Варшава вероятно ще загуби половината от 3,5 млрд. евро, разпределени от Фонда за справедлив преход
Вътрешната политика, войната с бюрокрацията и проспериращите региони, противопоставящи се на отказа от въглища, остават сериозна пречка за напредъка по плановете на ЕС за справедлив преход. Докато Европа се стреми да увеличи своите климатични амбиции, рискът от изоставяне на определени общности нараства. Вече има огромно различие в цяла Европа, що се отнася до готовността и способността да се премине към устойчива икономика. Много от богатите западни държави имат значителен капацитет от възобновяеми енергийни източници, докато тези в Централна и Източна Европа все още разчитат на въглищата както за електричество, така и за работни места.
Черната овца в зелените планове на Брюксел за пореден път се оказва Полша. Страната остава една от най-зависимите страни в ЕС от въглищата, като в сектора са заети повече от половината от над 230 хил. души, работещи в европейския въглищен сектор, сочат данни на Ройтерс.
Ето защо Варшава ще получи най-голямата част от финансирането от общо 17,5 млрд. евро от Фонда за справедлив преход - с предложено разпределение от 3,5 млрд. евро. За да имат достъп до тези средства обаче, се очаква регионите да покажат план за отказ от въглищата. Тъй като
остава единствената в ЕС,
която все още не е подписала
климатичната неутралност до
2050 г., Полша вероятно ще
получи само половината пари
- пропуска близо 2 млрд. евро.
“Европейската комисия не е квалифицирала субрегион Богатина (Полша) за подкрепа от Фонда за справедлив преход, тъй като тази област не е в процес на климатично неутрална икономика поради възможното удължаване на добива на лигнитни въглища след 2030 г. и откриването на нов блок на електроцентралата”, пише в документ от Европейския парламент.
Ситуацията в страната варира. Някои региони са част от схемата за въглищни региони в преход, създадена от ЕС през 2017 г., за да развият сътрудничество и да споделят най-добри практики. Други обаче не са. Един конкретен регион в югозападната част на Полша, където се намира спорната въгледобивна мина “Турув”, вероятно ще пропусне средствата напълно.
Причината е, че полското правителство удължи живота на мината до 2044 г. - въпреки че вече е в нарушение на поне два закона на ЕС. Електроцентралата “Турув” се намира на границата между Полша, Чехия и Германия и осигурява около 5% от полската мощност, доставяйки електричество на около 2,3 млн. домакинства, според оператора на мината Държавната полска енергийна група (PGE).
Усилията на Полша максимално да удължи периода, в който да се придържа към енергията, произвеждана от въглища, обаче претърпяха удар от Съда на ЕС, пише “Политико”. В началото на май съдът се произнесе, че Варшава трябва да прекрати дейностите по добив на кафяви въглища в мината. Делото бе заведено през февруари от Чехия, която оспорва разрешителното за мината. Прага настоява за незабавното затваряне на мината, обвинявайки съседна Полша в нарушаване на законодателството на ЕС с по-ранно удължаване на добива в Турув до 2026 г. - предоставено без обществена консултация или оценка на въздействието върху околната среда. Мината трябваше да работи до 2020 г., но PGE си издейства разрешение от властите дейността ѝ да продължи до 2044 г. Тогава Чехия реши да подаде жалба, като ЕК я подкрепи. Делото е
Първото в историята на ЕС,
с което една държава членка
съди друга по съображения за
опазване на околната среда
“Решението на полските власти за удължаване на добива в Турув до 2044 г. излага на риск използването на Фонда за справедлив преход за подпомагане на региона", предупреди говорител на ЕК пред сайта “ЕЮ обзървър”.
Проучване на Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух разкрива, че емисиите на замърсители на въздуха от централата и мина “Турув” са причинили около 120 преждевременни смъртни случая през 2017 г. и 51 000 дни отпуски по болест.
И чешките, и германските местни власти са подали официални жалби срещу Турув до Европейската комисия с аргумента, че това уврежда водоснабдяването на близките общности.
Критиките срещу Варшава бяха подкрепени и от група от 25 неправителствени организации, които призоваха изпълнителната власт на ЕС да се присъедини към Чешката република в съдебния процес и да привлече отговорността на полските власти. “Действията на Полша показват пълно пренебрегване на законодателството на ЕС”, заяви Зала Примц от неправителствената организация “Европа отвъд въглищата”.
Полската енергийна група (PGE) спори с аргументите, че
незабавното затваряне
на мина “Турув” може да
доведе до “рязък икономически
колапс” в провинцията
и също така да разклати “стабилността на полската енергийна система”. Държавната компания също така заяви, че искът поставя под въпрос “ключовите предположения на така наречения план на ЕС за справедлив преход”. PGE дори стартира и пиар кампания, като призовава за “зелена сделка, а не мрачна сделка”.
Полша генерира около 70% от електроенергията си от въглища, добивани от намаляващия, но все още мощен минен сектор. Страната признава, че няма дългосрочно бъдеще за въглищата в ЕС, но се опитва да разтегне прехода възможно най-дълго. Настоящите планове предвиждат въглищата да представляват 11% от производството на електроенергия до 2040 г., а горивото да бъде премахнато до 2049 г. - годината преди целият ЕС да се превърне в неутрален по отношение на климата.
Темпото в Полша е значително по-бавно от това в съседна Германия например, която има за цел да прекрати използването на въглища до 2038 г. Чехия се цели в същата година.
Според полския премиер Матеуш Моравецки решението на Съда на ЕС е “непропорционално”, но представителката на “Грийнпийс” в Полша Йоана Флисовска коментира, че институцията “не може да вземе друго решение в тази ситуация”. “Полското правителство прекалено дълго пренебрегва загрижеността на Чехия относно мината “Турув” и нейното вредно въздействие. Тази ситуация би могло да бъде избегната ако само полското правителство и PGE бяха взели сериозно нуждата от планиране на справедливия преход. Вместо това те решиха да продължават да отричат реалността и искат да продължат да добиват и изгарят въглища в Турув до 2044 г.”, казва тя. Според нея съдебното разпореждане ще подейства като “кофа със студена вода” на властта в Полша и ще подтикне Варшава към действия.
Това разпореждане е част от знаковата поредица дела с решения срещу Полша - от забрана за сеч във вековни гори до серия становища и присъди, поставящи под съмнение радикалните съдебни реформи на правителството. Това превръща Съда на ЕС в мишена за правителството и подкрепящите го. Във Варшава той е заклеймен като пример за намеса на Брюксел във вътрешните дела на държава членка.
