В древните олимпийски игри големият шампион се определя след бягане, борба, скок на дължина, хвърляне на копие и диск. Дисциплините, необходими за един модерен войник от Древна Гърция. Или петобой. В началото на ХХ век създателят на модерните игри барон Пиер дьо Кубертен пък решава, че трябва да има подобно състезание, като за модел взема модерния воин. Той трябва да може да язди непознат кон, да се бие с врага със сабя и пистолет, да плува и да тича към своите възможно най-бързо. И така се ражда модерният петобой.
В България този спорт не е много популярен, но след промените през последните години, които свиват формата от 5 дни до екшън в рамките на 90 минути, е изключително атрактивен за телевизиите. И за разлика от много други мястото му в олимпийските игри е сигурно. Вече 109 г. У нас има федерация от 67 г.
Пазарджик винаги е бил Меката на този спорт в България. Оттам тръгва и служебният министър на спорта Андрей Кузманов. Малко случайно и главно за да избяга от плуването.
“Започнах да тренирам плуване още в първи клас”, обяснява 62-годишният Кузманов. “Тренирах нормално. Печелих си медалите. В един момент обаче дойде модата да се плува постоянно, едва ли не непрекъснато. Огромни обеми. И просто започна да ми писва”, допълва той.
По това време брат му Ангел Пепелянков е един от най-добрите петобойци в света. Разликата им е 10 години. Ангел вече е участвал и в олимпиадата в Мюнхен, където България е 16-а в отборното.
“Един ден след поредната тренировка слязохме със съотборниците ми в стрелбището, което бе под басейна, да постреляме. Там ме забеляза
Тодор Герджиков и ме покани да отида на една тренировка при петобойците. Имаха бягане на колодрума - 3 обиколки по 333 метра. Като завърших, ме попита дали не съм навъртял само 2. И ме накара да повторя. Избягах го отново и като видя времето, треньорът не ми даде шанс да избера друго. Бях в осми клас”, обяснява той.
След няколко месеца участва на трибой и става трети. С нула в стрелбата, защото просто още не е свикнал с тази дисциплина. Тепърва опознава и най-важния елемент в петобоя - ездата и фехтовката. “Не бях хващал сабя, а винаги има няколко луди коня и ако ти се паднат на жребия, си обречен. Дори да си най-добрият. А колко пъти са ме мятали от седлото, дори не съм броил”, признава Кузманов.
Мести се в София в “Олимпийски надежди”. “Започнаха и големите състезания. И заради един турнир “Дружба” на бившите соцстрани изпуснах приемните изпити във ВИФ. Мислех си, че няма да има проблем, все пак вече бях национал. И се оказах в казармата”, казва Кузманов.
Година преди казармата става и голяма издънка. Брат му Ангел е
подведен и остава в Западна Германия след състезание. След две седмици се усеща, че нещо не е наред, и се прибира. Но петното остава. В досието на цялото семейство. “Един ден ми се обади в 9 вечерта и така разбрах, че се е върнал. От леля, където намерил нашите. Добре че татко имаше връзки и оправи нещата поне малко. Но това му струваше олимпиадата в Монреал. А вече бе в страхотна форма”, допълва министърът. Ангел спира със спорта и става стругар в родния си град.
Първоначално е 13 дни в ЦСКА, но оттам го пращат в Сливен пак за 13 дни. Което е странно, защото там няма нито плуване, нито петобой. Такива има във Варна - в “Черно море” и Пловдив - “Тракия”. И една вечер е качен във влака и се озовава в Харманли. Едно от най-тежките поделения по време на социализма. И то във втора рота, на
директно подчинение на командващия войските на Варшавския договор
в България генерал-полковник Хачик Амбарян. Чист пехотинец или кашик по старому.
“Това, което видях за 2 години и 2 месеца, не искам да си го спомням. След едно учение бях свалил 10 килограма. Беше изключително тежко. Като идваше генерал Добри Джуров с хеликоптера, оставахме без прозорци цялото поделение”, разказва Кузманов.
Петобоят му помага и в казармата. Той е единственият, който прекосява замръзнал басейн в поделението в пълно бойно снаряжение, без да намокри автомата. И други подобни задачи.
Стига до сержант и получава предложение да остане на служба, но се отказва. Дори се записва да учи във вечерен техникум в Пазарджик, за да може да излезе от казармата, защото искали да ги задържат още 2 месеца заради дошла нова техника.
Връща се и в петобоя и започват успехите. Но никога не е пускан отвъд Кюстендил. Винаги на изток. Шансът му идва отново заради познат на семейството, който знае само като чичо Ваньо, приятел на баща му. Оказва се, че той отговаря за излизането на спортистите в България зад граница.
“Случи се след един турнир в Ереван. На него станах шести, а бе по-силен от световно първенство. Защото СССР участваше с три отбора, Унгария - с два, Швеция - с два, отделно всички съветски републики си имаха състав. Правеше се ранглиста. Тези, които са начело, пътуваха навсякъде, а останалите само в соцстраните. Аз излязох начело. Прибираме се. Вече се виждах в Дармщат, но пак ме пратиха в Будапеща. Милицията не давала. Прибрах се в Пазарджик и отидохме с татко на пазар, беше по Гергьовден. И там срещнахме чичо Кольо. Аз така си го познавах. Татко му се оплака. И в понеделник бях при него в 8 часа сутринта с две снимки, а в 11 се качих в самолета за Западна Германия. Беше през 1983 г.”, спомня си Кузманов.
Идват най-силните му години и ударът, който окончателно го спира от спорта.
Първо пращаме националния отбор на европейска клубна купа и се класира трети индивидуално. След това на тази база се правят континенталните първенства от 1987 г. Идват титли, медали.
Всичко върви прекрасно до олимпиадата в Сеул, най-силната в историята на българския спорт. “Бяхме на лагер на “Тихия кът” и се готвехме. Един ден ни викнаха в София при Стоил Сотиров, всемогъщия в БСФС. И той отсече, че няма да пътуваме. Защото не сме имали шанс за медали. Медал можеше и да не вземем, но пък за шестицата имах всички шансове. Това ме отврати и спрях със спорта. Отидох на море с покойната ми съпруга, която е от Варна. След това ме викаха на републикански, участвах ей така, от спортна злоба. И така станах държавен шампион”, казва петобоецът.
Една година е видеооператор на футболния “Хебър”, който влиза в елита на България. “Никога не съм бил фен на този спорт, но трябваше да си изкарвам хляба по някакъв начин. Няма да забравя как Стоичков дойде в Пазарджик. През есента бяхме направили равен в София. У дома обаче ни направи на пух и прах. В един момент сложи ръце на кръста и подвикна на Димитър Пенев: Тренер, да им вкарам ли още
един гол на тези, или им стига”, спомня си Кузманов. Оттогава знае и колко разглезени са футболистите.
След идването на демокрацията става треньор по петобой в “Академик”. След това се захваща с бизнес. Първо с реклама и накрая с производство. В момента е един от едва два производителя на двойнозалепяща се лента за тестилната промишленост в Европа. Тя се използва при скъпите костюми, както и при обикновени ремонти на облеклото.
През 90-те години на миналия век се връща в петобоя. Заедно с Юри Кюлев, брата на банкера Емил Кюлев, правят клуб към НСА. От 2008 г. оглавява и федерацията ни по този спорт. 4 години след това е вече вицепрезидент на европейската и член на бизнескомисията на световната. От 26 април е шеф и на континенталната централа, след като руснакът Дмитрий Сватковски няма право да бъде на този пост заради ограниченията, наложени от Световната антидопингова агенция. Той е депутат в парламента в Москва и попада под санкциите.
Семейството му е съвсем обикновено. Майка му е била акушерка, а баща му работил в Рибно стопанство - Пазарджик. Дълги години е женен за Анка Евтимова Георгиева, световна шампионка на четворка с кърмчия в гребането и бронзов медалист от олимпийските игри в Москва. Губи я преди няколко години от тежко заболяване. Има дъщеря Ирина, която в момента работи в постоянното представителство на България в Брюксел.
Получава предложението да стане служебен министър лично от президента Румен Радев като експерт в спорта.
