Шокиращата случка е от Индия, където уговорените бракове процъфтяват
Индийските сватби винаги са предизвиквали интерес заради своята разточителност и продължаващи с дни ритуали, но една брачна церемония наскоро успя да привлече вниманието на цял свят. По време на нея се случи нещо толкова шокиращо, че според масовото разбиране за нормалност сватбеният ритуал тутакси трябваше да спре и дълго време замесените в него хора да не предприемат нищо. Само че в Индия нещата, изглежда, стават по различен начин и водещи са не емоциите, а традициите и суеверията.
В края на май младоженецът Манджеш Кумар вдига сватба със своята избраница Сурбхи. Докато двойката извършва важен ритуал по даване на седем обещания, обикаляйки огън, булката се свлича на земята. Извикана е линейка, откарана е в болница, но лекарите не успяват да я спасят, тъй като е получила масивен инфаркт. Индийските обичаи при смърт повеляват тялото на покойника да бъде върнато в дома и пазено от роднините, докато бъде кремирано. Родителите на Сурбхи правят това, още повече че в къщата им все още е фамилията на Манджеш. Причината е съществуваща стигма да не се връщаш без булка, когато си тръгнал да се жениш. Освен това има и договорена зестра.
Двете семейства започват да обсъждат какво да правят и на някого му хрумва, че по-малката сестра на Сурбхи може да заеме нейното място. Така се стига до абсурдната ситуация Ниша да бъде пременена и да продължи ритуала, започнат от нейната кака.
“Беше доста странна ситуация, тъй като сватбата на по-малката ми сестра се провеждаше, докато тялото на по-голямата лежеше в друга стая”, казва братът Саураб пред местна медия. По думите му това е било много сложно решение за семейството им.
Чичото Аджаб Сингх пък подчертава, че никога не са изпитвали толкова различни емоции, тъй като нито щастието от сватбата, нито болката от смъртта е можело да бъдат изживени. “Разкъсвахме се между това, че едната дъщеря лежеше мъртва в едната стая, а другата се омъжваше в съседната”, обяснява той. Възрастните членове на фамилията обаче смятат, че са постъпили правилно, тъй като съществува поверие, че прекъсването на брачна церемония носи нещастие.
Затова месец по-рано и друга индийска сватба има неочакван край. По време на продължаващите с дни ритуали младоженецът Дарампал изчезва. След като търсенето му от роднините не дава резултат, са подадени сигнали в полицията. “Получихме жалба от семейството на булката за неспазване на направена уговорка и искане от бащата на младоженеца да помогнем за неговото откриване”, обясняват от полицейския участък в град Махараджпур. Тъй като и тяхното търсене не дава резултат, но все пак откриват, че става въпрос за бягство, а не за отвличане, се появява предложение един от гостите да заеме мястото на изчезналия младоженец и сватбата продължава. Това обаче не е продиктувано от някаква спонтанна проява на чувства към изоставената булка, а е направено сред задълбочен анализ между присъстващите на тържеството кой е най-подходящ да заеме мястото на избягалия младоженец.
Мнението на възрастните членове в семействата всъщност е доста ключово при избора на младите с кого да влязат в брачен съюз, тъй като самите те обикновено нямат толкова много пари, за да финансират сватбата си. Освен това съществува традиция булката да притежава зестра, която да предостави на своя избраник. През последните години индийските власти полагат усилия да въведат някаква справедливост по въпроса, след като стават известни случаи на самоубийства на хора, които не са успели да върнат дълговете си, които са натрупани, за да могат да омъжат дъщерите си. Създаден е фонд за организиране на масови сватби за бедни, в който богатите да отделят по 1% от похарченото за своята брачна церемония, ако тя надхвърля 7000 долара.
Но колкото и за западния свят уговорените пищни сватби да изглеждат демоде и нарушаващи свободния избор при бракосъчетание, в Индия продължава на тях да се гледа като на много надеждно средство за постигане на семейно щастие. Според защитници на човешките права това до голяма степен се дължи на мощното въздействие, което филмите на Боливуд имат върху живота на индийците. Сюжетите им масово следват местните традиции по въпроса и рядко предлагат различна гледна точка. Освен това редица от боливудските звезди също са станали семейни чрез уговорен брак и смятат този подход за откриване на партньор за много добър. Сред тях са Вивек Оберой и Приянка Алва, които са семейство от 2010 г. В свои интервюта актьорът обяснява, че се радва на брака си, защото е бил ужасно самотен преди да влезе в съюз с Приянка. “Благословени сме с две невероятни деца и всеки ден се влюбвам още повече в жена си. Уговореният брак носи със себе си и романтиката да се откриваме с времето”, каза Вивек Оберой. За него женитбата е нещо повече от привличане.
Защитниците на уговорените бракове твърдят, че при тях влюбването се случва след сватбата и по този начин се запазват вълнението и усещането за приключение за години напред за разлика от тези по любов, при които партньорите обикновено са наясно един с друг преди сватбата. Участието на родителите при избора на подходящ партьор пък дава така необходимата трезва преценка кой наистина ще е такъв, а и помощта им обичайно продължава и след брака, тъй като се чувстват ангажирани да подкрепят младото семейство, за да бъде то успешно. Разбира се, невинаги нещата се случват точно така и има доста нещастни млади индийци, които трябва да живеят с някого само защото е харесан от семейството. Затова напоследък се наблюдава тенденция все пак те да избират своята половинка, а възрастните да дават одобрение за нея.
По света ги смятат за подозрителни и трудно ги признават
За значителна част от света уговорените бракове са подозрителни, даже в някои държави ги приравняват към тези по сметка и ги преследват законодателно. Основният мотив е, че волята на влизащите в такива съюзи хора не е водеща, следователно е трудно да им се търси отговорност за тях.
Например Нова Зеландия отказва виза на съпругата на индиеца Кетан Бархате, който живее на нейна територия. През юни 2019 г. той пътува до родината, за да си намери жена. Предлага на избраницата си Калинди уговорен брак, но тъй като няма достатъчно време, за да го реализира, обещава да се върне през ноември в Индия. Прави го, вдигат сватба, но пандемията вече е започнала и на булката е отказано влизане в Нова Зеландия заради коронавирусните ограничения. Така че тя остава в Индия.
В продължение на година Кетан прави постъпки тя да получи виза за присъединяване към него в Нова Зеландия, но винаги получава отказ. Причината е, че двамата нямат никакви доказателства за отношения преди сватбата си.
Налага се в началото на тази година младоженецът отново да се върне в Индия, за да се опита да събере такива. Двамата живеят в продължение на два месеца заедно. Свързват се и с адвокат по имиграционни въпроси, който да им помогне. В крайна сметка през май Калинди получава виза да живее при съпруга си в Нова Зеландия. Според адвоката им двамата са преживели доста неспокойни месеци и новозеландските власти е можело да проявят повече професионализъм, съпричастност и здрав разум при разглеждане на обстоятелствата около техния случай. След като няма указан период, който да отговаря на изискването за съвместен живот, те трябвало да са доволни, че Калинди и Кетан са се решили на такава стъпка, вместо да живеят на различни места и просто да се виждат, след като мъжът няма собствен дом в Индия.
