20 истории, подкрепени от Фондация “Америка за България” и разказани от “24 часа”
В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.
Представяме ви Емилия Лисичкова, която е председател на Платформа АГОРА. Организацията е създадена през 2009 г., като стимулира и подпомага активните граждански общности за местно развитие, като разработва и въвежда подходи за общностно развитие, целящи повишаване на качеството на живот. Заедно с Фондация “Америка за България” организират конкурса “Развитие на дарителството на местно ниво”. Одобрените проекти трябва да допринасят за развитието на дарителството на местно ниво, като възраждат дарителската култура и традиции, изграждат позитивна нагласа към дарителството сред младите хора, насърчават взаимодействието в дарителски начинания между граждански организации, местните власти и бизнеса, като открояват дългосрочните ползи на дарителството за местните общности. Одобрените проектни предложения ще бъдат обявени на 12 юли, размерът на финансиране ще бъде между 18 000 и 36 000 лв.
- Г-жо Лисичкова, от 13 години платформата “Агора” помага за развитието на местните общности. Бихте ли разказали в какво се изразява вашата работа?
- Връзката ни с местните общности е през работата с читалища. Решихме заедно с тях да подкрепяме развитието на общностите. Насочихме се към по-малките населени места - там, където понятието за общност все още е съхранено. Защото то е взаимодействието на хората. Ние сме се ориентирали към териториалните общности, хората, които споделят едно пространство, живеят там волно или неволно и трябва заедно да мислят за своето бъдеще и начина си на живот.
Искаме да изградим капацитета на общността, а именно да има лидерство на хора и организации, които са достатъчно мъдри и обучени така, че другите, които ги следват, да им имат доверие и да вървят в правилната посока. Организираме различни дискусии и публични срещи. На тях хората обсъждат проблемите си заедно с останалите сектори и намират решения. Най-важното е, че те самите трябва да участват във всичко, за да може резултатът и продуктът да е техен.
Има много примери за нашата дейност.
В малките населени
места съхранението
на общността се
движи и около
празничната
система,
която се поддържа от читалищата. През многото дискусии, които сме провеждали по места, хората установиха, че празникът е инструмент за тяхното развитие - независимо дали говорим за кулинарен, или общностен фестивал. Най-добрият ни пример е от едно село близо до Пловдив - Куртово Конаре. По време на дискусия обсъждахме какви са проблемите на селото.
Имаше изведени много проблеми, които хората дефинираха, и един от тях беше неефективно земеделие, тъй като това е земеделски район и хората се издържат главно от това. И от въпроса за неефективното земеделие решението, до което всички заедно стигнаха, е: “Нека всички чуят за нас, нека да разберат колко сме големи, колко сме страхотни, какви хубави чушки и домати имаме, а и хората колко са трудолюбиви и какви страхотни неща правят”. Така се роди идеята да се направи фестивал на чушката, домата и традиционните занаяти.
Така от дума на дума
събитието има
над 10 издания,
като покрай него
цялата общност
се разви много
Трябва да се отбележи, че от фестивал до фестивал се случват страшно много неща - хората са активни, имат идеи, събират се, а дискусиите станаха част от живота на общността.
Друг пример за нашата работа е от село Асеново, близо до община Никопол. Там също покрай един фестивал на банатските вкуснотии хората станаха национално известни с техните традиционни храни.
- С подкрепата на Фондация “Америка за България” реализирате конкурса “Развитие на дарителството на местно ниво”. Какво представлява той, към кого е насочен и какви са вашите очаквания от него?
- С този конкурс се опитваме да се фокусираме върху ценностното ниво, това, което кара хората да даряват. Защото това не е просто събиране на пари, то е споделена ценност и за двете страни, и за този, който получава, и за този, който дава.
Важно е да се възроди традицията за даряване. Не, че е изчезнала, просто на някои места това е малко по-забравено или на по-заден план. Като всяка ценност така и то се предава. Обществото трябва да възпитава следващите дарители.
Нужда от помощ като на Фондация “Америка за България” винаги ще има, защото ресурсът винаги е ограничен. Но важното е подкрепата да бъде целенасочена и наистина да показва резултати, които служат за пример.
Тоест доброто, което всички ще искат да последват, защото знаят, че води към правилния път. Фондацията успява да види добрите тенденции и да ги подкрепи.
- Подкрепяте много фестивали в страната. Колко е важна ролята на фестивалите за запазването на българското и за сплотяването на хората у нас?
- Фестивалът е частен случай на празничността. Празникът пък е спойката на обществото, защото той кара хората да се чувстват добре заедно. Те очакват да се видят и да споделят емоциите и усещанията си. Фестивалите са публична изява, особено когато в центъра на тези празнични събития стои едно читалище. Там обикновено има открита сцена, на която хората даряват своята емоция през танц, песен, през това, което създава настроение на всички останали.
Ние подкрепихме и кулинарни фестивали, защото
се оказа,
че храната е
изключително
важен елемент
на празничността
и културата
на една общност. Самата традиция се предава в голяма степен през храната, през различните техники на кулинария по места. Това дава идентичността, дава спецификата на всяка една общност и прави поколенческата връзка. Това е важно за нас, защото то ни определя например като банатски българи, като странджанци, като харманлийци, като хора, които обичат виното. Това е нещо като белег, като отличителна черта.
CV
Емилия Лисичкова завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски” със специалност философия. По-късно за кратко е сътрудник в Центъра за демокрация в сектора на гражданските организации. Има опит в различни неправителствени организации. Била е директор на бившата вече Фондация “Янко Сакъзов”, а 7 години е национален координатор на проект по програмата на ООН за развитие. Преди 13 г. участва в създаването на Платформата “Агора”.
