружен от първия си министър Димитър Попов. Той предусеща скандала и българската група веднага се изнася.
На летището в София Ивайло Трифонов, началник на кабинета на президента д-р Желю Желев, веднага го кани в президентството. Там д-р Желев му казва: “Г-н Попов, ако бяхте приели присъствието на Симеон в българската делегация,
щях да поискам
оставката ви”
След време Димитър Попов ще признае, че във Вадуц бил направен елегантен опит за държавен преврат, който не е успял. Веднъж Виктор Вълков, тогава външен министър, ми каза, че отказът на Попов не може да се тълкува като погрешен, всичко е въпрос на избор.
Днес от онова правителство на националното съгласие не са между живите четирима - Димитър Попов, Христо Данов, ген. Йордан Мутафчиев и Матей Матеев.
