На тази дата в лондонската кръчма “Гъската и скарата” е основана първата съвременна ложа. Движението на слънцето има особено място в масонската символика и ритуали
Еньовден се почита от българските масони по две причини. На тази дата - 24 юни, през 1717 г. в лондонската кръчма “Гъската и скарата”, намираща се в двора на катедралата “Свети Павел”, е основополагащата сбирка на четири лондонски ложи, обединени в първата Велика ложа на Англия, и това се смята за патронен празник на всички, принадлежащи към братството на свободните зидари.
Освен това съвременното масонство, макар да е философско-етично учение, използва ритуалите и символиката на занаятчийските братства от древността и Средновековието. Та покровител на тези занаятчийски братства е бил римският бог Янус, който в християнската практика се отъждествява с летния празник на свети Иван, известен още като Еньовден. Еньовден е свързан със Слънцето - древния символ на животворното съзидание. Свързан е с лятното слънцестоене (21/22 юни за северното полукълбо) и се празнува на 24 юни. Денят е най-продължителен, слънцето грее най-силно и дълго. Според народните вярвания на Еньовден се случват и чудеса. Той е и повратна точка, от която денят започва да намалява, а годината да клони към зимата.
Слънцето и неговото движение по небесната сфера имат своето отражение и в масонските ритуали, включително при откриване на ложата. Така например масоните започват своята работа в ложата именно по пладне. Защо не при изгрев слънце, което би било по-логично? Възможна причина може да бъде намерена в Древния Египет. По пладне слънцето, върховният за египтяните бог Ра, е в зенита си, а сянката, олицетворяваща чудовището (змията на мрака) Апофис, е най-къса и следователно силата му е най-малка.
Циклично повтарящите се природни явления и най-вече фазите на слънцето са били възприемани в древността като божествена проява, свързвана с раждането, умирането и възкръсването за нов живот на редица божества и т.н. Множество най-древни вярвания и мистерии - от Шумер и земите на Двуречието, през религиозните вярвания и мистериите на древните египтяни и гърци, до митраизма, юдаизма и християнството са проникнали и намерили място в ритуалите и символиката на масонството.
В календара на православните църковни празници свети Йоан Кръстител се празнува на нашенския Ивановден, 7 януари. Рождената дата на светеца - 24 юни, също е отбелязана в календара и поради това съвпада с народния празник Еньовден. Така дните, посветени на св. Йоан Кръстител, стават два.
Създадената през 1717 г. Велика ложа на Лондон, по-късно - Велика ложа на Англия, възприема за свой патрон св. Йоан Кръстител. Затова на Еньовден днешните български масони, принадлежащи към англоезичното масонско пространство, празнуват своя патронен празник.
Допреди Втората световна война обаче масонският патронен празник се е чествал у нас на традиционния за православието Ивановден. Именно на този ден, 7 януари 1918 г., е извършено тържественото настаняване на Великата ложа на България (макар че е била учредена на 27 ноември 1917 г.).
Римският бог Янус е бил възприеман и като покровител на занаятчийските сдружения (Collegia fabrorum). Двуликият Янус е християнизиран и така под името на свети Йоан става покровител на ложите на оперативните строители през средните векове. Масонството митологизира личността на св. Йоан Кръстител като въплъщение на справедливостта и себеотрицанието, като израз на копнежа по съвършения човек.
Свободните зидари и българското Освобождение
Много се спекулира, че Васил Левски е масон. За това няма писмени или безспорни доказателства. Основата на спекулациите е участието на Левски в легията на Раковски, който се смята за първия български масон. Безспорен факт е, че комитетите на Левски напомнят структурата на масонските ложи. По принцип просветителските идеи на масонството имат голямо значение за всички демократични общества днес. Най-свободните и преуспели страни по света са тези, които имат силно масонство.
Със сигурност Ангел Кънчев и Захари Стоянов са свободни зидари. Ръкописът на Раковски “Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина” е първият запазен текст на масонска тематика, писан от българин. Той е открит от адвоката Христо Раев от Варна. Колекционер на стари книги, той намира двата текста случайно в църковен ръкопис.
Рожденото име на Раковски е Съби. Роден е на 2 април 1821 г. в семейството на терзията (шивача) Стойко Попович в Котел. Учи в Котел и Карлово, а благодарение на родството си с Алеко Богориди паша учи в Патриаршеското училище в Цариград. Владеещ турски, гръцки и френски, в края на 30-те години на XIX в. Раковски влиза в кръга на “Хотел Ламбер” - базирана в Париж ложа, създадена от един от най-влиятелните полски масони - граф Чарторицки, стратег на националното освобождение на Полша от руска зависимост. Най-известният член на ложата в Цариград бил генерал Михаил Чайка - Чайковски, с когото става близък младият Раковски. Вероятно тогава той е бил посветен, за което обаче няма категорични данни.
По същото време Раковски бива посветен в близката до масоните тайна организация “Филики етерия”, продължаваща борбата си за превръщане на Гърция в република. През 1841 година, вече под името Георги Македон, бил изпратен във Влашко да съдейства за организирането на т.нар. Браилски бунтове. Заловен, той бил осъден на смърт, но присъдата не била изпълнена заради гръцкия му паспорт и високо покровителство. След което Раковски заминава за Марсилия. По това време френският град бил средище на най-радикалните умове на Европа. Раковски попада под влиянието на Джузепе Мацини. Мацини е италиански адвокат, който през 1832 г. създава “Млада Италия” - организация, изградена върху идеите на масонството. Крайната цел на организацията е освобождението на Италия и създаване на италианска република.
