Само на час от Пловдив в посока Пазарджик е Баткунският манастир "Св. св. Петър и Павел". Той е известен с 500-годишната си лоза, за която се твърди, че е най-старата на Балканския полуостров. Запазени са писмени свидетелства, че е имала необикновени размери - стъблото й е било с обиколка 1, 10 м. През 1978 г. обаче силна буря я съборило на земята и се счупил най-големия й и плодоносен клон.
"Сега в дънера на лозата има две нови стъбла, които раждат невероятно черно грозде", обясняват монасите в манастира. Те са трима, но успяват да поддържат големия двор със зелена морава и прекрасни цветя. В четири отделни клетки отглеждат пауни, фазани, гълъби, зайци.
Посетителите ахват, когато влязат в светата обител - всичко е чисто и подредено. Под гъстите сенки на дърветата има пейки, където могат да отдъхнат и да се насладят на тишината. В двора на манастира се намира голяма триетажна сграда. Навремето е била клиника, но от години пустее.
Смята се, че "Св. св. Петър и Павел" е възникнал през през ХІ-ХІІ в. За първи път е бил опожарен и разрушен през 1657 г. Тогава Баткунската обител е бил сред 33–те манастири, които заедно с 218–те църкви между Костенец и Станимака ( днешния Асеновград) били сринати до основи. След това "Св.св.Петър и Павел" бил възстановен, но отново е сринат през 1774 г. от кърджалиите. Във втората половина на ХІХ в., няколко години преди Априлското въстание, манастирът бил отново възстановен от местното население.Във времето преди Освобождението обителта давала подслон на много хайдушки войводи. През 1872 г. когато Васил Левски правел обиколка из Пазарджишко, посетил и манастира и основал революционен комитет с представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере ( днес Ветрендол ) и Ямурчово ( днес Мокрище). Самият Пазарджишки управител Али бей също посещавал и уважавал манастира, защото там той намерил изцерение от болестите си.
В периода на комунистичния режим една от сградите на манастира била преустроена в клиника за душевно болни и за дълъг период била използвана за такива цели. Днес манастирът представлява комплекс от една каменна църква, жилищни постройки, където са монашеските килии и стопански постройки.
