Многократно сме заявявали невъзможността за компромис с националистите
Нужен е рестарт на държавността - на 4 април бе направена само първата крачка
Визитка
Велислава Иванова Кръстева е български политически ПР, политолог и журналист. Първият и най-дългогодишен ръководител на “Връзки с обществеността” на политическата партия Движение за права и свободи. Член на Централния съвет на ДПС. Депутат в 44-ото и 45-ото народно събрание. Тя заема поста зам.-министър на културата в правителството на Пламен Орешарски. Преди това е била два пъти член и говорител на ЦИК.
Велислава е родена в Плевен. Възпитаник е на Средно музикално училище “Панайот Пипков” със специалност виолончело. Бакалавър по икономика и магистър по политология.
- Г-жо Кръстева, на изборите в последните години думата заедност бе сред най-често звучалите в предизборните слова на ДПС. За вота през юли освен заедност много актуални са думите промяна и рестарт. Каква промяна е нужна?
- Ако трябва да направим опит за определение на думите, а думите имат значение, рестарт е на по-висок ред от промяна. Заедността пък няма алтернатива. На този етап на времето смятаме, че това, което е необходимо на държавата, е именно рестарт. Рестарт, който не се състоя на парламентарните избори на 4 април, въпреки че тогава бе направена първата крачка. За необходимост от рестарт на държавността говорим и призоваваме отдавна. Това е теза на Движението за права и свободи поне от 4 г., в които обаче призивите ни не бяха чути, а усилията на властта бяха концентрирани единствено към запазване на статуквото. С цената на безброй компромиси и грубо погазване на основните демократични принципи – ярък пример за това е допускането на откровено националистически формации във властта.
- Кои бяха основните проблеми на управлението в последните 10 г., че трябва да се рестартира държавата? Кой може да ги реши?
- Срастването
на партия и
държава. По
безпрецедентен
за времето след
1989 г. начин
Фундаментален проблем, който доведе до ерозиране на демокрацията в България. Власт заради самата власт. Без реформи, без приоритети, без стратегия за развитие на страната. Уронването на авторитета на институциите, особено на Народното събрание. Редуцирането на парламента до гумен печат за еднолични решения. Неминуемо държавата забуксува като следствие на отсъствието на политики. И това много силно се усеща от хората. Както като последица в нереформираните системи – здравна, образователна, социална и т.н., така и на ниво общини, села и квартали, в личния живот на българските граждани. Чувството за липса на справедливост завладя обществото ни и това неминуемо рефлектира и в поведението на българския избирател. Ако анализираме изборите от преди три месеца, ще видим колко внимателно избирателите подредиха политическите партии така, че не просто една партия да не може да състави самостоятелно мнозинство, а дори три и повече формации да не могат да получат мнозинство. Аритметично мнозинство дори. Това беше изключително силен знак от страна на избирателите, стига да има кой да го прочете.
- Коментатори вкарват ДПС в графата статукво. Кажете им няколко аргумента защо това не е така.
- Изкушавам се да ви кажа, че и принципите, по които работят коментатори, анализатори и социолози, се нуждаят от рестарт. Тъй като те работят с остарели клишета и матрици. Ако се върнем на предишния ви въпрос и продължим анализа на знаците на избирателите, ще видим, че те, избирателите, са много по-мъдри в преценките и решенията си. Тезата за “статукво” и “анти-статукво” е аналогова теза от времето на аналоговата политика. Такива са и “лявото”, и “дясното”, и целият този спектър, разпределен по колорит.
Време е главно
политиците да
се преместят,
образно казано, в
дигиталната ера
За да могат да бъдат адекватни на необходимостите на обществото, за да могат да бъдат на висотата на очакванията от избирателите и за да могат да бъдат достатъчно бързи в реакциите си спрямо тях. Това е политическият рестарт.
- През април от ДПС казвахте, че това са най-важните избори. Тези през юли май ще се окажат по-важни. Какво очаквате от тях?
- Тези предсрочни избори се явяват естествено продължение на изборите от 4 април. Нещо като втори тур на вота. Тъй като не може да става и дума за изтекъл мандат и произтичащи от него изводи и промени. Така че – да, тези избори продължават да бъдат решаващи.
Какво очакваме от изборите – най-вече правилен прочит на изборните резултати от страна на партиите участници. За нас от ДПС,
задачата е да
надградим
постигнатия
резултат от
4 април,
тъй като субективно, като партия, ние бяхме единствената парламентарно представена политическа сила, която увеличи и номиналните си гласове, и депутатските си мандати.
- Готови ли сте да управлявате след изборите, г-жо Кръстева? С кого?
- ДПС винаги е заявявала, че властта не е и не бива да бъде самоцел. Надяваме се, че този път политическите партии ще проявят повече зрялост и ще намерят пътя към широк диалог за това какво трябва да бъде управлението на страната ни. Диалог, който ще изведе необходимите и задължителни приоритети пред страната и едва на базата на съгласието около тези приоритети да се потърси парламентарната подкрепа за съставянето на правителство. Това е новата формула, по която трябва да продължи политическият живот на България, ако искаме да сме адекватни на времето и на посланията на избирателите си.
- А с кого не бихте управлявали, има ли червени линии, които няма да прекрачите?
- Многократно сме заявявали невъзможността за компромис с участието на националистите. Много пъти призовавахме ГЕРБ да не допуска националистите във властта, защото това е пагубно за демокрацията и петни европейското лице на страната ни. Не бихме направили компромиси с партии и формации, чието водещо начало е нарушаването на човешки права и свободи, ценности и принципи.
- ГЕРБ и Българските патриоти всеки ден говорят срещу увеличените секции в Турция и плашат хората, че се отваря възможност за зависимост от чужда държава. Разсейте тези страхове. Може ли секциите в Турция да променят категорично вота на 11 юли?
- Конституционно право на всеки пълнолетен български гражданин е да избира. В този смисъл изпълнението на конституцията няма как да бъде застрашаващо за каквото и да е. А това, че партии “на ръба” на оцеляването си или такива, които потъват от собствената си неспособност да носят отговорност да управляват и загубили доверието на избирателите си, се опитват да експлоатират страхове и предразсъдъци, не може да се превръща спекулативно в някаква уж заплаха за страната. Ние от години знаем, че появят ли се на на политическия манеж играчи, които имат проблем с подкрепата, автоматично се вади етническата карта с анти-ДПС кампания. Това вече е опасно. Опасно за демокрацията и държавността.
- ДПС има стройна и аргументирана програма за ускорено развитие. Кажете най-важните неща в нея.
- Нашата програма за ускорено икономическо развитие има три основни сегмента: зелена икономика, дигитализация, включване на активните и свободни граждани в процесите на вземане на решения.
Този подход, тази програма изработихме още през 2017 г. И до днес тя, разбира се, със съответните ъпдейти остава възможният инструмент за постигането на ускореното икономическо развитие на страната. Ние имаме самочувствието да предложим тази програма, нека дебатираме с останалите политически партии, нека намерим пътя за диалог, пък след това да направим най-доброто за страната.
- Вие сте водач на листата на ДПС в Плевен. Кои са основните проблеми в областта и има ли решение за тях?
- Главен проблем на региона, неразрешен години наред, е липсата на стратегия за развитие, която да отчита спецификата, даденостите и възможностите, проблемите и трудностите на целия регион и да се превърне в програма за развитие. А личната ми кауза е
възпрепятстване
на широкото
разпространение
на етническа
нетърпимост
и сегрегация,
главно в училищата, прикрита чрез различни механизми на “отсяване” на децата. Разделянето на паралелки, базирано на този принцип, приписването на т.нар. специални образователни потребности на цели класове, дори на училища. Това не е нов феномен, но през последните години, в мандата на управлението с участието на националистите и негласната подкрепа на местните власти, вместо да се развиваме напред като толерантно общество, ние като че ли се завръщаме в едни мрачни години на лоши, дори опасни за общественото ни развитие практики.
Няма как в ХХI век да сме развита европейска държава, когато няма грижа за всички деца независимо от етнос и т.н. Няма как да вървим напред, оковани в предразсъдъци и страхове. Ако си позволя да перифразирам, правата на едно дете, ако успеем да опазим, опазили сме човечеството.
Но това изисква много работа с ум и сърце и много лична отговорност.
