Машинното гласуване не противоречи на основния закон, реши Конституционният съд (КС).
Той
отхвърли
искането на 66
депутати от ГЕРБ, които на 7 май настояха да се обявят за противоконституционни текстовете, уреждащи машинния вот. В жалбата им бе включен и текстът, който предвижда машинно гласуване да не се провежда в секции с по-малко от 300 избиратели.
Решението идва седмица преди първия вот, който ще се проведе почти изцяло с машини според промените в Изборния кодекс, приети ударно от просъществувалото рекордно кратко 45-о народно събрание.
Според депутатите, атакували разпоредбите на кодекса, машинното гласуване не е съвместимо с принципа на публичност и прозрачност и изискването за контрол над изборния процес. Не са предвидени достатъчно гаранции срещу софтуерни грешки или манипулации . КС обаче намира твърденията за неоснователни.
В решението си той изтъква, че бюлетината за машинно гласуване има същата тежест като хартиената.
Гласуването
в малките секции
с хартия не е
дискриминация, тъй като нито ограничава правата, нито предоставя привилегии.
Самият избирател може да провери начина, по който електронната система регистрира неговия вот. След потвърждаване на избора системата отпечатва контролна разписка с отразения вот, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване.
Избирателят, гласувал с машина, има възможност да сравни отбелязания си избор с този от хартиената разписка, а има и възможност да промени избора си.
Решението е подписано с особено мнение от 5-има съдии - Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Таня Райковска и Филип Димитров.
Според тях машинното гласуване създава препятствие, което затруднява немалка част от гражданите. Те са на мнение, че то не удовлетворява стандарта за прозрачност и публичност и
не предоставя
възможност за
обществен
контрол
при зачитане на гласовете, защото преброяването се извършва “вътре в машината по зададени параметри от специализиран софтуер, а не пред очите на хората”.
КС е уважил единствено искането по отношение на разпоредбата, че “пропорционалната изборна система се прилага до произвеждането на първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на закона”.
Този текст влезе по предложение на “Има такъв народ”.
“Разпоредбата е неясна, противоречива и
на практика
неизпълнима,
поради което
противоречи
на правовата
държава”,
казват магистратите. Не е указано каква да бъде системата, а и основният закон не дели изборите на редовни и нередовни.
Според съдиите предложението
на “Има такъв народ” за смяна
на пропорционалната избирателна
система е неясно и противоречиво
