Бившият счетоводител се зарича да извае в Смолян и Раковски
“10 години от ума ми не е излизал паметникът на Васил Левски, щастлив съм, че вече е на площада”, казва 93-годишният Георги Милушев от Смолян. Той е инициатор, проектант и автор на бюст-паметника на Апостола на площад “Свобода” в стария център на града.
“Преработвах го 4-5 пъти. Първо, аз не си го харесвах. След това художници и скулптори имаха забележки. Карал съм го с микробус на няколко места за оценки. После в гаража правих корекциите сам. Следвал съм снимката, по която съм работил”, разказва Милушев.
Цял живот бай Георги бил счетоводител в различни местни предприятия. Пенсионирал се през 1988 г.
“Самоук съм в
изкуството
Не съм правил паметници преди това”, признава той. Гранитът за постамента е от Смолян. Тъй като е възрастен и ръцете му не могли да го издялкат за колоната, му помагал скулпторът Рашко Митев.
При изкопни работи в района на кино “Дружба” излязъл огромен черен гранит габро. “Не знам как се е появил там. Някога километри нагоре имаше гранитна кариера и вероятно с времето се е свлякъл надолу, тъй като околните скали са съвсем друг цвят”, разказва самоукият скулптор.
Открил го съпругът на една от дъщерите му Кирил Асенов - местен индустриалец и един от най-големите работодатели в района.
“Гранитът е
единственото нещо,
дошло даром за
паметника
Никой и стотинка не ми е давал”, казва Милушев.
“Аз и семейството ми нямаме никаква заслуга. Всичко това е направено от него. Прекланям се пред възрастта му, усилието и всичко, което той направи, за да реализира този проект. Неговият ентусиазъм е пример за това, което трябва да бъде един човек през целия си живот. Това е негово дело, негово усилие и негов подвиг, защото на тези години да направиш това нещо с ръцете си, е изключително трудно”, посочи Кирил Асенов.
Гранитните плочи за основата бай Георги поръчал в цех в Момчилград. Ходил 3 пъти, докато хареса цвета и начина на изработка.
При гипсовите и бронзовите отливки на бюста търсел съветите на скулптора Спас Киричев от Пазарджик. “Не исках да му отнемам време да пътува. Той е професионален скулптор, затова
качвах бюста в
микробус и го карах в
ателието му да си
каже мнението
и да ме напътства”, обяснява бай Георги, който след месец ще стане на 94 г.
За да се даде зелена светлина за готовия паметник, трябвало да има атестат от трима художници.
“Имаше проблеми и с мястото, където да се постави, но след 2 г. борба вече е факт. Разногласията ни бяха с архитектите, които държат правата на този парк, построен преди 5 г. Предлагаха ми варианти, на които не се съгласих, защото Левски е иконата на България и трябва да има централно място. В крайна сметка постигнахме компромис”, казва бай Георги.
При откриването той връчи на кмета Николай Мелемов договор за дарение на бюст-паметника. “Заразителен е стремежът му да постигне целите си въпреки възрастта”, казва Мелемов. Събитието бе почетено от бившите депутати Дора Янкова, д-р Даниела Дариткова, общественици и десетки смолянчани.
Природо-математическата гимназия в Смолян носи името на Апостола, пред сградата ѝ има паметник на Васил Левски и досега всички чествания се правеха само там. В Смолян се провежда и състезание по “лъвски скок” между всички училища от областта. Мястото на новия паметник на Васил Левски в стария център обаче е знаково - то е най-предпочитаното за срещи от местни и туристи, там се намира и паметникът на Христо Ботев.
“Ако ме държат ръцете и не ми изтече времето, ще направя паметник и на Раковски”, зарича се бай Георги.
Той се е заел и с организацията за поставяне на
барелеф на покойния
архитект
Петър Петров,
с когото били големи приятели. Арх. Петров се свързва със създаването на курорта Пампорово в съвременния му вид, с градоустройствените планове на Кърджали, Габрово и Рудозем. Има проекти за Родопския минен басейн и участие в генералните планове на Оловно-цинковия завод в Кърджали и Пловдив, на минните комплекси в Елисейна, Осогово и Чипровци. Той загина при инцидент на писта в курорта Пампорово през 2007 г. “Надявам се да събера средства за барелефа и да се преборя с администрацията да му отреди място”, казва бай Георги. На името на архитекта е кръстена улица в Смолян, но той смята, че това не е достатъчно.
“В обществото вече няма ентусиазъм за общи дела както преди”, констатира той.
Още след като се уволнил от казармата, където участвал в множество строежи из цялата страна, Милушев се впуска в общестевния живот в Смолян. Работил 2 г. в банка, но му се видяло скучно и станал счетоводител в местно предприятие. Участвал в създаването на едни от първите хорови и танцови състави в града заедно с покойния Маестро Атанас Капитанов, който е сред основателите на фолклорен ансамбъл “Родопа” и 23 г. е негов главен художествен ръководител. Бай Георги се е заел да организира и честване на 100-годишнината от рождението му.
Покрай Маестрото и работата в читалището
счетоводителят
Милушев
измайсторил китара,
с която години наред се е свирело из местните салони.
Милушев обаче изумил всички през 60-те години на миналия век, когато направил сам автомобил, получил разрешително и се движел с него години наред.
“Беше семейна гордост. Много пъти сме пътували с тази кола чак до Бургас, където учех в немска гимназия”, спомня си Росица.
Сръчният счетоводител използвал двигател и шаси от стари съветски коли. Купето направил сам от японски ламарини, които не ръждясвали. “Тогава нямаше като сегашните модерни заваръчни апарати и ходих в леярни в Пловдив да отлея формите и да снаждам”, вметва бай Георги.
Срещнал трудности с вратите и вместо 4, какъвто бил първоначалният му проект, в последния момент решил да бъдат 2.
Кръстил колата
“РосВен” на двете си
дъщери - Росица и
Венера
Колата на Милушев е с дължина 530 см и ширина 190 см и вдигала 120 км в час. Използвал я 7 г. Минал изпитанията в КАТ и успял да я регистрира.
Самоукият автомобилопроизводител се явил с нея в тогавашния Институт по транспорта в столицата. “РосВен” е била тествана с по около 200 км дневно по различни терени в околностите на София. След всеки тест минавал стенд и щателни проверки за отклонения и издръжливост на заварките. Колата издържала всички тестове. Дори предложили на Георги Милушев да я патентова. “Цялата процедура струваше 22 хил. лв. Нямах пари, аз тогава едва събрах 2-3 хил. лв. да закупя материалите за колата, и се отказах от патент”, разказва той.
Редакцията на “24 часа” номинира Георги Милушев в кампанията “Достойните българи”.
