Ако няма нови възобновяеми мощности, страната ще внася ток от държави, развили своя ВЕИ потенциал, прогнозира съдружникът в PostScriptum – компанията, която разработва най-големия енергиен проект в света
PostScriptum е глобална енергийна компания с инвестиции в иновативни бизнеси и технологии, както и в едни от най-големите ВЕИ проекти в световен мащаб. Един от съдружниците е българинът Димитър Енчев, а най-големият офис на компанията е в София.
PostScriptum има венчър инвестиции в областта на енергийния преход и технологиите. В България това са International Power Supply и Software Group, а извън България - Freedom Energy (Сингапур), Resalta (Словения), Countryside Renewables (Великобритания), Qualsights (САЩ), H1 Energy и други.
Чрез дъщерната си CWP компанията инвестира и развива големи ВЕИ проекти в Австралия, Европа, Африка и Южна Америка. Тя е водещ ВЕИ производител в Австралия, има реализирани близо 2000 МВт (около 3 млрд. щатски долара финансиране). В момента работи над 2000 МВт в Австралия и 1500 МВт в Европа, включително и в България. CWP е и лидер в зеления водород, като разработва най-големия енергиен проект в света – AREH, който е разположен в пустинята на Западна Австралия на площ от 6500 кв. км и с капацитет 26000 МВт.
PostScriptum е нещо средно между семеен офис и фонд за частен капитал. Работи изцяло с частни средства, без институционални инвеститори. За разлика от повечето други фондове в България фондът е глобален. Основният екип е в София, откъде се управляват инвестиции в Австралия, САЩ, Великобритания и цял свят.
- Г-н Енчев, как започнахте да работите по най-мащабния до момента енергиен проект в света?
- За да се декарбонизира световната икономика, ще е необходимо огромно количество чиста енергия – ресурс, който невинаги е там, където е необходим. Държави, които нямат достатъчно собствен възобновяем потенциал (нямат добър ресурс или пространство, където да построят собствени проекти), ще трябва да бъдат вносители на чиста енергия от страни като Австралия, които имат ресурс в излишък. Япония например в момента покрива 97% от енергийните си нужди чрез внос. За да се декарбонизира една икономика с такъв мащаб, ще са необходими десетки и стотици проекти с мащаб като нашия.
С тази визия създадохме Asian Renewable Energy Hub в Австралия, където е най-добрата комбинация от фактори за производство на зелен водород. Имаме пълната подкрепа на австралийското правителство, което вижда като национален приоритет нашия проект в частност и генерално експорта на чиста енергия под формата на зелени молекули.
- Има ли проекти на компанията ви в България?
- CWP Renewables e най-големият независим производител на възобновяема енергия в Австралия. Наши клиенти са летището в Сидни, най-голямата банка (CBA), операта в Сидни – всички те си купуват 100% зелен ток от нашите вятърни централи не само от екологични съображения, а защото им предлагаме конкурентна цена. Голяма част от финансово-аналитичната работа по тези проекти се прави от екипа ни в София.
Работим върху това да приложим опита си от Австралия в реализацията на проекти на пазарен принцип и в България. Това вече е икономически обосновано благодарение на значителния възобновяем ресурс в България, което прави енергията от вятър и слънце най-евтиния енергиен източник – цената на енергията от нови вятърни и соларни мощности вече е над два пъти по-ниска от цената на същата енергия от нова атомна централа и е значително по-ниска дори от цената на вече амортизираните въглищни централи в България. Това, което може би липсва на този етап, е правилната регулаторна среда, политическа решителност и инвестиционна стабилност.
- Как може да се допълни тази липса и как България може да се позиционира стратегически в новата енергийна реалност?
- Необходима е визия за бъдещето и смелост за успешно позициониране в новата световна енергийна реалност. В последните 10 и повече години нямаме дългосрочна енергийна стратегия, нямаме рамка и цел съобразена с глобалните техно-икономически трендове. Това, което правим, мога да го оприлича като носене по течението с периодични опити да плуваме срещу него. В момента виждаме резултата – България е страната в ЕС с една от най-високите цени на електроенергията.
В рамките на единен енергиен пазар на ЕС забавянето на развитието на нови възобновяеми мощности ще превърне България в нетен вносител на електроенергия от държави, които развият изпреварващо своя ВЕИ потенциал. В момента имаме най-енергийно неефективната икономика в Европа и въглеродно-интензивно производство на енергия от въглища - на фона на повишаващи се цени на въглеродни емисии и замърсен въздух. Целите, заложени в Националната стратегия за енергийно развитие на България до 2030 и Плана за възстановяване и устойчивост, са крайно неамбициозни и несъобразени със световните техно-икономически трендове. Ако тези политики и цели бъдат изпълнени, то резултатите ще са:
- Все по-високи цени на електроенергията
- Увеличаване на вноса на електроенергия
- Драстично намалена конкурентоспособност на индустрията
- Необосновано високи разходи за проекти с висок корупционен потенциал
Доклад на Bloomberg от 2020 г. - Investing in the Recovery and Transition of Europe’s Coal Regions, прави сходни изводи на тези, които екипът на PostScriptum/CWP изготви на база на моделите си, а именно, че най-евтиният сценарий изисква инсталацията на около 7 ГВт нови вятърни и соларни мощности.
Нашите аналитични модели показват следните резултати спрямо сегашния Business As Usual сценарий:
- По-ниска средна цена на електроенергията с приблизително 20-24 лв./МВтч
- По-нисък разход за електроенергия на българската икономика от приблизително 1 млрд. лв. на година
- Подобрен търговски баланс с 11,4 ТВч на година - България се превръща от голям вносител в голям износител на електроенергия
- Нови инвестиции от над 10 млрд. лева.
- Как би могъл да се осъществи този амбициозен енергиен план? Има ли конкретни стъпки, които смятате за небходими?
- България има една страхотна изходна позиция, за да декарбонизира енергетиката, да се превърне в регионален енергиен лидер и износител на зелена енергия. Имаме АЕЦ “Козлодуй”, който осигурява 2000 МВт “основа” на енергийната система без въглеродни емисии. Имаме над 3000 МВт ВЕЦ, 1400 МВт от които ПАВЕЦ, които могат да играят ролята на балансьор. Имаме и много добър нереализиран потенциал за вятърна и слънчева енергия с ниска себестойност – под 80 лв. на МВтч. Трябва ни само малко повече амбиция и визия за бъдещето.
Държавата трябва да осигури правилната рамка и бизнесът ще реализира този ВЕИ потенциал с частни капитали. Необходимо е да се облекчи разрешителният режим за нови ВЕИ мощности, да се дигитализира и подсили необходимият административен капацитет за това. За интеграцията на 7ГВт ВЕИ мощности по наши сметки са необходими около 1 ГВт системи за съхранение на енергия. Трябва целенасочена политика в тази насока. Нужни са реформи и да се създаде възможност за активно участие на потребителите чрез т.нар. demand response. Не на последно място, ключова е електрификацията на транспорта и разширяване на мрежата от зарядни станции.
ВЕИ секторът представлява 6,5 млрд. евро инвестиционна възможност през следващото десетилетие и може да създаде над 10 000 работни места.
