400 избиратели могат да гласуват с една машина в секция. Това показва анализ от проведените два експеримента на Централната избирателна комисия в село Доброславци и в град Сливница.
Осем секунди е разликата в нужното време за гласуване с машина между двете населени места, като по-бързо са се справили в Сливница - за средно 64 секунди. Данните показват, че при пълно натоварване на машината 52-ма души могат да гласуват за един час, обясни зам.-председателят и говорител на ЦИК Цветозар Томов, който е анализирал данните от двата експеримента. Той направи уговорката, че при тест няма как да се засече точното време за попълване на данните на избирателя, даването на инструкции и други дейности. Затова данните са само от даването на смарткартата за машината на избирателя до връщането й на член на секционната комисия.
"Потвърждава се хипотезата, че колкото по-високо е образованието на избирателя, толкова по-лесно той се справя с машинното гласуване. Освен това няма голяма разлика в нужното време за хората с висше образование и тези със средно. Първите се справят средно за 57 секунди, а вторите - за 69 секунди. Проблемът възниква при хората с по-ниско образование, които гласуват средно за 113 секунди. Нямаме обаче достатъчно данни за тази група, тъй като хората с ниско образование участвали в двата експеримента са едва 19 души. Нужни са допълнителни данни за тази група и още тестове. Можем да заключим, че най-съществените проблеми ще дойдат в секции с преобладаваща част на избиратели с ниско образование, където има струпване", смята Томов.
Според него най-оптимистичните данни дава анализът по това дали избирателите вече веднъж са гласували с машина преди да се включват в експеримента. При двата експеримента хората, които вече са гласували с машина са 46 души, а тези, които не са - 157.
"Данните доближават националното съотношение от изборите на 4 април. Тогава 27% от избирателите гласуваха с машина. Така при двата теста хората с опит са се справили за 51 секунди, а тези, които за първи път гласуват с машина - средно за 73 секунди. Това е впечатляваща разлика в нужното време, тоест дори еднократен контакт с машината рязко подобрява резултата. Това трябва да ни насочи, че е необходимо в малките населени места да направим разяснителна кампания и да дадем възможност на хората там да се докоснат до машина", предложи Томов.
Според него причината жените да гласуват по-бързо с машина от мъжете е, че те са по-концентрирани, когато им се дават инструкции как става подаването на електронната бюлетина.
Данните по възрастови групи показват, че до 70 г. няма рязко нарастване на нужното време за гласуване, като хората в групата 60 - 69 г. се справят средно за 74 секунди. Проблемът обаче възниква при хората над 70 г., които се справят по-бавно.
"Данните сочат, че в секциите с до 500 избиратели по списък не би трябвало да има проблем в изборния ден с една машина. Същият извод може да се направи и за секциите с между 500 и 750 избиратели по списък, в които гласуват до 400 души. При тях обаче трябва да се следи за струпването на опашки. Ако има до 50 чакащи след 20 часа в изборния ден, те ще успеят да гласуват до 21 ч. Ако обаче чакащите са повече от 50 души, то тогава е нужна спешна реакция от съответната РИК. Така че рискът е при секциите с над 750 избиратели по списък, но той идва не само от количеството хора, а и от неравномерното натоварване на машините в изборния ден. Затова трябва да направим оценка на риска за секциите не само по брой избиратели, по брой гласували, брой използвали хартиени бюлетини на 4 април, но и да се вземе предвид големината на населеното място, както и образованието на избирателите. Профилът на рисковата група е мъж, над 70 години, с ниско образование от село или малък град, който няма никакъв опит с машинното гласуване", обясни Томов.
По време на заседанието стана ясно, че секциите с над 550 гласували са 67, с над 500 - 228 секции и с над 450 гласували - 700.
За да събере още данни комисията реши тази неделя да проведе още три експеримента. И трите ще са в София и ще се проведат на различни места - в районите "Люлин", "Триадица" и "Подуяне". Идеята е в тях освен избиратели, да се включат представители на трите софийски РИК-а, районните администрации и хора, които вече са били членове на секционни комисии.
