- След широко обществено обсъждане у нас през септември беше даден нов старт на строежа на Национална детска болница. Заложените срокове тогава предвиждаха изпълнението на идейния проект да стартира до 6-7 месеца, но към днешна дата седи усещането, че реално нищо не се прави. Така ли е, проф. Констанинов?
- Вярно е, че по време на широко обсъждане през септември бяха поети ангажименти, но те бяха условни, тъй като на практика всеки проект, който трябва да започне, минава през задължителни етапи. Никой от обещаващите срокове по онова време явно не беше съобразил това и ние, специалистите от сформираната от Министерския съвет миналата година Здравна инвестиционна компания, която има за цел организацията и контрола по изграждането и пускането в експлоатация на Националната детска болница, се сблъскахме с много административни забавящи фактори. Факт е, че много от тези административни процеси се бавят повече, отколкото ни се струва и иска, и заради това в обществото се натрупва усещане, че „нищо“ не се прави по проекта.
С „нищо“ обаче се оценява видимата част на процесите. Реално, особено Здравната инвестиционна компанията, в чийто директорски съвет аз съм член, върши абсолютно всичко последователно и това мога да го потвърдя с документи. Последователните стъпки чакат своя отговор от съответните административни органи и оттук се получава проблема и удължаването на времето за реализация на проекта.
Изпълнителните по договора вършат всичко нормативно позволено, но и те не могат да направят следваща крачка. С тях сме в непрекъсната комуникация, защото една от задачите ни е да проследяваме в каква степен се изпълнява договорът. Те правят това, което им е разрешено, не могат да прескочат етапи, без да имат официалните разрешения.
- Какво разрешително чакате в момента, което забавя проекта?
- Един от много решаващите моменти е разрешението на Подробния устройствен план, за което се спори от доста време. След това е преминаването на следващ етап - потвърждаването на идейния проект.
- Като обект от национално значение, каквато е националната педиатрия, не могат ли да бъдат съкратени съответните административни срокове, така че изграждането й да не се бави от това?
- Мисля, че от чисто теоритична гледна точка това, че проектът е издигнат със статут на национален обект, наистина би трябвало да улесни и ускори преминаването на нужните чисто административни етапи.
- Защо е важно процесът по изграждането на детската боница да стартира сега?
- Знаем, че вече десетилетия този обект е само желание и зад него няма реални действия. Сега имаме готовност веднага щом се финализират административните механизми, да пристъпим към реалното изпълнение на проекта. Ако сте минавали скоро покрай обекта, знаете, че тече подготовка, но изграждането все още не може да се стартира, поради забавяне на официалните разрешения.
- Има ли предимства настоящия проект пред това да се пусне изцяло нова процедура?
- Абсолютното предимство на този проект е, че той е единственият с ясна представа за Националната детска болница. Всичко друго, особено отнесено към бъдещи проекти и конкурси, допълнително ще забави нейната реализация. Имайки предвид, че при сегашното състояние на този договор и развитието му процесите не вървят достатъчно гладко, представям си какво може да очакваме от рестрат, който е в бъдещето и е с много неясни граници.
А вече сме загубили достатъчно. Много хора обичат да говорят за някакви десетилетия, които не са много верни исторически. Първата копка на тази болница като замисъл е 1978-1979 г. До 1986 г. обаче нищо не е правено по нея. След това много активно започна да се строи, но в началото на 90-те дейностите спряха напълно, така че имаме около 30 г., откакто при почти завършена груба структура на сградата в двора на Александровска болница, всичко е стопирано.
Оттук нататък при всички технологични и други възможноси в пълна степен е възможно реконструиране и съобразяване с всички нови стандарти. Имаме изключително стабилен и добър проект и като първоначален замисъл, и като техническо изпълнение, и много по-лесно оттук можем да тръгнем да го изпълняваме със съществени реконструкции. Събарянето на строежа до пълна нула обаче, ще ни върне от началото и отново ще изгасне надеждата, че е възможно някога у нас да има Национална детска болница.
- 42 месеца беше заложеният през септември срок за финализиране на педиатрията. С оглед на административните забавяние с колко според вас ще се удължи той?
- Не съм аз човекът, който може да изчисли тези неща, защото дори в разговор със спецалистите, те също при тази неяснота за подредба на плана не могат да предвидят крайния срок. Ако се хванем за тези 42 месеца, без да вземем предвид това, че до този момент реално не е можело да се изпълняват дейностите по проекта, влизаме в парадокс. Факт е обаче, че ако се продължи работата по сегашния договор, е сигурно, че той е реален и ще бъде изпълнен.
- Подходящ ли е според вас теренът в двора на Александровска болница за бъдещата педиатрия?
- Смятам, че е подходящ по много обективни причини. Инфраструткурата на всеки град е определяща. Не можем да си позволим поредната болница с претенция да бъде мултифункционална, обединяваща и референтен център за страната, ако тя бъде екзотичен обект, откъснат от значими медицински структури, тъй като винаги ще имаме постоянна необходимост от комуникация и сътрудничество с тях. Локацията в пространството около Александровска болница в близост до Медицинския университет са развити доста единици. Мястото е толкова подходяща, колкото в София няма друго такова.
Може би ще е по-хубаво да сме в полите на Витоша или Стара планина, но това са външните моменти и те не са обосновани професионално. Мисля, че при определянето на функциите на тази болница водещи трябва да са професионалните изисквания.
- С какво Националната детска болница ще повлияе на цялото здравеопазване у нас?
- Ако има възможности за различни нива на комуникация между различните нива в здравеопазването и те са добри, това безкрайно улеснява общата задача, цели, а накрая и резултати. Ако обърнем въпроса тясно към педиатрията и детските болести, Националната детска болница ще подпомогне значително детското здравеопазване. Ако новата педиатрията се изгради като един наистина мултифункционален център, той ще е основен референтен център за страната. Нямаме претенциите това да е супер болница, но с подобна мултифункционалност, каквато няма да има на друго място у нас, ще подпомогне всички медицински структури и на пациентите в страната.
Проф. д-р Добрин Константинов е главен координатор на експертния съвет по Детска клинична хематология и онкология; Председател на Българско научно дружество по детска хематология и онкология; Началник Клиника по детска клинична хематология и онкология, Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД.
Проф. Добрин Константинов има признати специалности по Детски болести -1988 г.; Клинична хематология – 1992 г. и Детска клинична хематология и онкология – 2009 г., следдипломни квалификации по "Педагогика на висшето медицинско образование" и "Здравен мениджмънт".
Специализирал е в Children’s Hospital of Orange County, CA, USA, St.Anna Kinderspital, Wien, Austria, Addenbrookе’s Hospital, Cambridge University Hospitals, Cambridge, United Kingdom, Primary Children’s Hospital – Salt Lake City, Utah, USA, “St. Bartholomew Hospital”, London, UK.
През 2002 год. му е присъдена научната степен „Доктор“, а през 2004 год. е избран за Старши научен сътрудник/Доцент. От 2017 година е Професор към Катедра педиатрия, Медицински факултет, Медицински университет - София.
Проф. Константинов владее писмено и говоримо английски и руски език и ползва немски език.
