Нов план за действие през есента представя следващата седмица министър Кацаров
Липсата на чисти болници, т.е. на такива, в които да се лекуват само пациенти с хронични заболявания и където да се приемат болни с оплаквания, различни от COVID, е една от причините, довели до високата смъртност у нас по време на пандемията.
Наред с това България е влязла в пандемията с много болно население, като основните заболявания у нас са сърдечно- и мозъчносъдовите.
Това обясни доц. Христо Хинков, директор на Националния център по заразни и паразитни болести при представянето на анализ за високата смъртност по време на пандемията от март 2020 г до края на май 2021 г.
Той бе възложен от здравния министър Стойчо Кацаров преди месец.
"Този вирус поразява ендотела на кръвоносните съдове и атакува всички системи в организма, но основно сърдечносъдовата, а българското население страда най-много от такива заболявания", каза доц. Хинков.
При средна за ЕС смъртност 10,2 процентни промила на 1000 души, в България тя е 15,5 не само по време на пандемията, но и преди това. При тенденция за нарастваща продължителност на живот до 2019 г. обаче, през 2020 г. тя спада с 1,5 г., показва анализът.
Нереформираната здравна система, за която се говори от години, също е сред основните причини за високата смъртност по време на пандемията у нас. Болниците например са влезли в епидемията с много сериозни недостатъци по отношение на инфекциозните отделения, като на много места такива изцяло липсвали или са били недобре оборудвани, липсвала и кислородотерапия. Сериозни постъпки в тази посока започнали да се правят още през март миналата година, но нямало средства за това. Такива били заделени едва през ноември.
Самото управление на кризата пък било без ясна структура и визия и без ясно комуникиране с обществеността, очерта проблемите доц. Хинков.
Всичко това довело много хора да си починат в домовете, поради липса на навременна медицинска грижа.
Проблемите пък са трупани с години, а основната причина за тях е неглижирането на общественото здраве.
"От 15 години правим ежегодни доклади за здравословното състояние на българското население, които се представят в парламента и след това се хвърлят на някой рафт. От тях няма никаква последващи действия", обясни доц. Хинков.
Той обясни, че направения от НЦОЗА анализ не е изчерпателен, защото центърът все още няма достъп до Информационната система на здравното министерство и трябва да събира голяма част от информацията през РЗИ-ата. Затова и липсват данни за смъртността по болници.
"Въпреки това той дава насока", каза доц. Хинков. Той посочи Финландия като добър пример в справянето с пандемията, където и заболяемостта и смъртността останали ниски. Преди следващата вълна от COVID пък трябвало да се укрепи болничната помощ.
Занапред пък фокусът на действие в областта на здравеопазването трябва да се премести към общественото здраве, като се наблегне повече на профилактиката и грижата в доболничната помощ.
Българинът в момента предпочита голяма част от вноските му да отиват за лекарства, а не за профилактика, категоричен бе доц. Хинков.
Цялостен нов план с инвестиции, организация и конкретния действия при определени показатели завършва в момента здравното министерство, съобщи здравният министър Стойчо Кацаров. Той ще бъде представен в началото на следващата седмица, като в него е взет под внимание и анализът на НЦОЗА.
Подготвени са и проекти за стабилизиране на инфекциозните отделения, като се очаква те да бъдат одобрени до есента и болниците да могат да посрещнат следваща вълна по-подготвени.
