Лихвите, по които ще се отпускат, ще са пазарни
Фирмите - с 3 години история, от които поне една с печалба
3 милиона лева ще е максималният размер на кредитите, които малкият и средният бизнес ще може да взема от търговските банки по новата мярка на правителството в подкрепа на икономиката. Тя е наречена “Възстановяване”, защото идеята е да се помогне на бизнеса да си стъпи на краката след пандемията, като му се осигури ликвидност.
От нея ще
могат да се
възползват
малки и средни
фирми с
минимум
3 години
финансова
история,
като поне една от тях да е с печалба. Компаниите може да избират размера на кредити - до 3 млн. лв., или до 70% от размера на оборота за 2019 или 2020 г. в зависимост от това коя е по-голямата стойност.
Фирмите ще могат да получат свеж финансов ресурс основно за текущите нужди от ликвидност, но също и за нови инвестиции, трансформация и растеж. Променените условия на гаранцията предвиждат кредитите да бъдат отпускани в кратки срокове, с минимална административна тежест и без да е необходимо материално обезпечение.
Това обясниха на брифинг министрите на икономиката и финансите Кирил Петков и Асен Василев. В него взеха участие и представители на Фонда на фондовете и на банките партньори. Това са Банка ДСК, ПИБ, Райфайзенбанк, Пощенска банка, ОББ и Токуда банк.
Всяка една банка, която желае, може да кандидатства към Фонда на фондовете и да получи средства от него. Банките могат да увеличат покрит от публичния ресурс кредитен риск на база предоставените през миналата година гаранции от близо 158 млн. лв. по програма “Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Наличните средства за гаранции по програмата ще бъдат увеличавани поетапно в следващите месеци, като ОПИК ще мобилизира и насочи към фонда допълнителен ресурс. С него ще има възможност да се предоставят гаранции за създаване на нови кредитни портфейли на всички банки в страната, които проявят интерес.
Особеното в тази програма е, че
кредитите са
без обезпечения
от страна на фирмите. Гаранциите ще се поемат от държавата - 50% от общия риск и 80 на сто от индивидуалните експозиции се покриват от Фонда на фондовете, който за целта осигурява 2,5 млрд. лв. Останалите 20 на сто идват от банките.
“Държавата приема систематичния риск на пазара, така че една голяма част от фирмите да продължат да съществуват и да се развиват, а банките поемат отговорността, познавайки добре клиентите си, да оценят всяка компания. Така даваме възможност на дееспособните фирми, които вече са изпозвали голяма част от обезпеченията си, да вземат кредит за инвестиция или оборотни средства”, поясни министър Василев.
Собственикът на фирмата обаче влиза като съдлъжник на кредита с всичките си активи.
Друго облекчение за фирмите е, че ще получат 12 месеца гратисен период. “Това е много важно, тъй като сега има голяма нужда от ликвидност. По този начин успешните бизнеси, които имат възможност сега да влязат във възстановяващия се период, ще имат възможността за ликвидност да го направят”, допълни министър Петков.
Лихвите, по които
ще се отпускат
кредитите, ще
са пазарни,
а не преференциални. Лихвите зависят от индивидуалния профил на всяка компания и от вида кредит - дали е инвестиционен, или за ликвидност. Всяка банка си изготвя рейтинг на клиентите, обясни Диана Митева от Банка ДСК.
“Искаме да помогнем на фирмите, пострадали в COVID периода. В туризма например знаем колко е трудно. Банките те си имат своите клиенти и виждат, че туристическият бранш е много засегнат и е опасно, без някой да ти даде гаранции, да го финансираш”, уточни Кирил Петков.
Финансовият министър каза още, че за тази фактическа помощ за фирмите от страна на държавата няма нужда от нотификация от Европейската комисия, ползва се общата европейска рамка, която ЕС даде още през април миналата година.
Министрите на икономиката и финансите Кирил Петков и Асен Личев с представители на банките представиха новата програма на правителството.
Смяната на управители и надзорници на ББР вече е факт
Смяната на членовете на надзорния и управителния съвет на Българската банка за развитие най-накрая е факт. Министърът на икономиката Кирил Петков представи новите членове пред работещите в банката във вторник.
Петков изтъкна, че от днес ББР ще се фокусира върху подкрепата за малкия и средния бизнес. “Банката ще подкрепя стартъпи и предприятия с иновативни проекти”, допълни той.
Промяната в състава на Надзорния съвет на ББР е включването на Валентин Михов, заемал ръководни позиции в различни банки у нас и в чужбика, младши партньор в консултантската компания “Маккинзи”, и Васил Щонов - служебен министър на икономика и енергетиката през 2014 г. при Георги Близнашки.
Това, че уволнените от Петков членове на надзора Митко Симеонов и Велина Бурска обжалват освобождаването си, не е проблем, коментира министърът. Според новия устав на банката членовете на съвета вече може да са 7 на брой. Председател остава Стамен Янев.
Новите членове на управителния съвет са Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Крум Георгиев.
Арабаджиев е член на “Зелено движение”, част от коалицията на “Демократична България”. Той е инвестиционен консултант, бил е портфолио мениджър в ОББ и инвестиционен мениджър в “Уника”.
Владимир Георгиев е организационен секретар на партия “Република БГ”. През 90-те години е бил изпълнителен директор на “Биохим”, главен финансов директор на “Ален мак”, както и част от управата на “Дир.БГ”.
Двамата са новите изпълнителни директори. Освен тях в управителния съвет влиза и Крум Георгиев, също кадър на ОББ.
Една от осемте компании, които са получили кредити от ББР на обща стойност близо 1 млрд. лв., е решила преждевременно да изплати 40 млн. лв. от заема си, съобщи още Петков, но не я назова поименно. “Надявам се тези пари също да влязат в подпомагането на малкия и средния бизнес”, каза той.
