Правителството предлага Людмил Ангелов да бъде удостоен с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие
Министерският съвет реши на заседанието си днес да предложи на президента на Република България да издаде указ за награждаването на Людмил Михайлов Ангелов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие, за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството. Предложението е на Министерството на културата.
Людмил Михайлов Ангелов е бележит български пианист, световноизвестен творец и изтъкнат културен деец. Признат е като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен. Негови концерти са записвани и излъчвани от всички радио и телевизионни канали в България, както и в Полша, Унгария, Испания, Франция, Италия, Великобритания. Германия, САЩ, Аржентина и Южна Корея.
Популярен на пет континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали и е бил солист на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти.
Връчването на държавната награда орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие на Людмил Михайлов Ангелов за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството, е израз на висока чест и уважение към неговите изключителни заслуги за развитието на музикалното изкуство и българската култура.
Националната организация „Малки български хора“ беше призната за национално представителна организация на хора с увреждания
Правителството призна Сдружение „Националната организация „Малки български хора“ за национално представителна организация на хора с увреждания за срок от четири години. Сдружението работи активно в обществена полза по проблемите на малките хора в България. Осигурява по-добро сътрудничество между гражданското общество и правителството, във формиране на политиката за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания, както и за гарантиране на техните права и зачитане на тяхното достойнство.
НЗОК ще има възможност да възлага дейности в областта на информационните и комуникационни технологии на различни изпълнители
Министерският съвет прие Решение за изключването на Националната здравноосигурителна каса от списъка на административните органи, които при изпълнение на дейности по системна интеграция ги възлагат на Националния системен интегратор „Информационно обслужване“ АД.
По този начин дейността на НЗОК няма да бъде утежнявана допълнително и предвид динамиката на процесите и специфичния характер на обществените отношения ще има възможност да възлага дейности в областта на информационните и комуникационни технологии и на други изпълнители.
Одобрени са над 12 млн. лв. за обезщетения на учители и непедагогически специалисти
Правителството одобри допълнителни 12 381 560 лв. за обезщетения на 1370 педагогически и 946 непедагогическите специалисти за месеците от януари до април 2021 г. Средствата се предоставят за дейности по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“. Обезщетенията се изплащат на различни основания - поради намаляване на числеността на персонала, при прекратяване на трудови правоотношения или при преструктурирането на мрежата чрез закриване или преобразуване на образователни институции.
Отделно с 203 222 лв. ще бъдат финансирани четири общини - Троян, Цар Калоян, Смядово и Свищов. Средствата покриват разходите по включване на четиригодишните деца в задължителното предучилищно образование.
До момента правителството е одобрило финансиране за 52 общини, които създадоха условия за въвеждане на задължителна предучилищна подготовка и за децата на четири години. Осигуряването на обучение и социализация в ранна детска възраст е от съществено значение за развитието на ключовите компетенции у децата.
Над 2100 докторанти ще получат допълнителни стипендии за 2021 г.
Над 2100 редовни докторанти могат да получат допълнителни стипендии за 2021 г., след като Министерският съвет отпусна за целта 4,5 млн. лв. Финансирането се осигурява от средствата за наука в централния бюджет за 2021 г. и ще бъде разпределено между докторантите от Българската академия на науките (БАН), Селскостопанската академия (ССА), Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и 16 държавни висши училища.
Индивидуална допълнителна стипендия могат да получат положително атестираните докторанти до два месеца след приключване на атестацията им. Размерът на годишната стипендия ще бъде средно около 600 лв. за Университета по архитектура, строителство и геодезия и средно около 4260 лв. за БАН. Сумите се изплащат за броя на месеците, за които докторантите са положително атестирани.
Според приетите от кабинета през 2018 г. изменения на Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. средствата за допълнителни стипендии се разпределят пропорционално за всяко виеше училище и научна институция съгласно утвърдена формула. Всяка организация разработва правила и критерии, по които разпределя получените средства за докторантски стипендии.
Допълнителното финансиране за стипендии, което правителството отпуска всяка година на висшите училища и научните организации, е част от усилията на държавата за привличане и задържане на младите учени в страната и за подкрепа за докторантите в реализацията им като качествени преподаватели и изследователи.
Министерският съвет одобри средства за дейности по опазване на околната среда
Министерският съвет одобри допълнителни трансфери в размер на 8 584 747 лева по бюджета на Министерство на околната среда и водите за 2021 г. за нуждите на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Средствата ще бъдат използвани за разплащане на договори, свързани с изпълнението на проект „Анализи и проучвания на видове и природни местообитания, предмет на докладване по чл.17 от Директивата на местообитанията и чл. 12 от Директивата за птиците“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“.
Допълнителните трансфери по бюджета на Министерството се осигуряват за сметка на средствата по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) постъпили преди 24 юни 2016г., представляващи остатък от приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове от инсталации чрез търг съгласно Закона за ограничаване изменението на климата.
При верификация на извършените разходи от страна на УО на Оперативна програма “Околна среда” средствата ще бъдат възстановени на ПУДООС.
Правителството се разпореди с имоти
По решение на правителството община Плевен получава правото на собственост върху държавен имот с площ 7166 кв. м в гр. Плевен. На мястото ще се изгради нова учебна сграда на Основно училище „Валери Петров“ - гр. Плевен по Програма „Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022“. Новата сграда ще даде възможност учениците от три училища да преминат в едносменен режим на обучение.
Поради отпаднала необходимост, по решение на Министерския съвет от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отнема правото на управление върху имот - публична държавна собственост и се предоставя на Агенция „Митници“ за изпълнение на нейните функции. Имотът се намира на ул. „Юлиус Ирасек“ № 4 в гр. Монтана и представлява самостоятелен обект с площ 34.32 кв. м на четвъртия етаж в административна сграда.
Предоставя се управлението върху имот - публична държавна собственост на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Имотът се намира на ул. „Кожарска“ № 2 а, район „Сердика“ в гр. София и представлява учебна сграда, ползвана за работилници. В допълнително предоставената материална база академията ще има възможност да премести всички дейности, свързани с театралното и кинопроизводството, както и значителна част от обучението на студентите с цел осигуряване на подходящи условия.
Правителството даде съгласие за апортиране на движими вещи, собственост на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, в капитала на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. По този начин ще се увеличи капиталът на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД със стойността на непаричната вноска, представляваща правото на собственост върху материалите и резервните части.
Одобрен е проект на Рамково споразумение за „Традуки“
Министерският съвет прие решение, с което одобри проект на Рамково споразумение за „Традуки“ - проект за преводи от, на и в рамките на Югоизточна Европа.
С решение по т. 20 от Протокол № 72 от заседание на Министерския съвет от 16 декември 2020 г. за одобряване на Рамково споразумение за проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа за периода 2021 - 2023 г., проектът на Рамково споразумение беше одобрен и министърът на културата беше упълномощен да подпише международния договор.
В Споразумението страните - партньори декларират намерението си да подпишат нова редакционна версия на документа. Новата версия на Рамковото споразумение се отнася основно до актуализирането на съдържанието на програмата и структурата на управление на проекта „Традуки“. Освен страните - партньори и финансовите им вноски за участие, настоящият проект на Рамково споразумение за „Традуки“ - проект за преводи от, на и в рамките на Югоизточна Европа включва описание на програмните области, организацията на функциониране на програмата, както и структурата на управление на проекта.
„Традуки“ представлява Европейска мрежа за литература и книги. В повечето европейски държави програмите за превод вече са неразделна част от националните програми и инициативи, насочени към популяризиране и разпространение на литературата и културата на страните. Европейската мрежа „Традуки“, създадена през 2008 г., излиза извън тази рамка, избирайки международен и многостранен подход, като добавя наднационални аспекти към подкрепата за преводите и литературата. „Традуки“ се фокусира върху обмена между немскоезичната литература и литературата на страните от Югоизточна Европа, както и върху литературния обмен в рамките на Югоизточна Европа.
От присъединяването си към „Традуки“ досега България участва последователно в пет сесии за кандидатстване и оценяване на проекти. Преди присъединяването, когато страната ни е само участник, а не равноправен член на програмата, са били подкрепяни спорадично и малко на брой български проекти. Още след първата сесия, в която България участва като равноправен партньор, българските кандидатури, както и успеваемостта на проектите ни, се увеличават. Това е доказателство за ролята на членството ни в „Традуки“ и за възможността да участваме равноправно в обсъждането и оценяването на кандидатурите, чийто резултат е увеличаване на броя на одобрените български проекти.
С подписването на Рамковото споразумение за „Традуки“ - проект за преводи от, на и в рамките на Югоизточна Европа, Министерство на културата на Република България ще продължи участието си в проекта за периода 1 януари 2021 г. - 31 декември 2023 г.
Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело С-174/21 пред Съда на Европейския съюз
Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело С- 174/21 пред Съда на Европейския съюз. Делото е образувано въз основа на подадена искова молба пред Съда на ЕС от Европейската комисия за налагане на имуществени санкции за несъобразяване от страна на България с решението на Съда на ЕС от 5 април 2017 г. по дело С-488/15 за неизпълнение на задълженията на страната по Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.
В позицията на страната е предоставена детайлна информация и са изложени аргументи, доказващи, че България е взела необходимите мерки с оглед съобразяване е Решението на Съда на ЕС от 2017 г., респективно със задълженията си по Директивата, по отношение на агломерациите София, Пловдив, Северна, Югозападна и Югоизточна. Като се позовава на данните от измервания за качеството на атмосферния въздух за периода от 2021 г. до 2020 г., България посочва, че е налице устойчива и трайна тенденция за постоянно намаляване на броя на превишенията на средноденонощната норма на ФПЧ, както и постигането й на територията на все по-голям брой общини. По отношение на средногодишната норма на ФПЧ са изложени данни, доказващи спазването й за 2020 г. в агломерации София, Северна, Югозападна и Югоизточна.
Именно същественото подобряване на качеството на атмосферния въздух през последните години по показател ФПЧ във всички зони и агломерации в страната доказва, че държавата е идентифицирала и прилага подходящите мерки, така че периодът на превишаването на пределно допустимите стойности да бъде възможно най- кратък.
България подкрепя назначаването на двама съдии и двама генерални адвокати в Съда на ЕС от Естония, Хърватия и Испания
България подкрепя назначаването на двама съдии и двама генерални адвокати в Съда на ЕС от Естония, Хърватия и Испания. Това се посочва в българската позиция за заседанието на постоянните представители на държавите членки в ЕС (КОРЕПЕР II), което ще се проведе на 7 юли 2021 г. в Брюксел. На заседанието ще бъдат разгледани предложенията на трите страни.
България подкрепя предложението на Естония за преназначаване на Кюлике Юриме на поста съдия, на Хърватия - за назначаването на Тамара Чапета на поста генерален адвокат, както и две предложения на Испания - за назначаването на Мария-Лурд Арастей Сахон на поста съдия и за преназначаването на Мануел Кампос Санчес-Бордона на поста генерален адвокат. Всички те ще са с мандати до 6 октомври 2027 г.
Кабинетът одобри резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика на ЕС
Правителството одобри резултатите от заседанието на Съвета на Европейския съюз (ЕС) по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Транспорт“ и „Телекомуникации“), което се проведе на 3-ти и 4-ти юни 2021 г. в Люксембург.
В сектор „Транспорт“ беше постигнат общ подход по предложенията за Единно европейско небе (ЕЕН) - пакет от две досиета, целящ реформа в управлението на въздушното движение в ЕС.
Също така министрите взеха решение за одобрение на общ подход по предложението за изменение на Директива 2006/1 относно наети от транспортните оператори превозни средства без водач. Те приеха и общ подход по предложение за изменение на Директива (ЕС) 2017/2397 за преходните мерки за признаване на свидетелства от трети държави.
Транспортните министрите одобриха заключения относно поставянето на железопътния транспорт начело на интелигентната и устойчива мобилност, както и заключения относно стратегията на Комисията за устойчива и интелигентна мобилност.
В сектор „Телекомуникации“ министрите отчетоха напредъка относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза.
Проведен бе ориентационен дебат относно практически действия за постигане на целите „Цифровия компас за 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“.
Правителството одобри резултатите от Съвета на ЕС по околна среда
Правителството одобри доклада за резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по околна среда, проведено на 10 юни 2021 г. в Люксембург. В рамките на заседанието министрите обсъдиха предложението за Регламент относно батериите и отпадъчните батерии. Дебатът се фокусира върху основните въпроси, изискващи допълнителна работа на политическо и експертно ниво, а именно: избора на правно основание, схемите за разширена отговорност на производителя, събирането на отпадъчни батерии и ограниченията на опасни вещества.
Делегациите обмениха мнения и относно Плана за действие на ЕС за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата. Подкрепа получиха интегрираният и последователен подход и полезните взаимодействия с няколко стратегии, представени в рамките на Европейската зелена сделка. За страната ни Планът е важна стъпка в усилията за постигане на нетоксична околна среда, като същевременно е важно да бъде запазена конкурентоспособността на икономиката и да бъдат отчетени националните социални и икономически особености.
Съветът одобри Заключения относно Новата стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата, които осигуряват политически насоки за нейното изпълнение. Беше подчертана ролята на климатичната устойчивост в контекста на икономическото възстановяване от COVID-19.
Одобрени са резултатите от българското участие в заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване”
Министерският съвет прие решение за одобряване на резултатите от участие на България в заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване”, проведено на 15 юни 2021 г., в гр. Люксембург, Великото херцогство Люксембург.
В рамките на срещата министрите обсъдиха критериите за издаване, приемане и употреба на цифровия COVID сертификат в контекста на развитието на пандемията в отделните държави. В своите изказвания делегациите акцентираха върху актуални въпроси, свързани с необходимостта от укрепване на общественото доверие към ваксинирането чрез ясна и навременна информация, споделянето на ваксини с трети държави, както и значението на научните становища при смесването на различни по вид ваксини.
България подчерта важността на колективните усилия на държавите членки при осигуряването на достъп до ваксини за европейските граждани. Основен приоритет следва да остане безопасността, ефективността и качеството на ваксините. Общественият интерес и фискалната устойчивост изискват да бъде поставен ясен акцент върху действителните нужди на държавите, при пълно зачитане на доброволния характер на ваксинацията.
Одобрена е позицията на страната ни за предстоящите преговори в ОИСР за данъчното облагане на дигиталната икономика
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за преговорите в Приобщаващата рамка по въпросите на BEPS (Base Erosion and Profit Shifting - свиване на данъчната основа и прехвърляне на печалби) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за намиране на общо решение за предизвикателствата при данъчното облагане на дигиталната икономика. Решението е във връзка с предстоящото заседание на Приобщаващата рамка на 1 юли 2021 г.
България принципно подкрепя предложението на ОИСР за решаване на въпросите за данъчното облагане на дигиталната икономика, като в позицията са направени и някои бележки по конкретните параметри на това предложение, става също така ясно при какви обстоятелства страната ни би подкрепила някои от тях.
В позицията е посочено, че нашата страна смята, че новата международна данъчна структура трябва да отчита икономическите, географските, демографските и геополитическите особености на всяка страна, че минималната данъчна ставка трябва да се прилага за международни корпорации с над 750 млн. евро оборот, както и да не се прилага за компании, базирани в страна членка с голям брой работници.
Правителството прие проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на ЗЧРБ
Министерският съвет одобри проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), произтичащо от измененията и допълненията на приетия ЗЧРБ.
С тези промени се постига съответствие с Директива 2011/98 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. за въвеждане на единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на държава-членка, както и въвеждане на общ набор от права на работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка - от подаване на заявление до неговото решаване.
Припомняме, че до промяната на ЗЧРБ, реално се подаваха отделни заявления пред два самостоятелни административни органа - Агенцията по заетостта и дирекция Миграция-МВР, които съответно вземаха и самостоятелни решения по тези заявления.
Заложената цел на тези изменения е повишаване на възможностите за достъп на работна ръка на българския пазар на труда.
Методология за оценка на качеството в образованието няма, приемането й се отлага
с три години
Кабинетът удължи с три години срока за създаване на методология за определяне на образователните резултати на детските градини и училищата. Чрез нея се предвижда да се отпускат пари за повишаване на качеството на средното образование.
Изискването за внасяне на проект за методология за оценка на качеството е в сила от преди три години и половина – от 1 януари 2018 г., а крайният срок за приемането й е 30 юни 2021 г. При встъпването си в длъжност служебният екип на Министерството на образованието и науката (МОН) обаче установи, че такава методология не е разработена. Съществува частичен опит за методология, който обхваща само образованието между IV и VII клас, а не цялата образователна система. Не са налични данните, които са необходими за създаване и утвърждаване на методологията и няма процедура, по която те да се събират. Освен това не са отчетени коректно ключово важни фактори, които силно влияят върху резултатите в училище. Сред тях са например езикът, на който се говори в семейството, и образователното равнище на родителите. Изобщо не е направен опит да се разработи оценка на качеството в детските градини.
Освен това Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) изисква методологията да вземе предвид оценката от инспектирането, проведено от Националния инспекторат по образованието във всички детски градини и училища. От октомври 2018 г. до юни 2021 г. са проверени общо 333 образователни институции от общо 4151. Данните показват, че при сегашния капацитет и система за работа на инспектората проверката на всички училища и детски градини ще отнеме около 30 години. Очевидно са необходими промени във функциите и/или в капацитета на инспектората, което може да доведе до изменение в ЗПУО.
Отлагането на методологията с три години ще даде възможност да бъде направено всичко необходимо, за да може финансирането според качеството на образователната система да се реализира по правилния начин.
Правителството подготвя спешни мерки за подобряване на иновационната среда в България
Основният фокус на икономическата политика в периода на възстановяване от кризата породена от коронавируса трябва да бъде насочен към насърчаване на иновациите за повишаването на конкурентоспособността на българската икономика и трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж.
Осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови продукти и пазари и развитие на иновативни предприятия има потенциала да създаде високотехнологична индустриална база, да изведе икономиката на нова и по- висока траектория на растеж и да доведе до икономически възход.
През последните 12 години българската икономика, подпомагана от ЕС, расте, но със сравнително ниски темпове и все още е далеч от пълния си потенциал. Основният проблем е, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой.
Затова българското правителство предприема спешни мерки за подобряване на иновационната среда в България, като възлага на министъра на икономиката да координира политиката в областта на иновациите.
Одобрен е Годишният отчет за дейността на НЗОК
Министерският съвет одобри Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Отчетът е одобрен от Надзорния съвет на Касата. Съдържа информация за организацията и управлението на НЗОК и представя детайлно нейната дейност през 2020 г.
Като фокус на дейността на НЗОК през 2020 г. подробно са представени предприетите действия, издадените актове и взетите решения във връзка с подписания за първи път тригодишен Национален рамков договор в областта на медицинските и на денталните дейности за периода 2020 - 2022 г., обявеното от Народното събрание извънредно положение и последвалата го извънредна епидемична обстановка във връзка с разпространението на COVID-19.
Анализирана е структурата на извънболничната и болничната медицинска помощ в страната, в това число вида и обема дейности по лечебни заведения и по РЗОК. Извършен е подробен анализ на потребностите и развитието на медицинската дейност, като е анализирано в абсолютни числа и процентно съотношение реализирането на отделните дейности в рамките на всяка една от медицинските специалности.
Направени са изводи, според които в резултат на настъпилата епидемична обстановка в страната през 2020 г., при средните показатели на почти всички отчетени дейности в областта на извънболничната първична, извънболничната специализирана и болничната помощ, в това число и диспансерната помощ, се наблюдава спад спрямо същия отчетен период през 2019 г. Според отчета намалението на извършените дейности в извънболничната помощ, включително по профилактика и диспансерно наблюдение, е предпоставка за бъдещо увеличение на броя на хоспитализациите, което съответно би увеличило разхода в бюджета на НЗОК за болнична помощ.
В заключение е посочено, че през отчетния период в условията на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка структурните звена на НЗОК и РЗОК са изпълнили функционалните си задължения в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство, съобразно мисията и целите на НЗОК и необходимостта от постигане на рационално използване на обществените средства. През месеците на пандемия НЗОК е успяла да осигури нормално функциониране на системата, за да могат задължително здравноосигурените лица да получат адекватна медицинска грижа, а медицинския персонал - спокойствие за изпълнение на ангажиментите си в извънредна ситуация.
Правителството одобри Годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК
Министерският съвет одобри Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Отчетът е одобрен от Надзорния съвет на Касата.
Със Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г. (ЗБНЗОК) са одобрени приходи и трансфери - всичко в размер на 4 744 704,9 хил. лв.
Общият размер на получените от НЗОК приходи и трансфери - всичко към 31.12.2020 г. възлиза на 4 733 419,7 хил. лв. В сравнение със същия период на 2019 г. се отчита ръст от 336 892,2 хил. лв. или със 7,7 %, което се дължи основно на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2020 г.
Със ЗБНЗОК за 2020 г. за разходи и трансфери - всичко са одобрени средства в размер на 4744 704,9 хил. лв., които по отчет достигат 4 738 218,1 хил. лв., или ръст от 6,9 % спрямо отчетените през предходната година.
Разходите по ЗБНЗОК за 2020 г. са в размер на 4 739 172,7 хил. лв. Към 31.12.2020 г. са разходвани 4 733 063,9 хил. лв., с включени трансфери към бюджетни организации. В сравнение с 2019 г. се отчита увеличение на разходите с 304 921,5 хил. лв.
Разпределението на отчетените здравноосигурителни плащания в размер на 4 585 743, 3 хил. лв. вкл. предоставени трансфери към бюджетни организации, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК по видове е следното:
- за първична извънболнична медицинска помощ - 277 629,5 хил. лв., или 22,6 % ръст спрямо 2019 г.;
- за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) - 277 999,6 хил. лв., или 11,1 % ръст спрямо 2019 г.;
- за дентална помощ - 210 979,3 хил. лв. или 28,2 % ръст спрямо 2019 г.;
- за медико-диагностична дейност - 108 493,5 хил. лв. или 20,9% ръст спрямо 2019 г.
- за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната, за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и за лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, общо 1 259 853,5 хил. лв. или ръст от 10,1% спрямо 2019 г.
- за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - 89 449,6 хил. лв., или намаление от 15,3 % спрямо 2019 г.;
- за болнична медицински помощ - изплатени са 2 251 459,7 хил. лв. (в т.ч. 89 477,01 хил. лв. трансфер за ведомствени болници) или 49,1% от всички здравноосигурителни плащания. Спрямо 2019 г. се отчита увеличение на плащанията за болнична помощ със 175 899,1 хил. лв., или с 8,5 %, независимо от общото намаление на обема на отчетената дейност поради епидемичната обстановка.
- други здравноосигурителни плащания - за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност - изплатени са 109 878,6 хил. лв. Основната част от отчетените средства са разходвани за плащания по искове от други държави за получени на тяхна територия обезщетения в натура от ЗОЛ, осигурени в НЗОК.
Съгласно ЗБНЗОК за 2020 г. бюджетът на НЗОК за 2020 г. е приет с балансирано бюджетно салдо.
В резултат на отчетените към 31.12.2020 г. разходи и трансфери - всичко в общ размер на 4 738 218,1 хил. лв., спрямо отчетените приходи и трансфери - всичко в общ размер на 4 733 419,7 хил. лв. се формира отрицателно бюджетно салдо за годината в размер на 4 798,4 хил. лв., финансирано с наличността по сметката на НЗОК към 01.01.2020 г., съгласно чл.48, ал.4 от Закона за публичните финанси.
Държавата ще продължи да изплаща средства на работодателите за запазване на заетостта
до края на юли 2021 г.
Работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта на работници и служители до 31 юли 2021 г. Това реши правителството с приемането на промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г., в което се определят условията и редът за получаване на средства за запазване на работните места в засегнатите от Ковид-19 икономически дейности.
Средства ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са отпуск на основание чл. 173 а от Кодекса на труда или работата им е била преустановена поради въведени временни ограничения на дейността. Те следва да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1 януари 2021 г.
Фирмите, учредени преди 1 юни 2019 г., ще могат да получат от държавата 60 на сто от осигурителния доход на работниците за април 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя. За да имат това право, приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за компенсации, трябва да са намалели с не по-малко от 40% спрямо същия месец на 2019 г. В случай, че спадът е с не по-малко от 30%, подкрепата от държавата ще е 50 на сто от осигурителния доход за април 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.
Работодателите, учредени след 1 юни 2019, ще имат право на средства от 60 на сто от осигурителния доход на работниците за април 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя, ако приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за подкрепа, са се понижили с не по-малко от 40% спрямо средномесечните приходи за 2020 г. При положение, че намалението е с не по-малко от 30%, държавата ще ги подкрепя с 50 на сто от осигурителния доход за април 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.
Компаниите, получили средства за запазване на заетостта на работниците и служителите от групите по постановлението, са длъжни да изплащат трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за април 2021 г. и да внасят дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
Финансовите средства ще се превеждат на съответния работодател по банков път от Националния осигурителен институт. Постановлението влиза в сила от 1 юни 2021 г.
Изменя се правителственото решение относно Националния план за ваксиниране срещу COVID-19
Министерският съвет прие Решение за изменение на РМС № 896 от 2020 г. за приемане на Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, изм. и доп. с РМС № 91 от 2021 г., РМС № 144 от 2021 г. и РМС № 145 от 2021 г.
С проекта се предлага да се преустанови дейността на Националния ваксинационен щаб, създаден с РМС № 896 от 2020 г. за приемане на Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България.
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за администрацията дава възможност на министъра, при необходимост от консултативна помощ от външни експерти за решаване на проблеми от специалната му компетентност, да създава съвети като експертни консултативни звена.
С оглед на това, за подпомагане на дейностите по ваксиниране в страната, се създава консултативен съвет по ваксини от експерти с по-широка експертиза и с по- широка обществена представителност, който да подпомага министъра на здравеопазването в организирането и провеждането на ваксинациите, изготвянето на обществена информация и осъществяването на комуникация с цел повишаване на доверието във ваксинацията и постигането на висок ваксинационен обхват в страната.
Одобрено е участието на България в предварително споразумение, което ще се сключи между ЕК и производителя на лекарства - Valneva Austria GmbH
Правителството прие Решение за одобряване участието на Република България в Предварително споразумение за покупка (АРА) за разработването, производството, закупуването и доставката на ваксина срещу COVID-19 за държавите-членки на ЕС, което ще се сключи между Европейската комисия и производителя на лекарства - Valneva Austria GmbH и Постановление на Министерския съвет за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. максимални размери на ангажименти за разходи, които могат да бъдат поети през 2021 г. по бюджета на Министерството на здравеопазването. Заявеното от Република България участие във всички споразумения за доставка на ваксини гарантира на българските граждани достъп до цялото портфолио от ваксини, договорено от Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти.
Одобрени са допълнителни 35 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи и трансфери в размер на 35 000 000 лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г.
Приемането на проекта на Постановление се налага поради удължeния срок на извънредната епидемична обстановка до 31 юли 2021 г. и необходимостта да се осигури устойчивост на мярката за предоставяне на допълнителни възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с изпълнение на дейностите, свързани с мерките за превенция и борба с COVID-19.
Осигуряването на ежемесечно допълнително възнаграждение за медиците на първа линия в размер на 1 000 лева нетно е една от най-ефективните предприети мерки за справяне със ситуацията с разпространението на COVID-19 и основна предпоставка за задържане на така дефицитните кадри.
