Български деца задават въпроси на двама астронавти на Международната космическа станция по проект на Атлантическия клуб. Соломон Паси: Искаме въображението и мечтите да се върнат в България
20,52 ч. 10 юни 1988 г. Тодор Живков осъществява първия в българската история публичен телемост с Космоса. Разговорът му с орбитална станция “Мир”, където тогава се намира вторият български космонавт Александър Александров, е предаван пряко по БНТ.
Искам да ви съобщя, че цяла България с голям патриотически и интернационален подем следи вашия полет, казва Живков, натъртвайки на последната гласна в думата полет. След което пита как е българското космическо меню, дали може да бъде оценено на космическо ниво. По онова време България се прочува с най-добрите сарми, супа топчета и мусака за космонавти, пригодени за ядене в безтегловност от Института по криобиология и хранителни технологии на БАН. Уместно ли е да се говори за вакуум мусака и крио сарми при такъв разговор с Космоса? Всъщност Тодор Живков се възползва от историческия телемост, за да направи реклама на българските постижения в тази област.
През 2019 г. Брад Пит приложи похватите на Тато, за да си направи също така космическа реклама.
Кой е по-убедителен като актьор – аз или Джордж Клуни, попита Брад Пит, когато го свързаха с астронавта Ник Хейг от Международната космическа станция (МКС). Разбира се, че ти, чу се тогава успокоителен глас от Космоса. В тази телевръзка Брад Пит зададе и други много значими за човечеството въпроси, като например кой от астронавтите на МКС пуска музиката. Обясниха му, че там горе си имат плейлист и всеки ден някой пуска музика. Даже и руска народна. Хейг разказа, че имал мазол на палеца на крака, защото, докато се реел в безтегловност, постоянно трябвало да се захваща някъде с палец, за да се застопори.
Всъщност целта на цялата работа бе Брад Пит да рекламира филма “Към звездите”, в който играе ролята на астронавт, участващ в рискована мисия, тръгнал да дири баща си, чийто експеримент заплашва Слънчевата система. Затова и целият му светски разговор с Международната космическа станция оправда тази именно главна цел.
Какво обаче цели събитието “Ало, Космос! Говори България!”?
На 26 юли в 17 ч от “София Тех парк” ще се осъществи поредната видеоконферентна връзка на живо с Международната космическа станция. Това ще е 101-ият подобен разговор, който НАСА организира, и той ще даде възможност на български ученици да зададат своите въпроси директно към астронавтите, сред които и представител на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Атлантическият клуб в България координира инициативата, както се разбра, а преди това ще има конкурс за набиране на въпроси от ученици на възраст между 6 и 19 години.
С този проект искаме да разпалим въображението на съвременните младежи, вдъхновявайки ги да отправят мечтите си отвъд земната орбита към Луната, Венера, Марс и отвъд, коментира Соломон Паси.
“24 часа” е партньор по проекта.
В предишните сто подобни връзки, които НАСА е организирала, и друг път български ученици са имали възможност да се включват и да задават директно въпроси на астронавти от Международната космическа станция. Тези срещи винаги са били много вдъхновяващи.
Какво ще питат този път българските ученици – предстои да видим, но от Атлантическия клуб обясниха, че няма ограничения, няма “правилни” и “неправилни” въпроси, всеки може да изпрати за кастинга точно това, от което се интересува. Колкото и на пръв поглед да изглежда банално. Като се има предвид разговорът на Брад Пит, проведен по-миналата година, или пък този на Тодор Живков отпреди 33 години, на децата няма да им е много трудно да зададат и далеч по-интересни въпроси на астронавтите.
Но ако през 1988 г. Живков рекламира чрез телемоста българската космическа храна и апаратура, а Брад Пит през 2019 г. прави реклама на филма си “Към звездите”, то каква е скритата цел на Атлантическия клуб за разговора идния месец?
Такава има, но тя не е скрита. Соломон Паси е пределно откровен, когато става дума за поставената крайна цел. Това, което този път се рекламира, е идеята да се изпрати отново българин в Космоса.
Може би някой смята, че това е ненужно или невъзможно? Излишни терзания.
НАСА е правила телемостове между Земята и Космоса с най-различни цели.
Включително и за да прокламира първия в историята земно-космически брак. В този случай бе осъществен телемост, при който 41-годишният руски космонавт Юрий Маланченко, който се намираше на Международната космическа станция, бе венчан с 26-годишната натурализирана американка Екатерина Дмитриева. Булката се намираше на около 380 км под младоженеца в Центъра за пилотирани полети “Линдън Джонсън” в Хюстън. Всичко това стана възможно, защото законите на Тексас допускат бракосъчетание при отсъствие на един от младоженците, ако той има уважителна причина за това. А участие в космически полет се приема за достатъчно уважителна такава. И ето че работата стана.
След като НАСА може да венчае двама руснаци – единият на Земята, другият в Космоса, и да излъчи това в реално време по телемост, значи няма невъзможни неща. Просто някой трябва да помечтае за нещо. А Соломон Паси рекламира правото на обезмечтаните българи да бленуват за Космоса точно така пламенно, както Тодор Живков промотираше криосарми и супа топчета на прах за хора в безтегловност.
