Отмяната на текстове от Закона за банковата несъстоятелност няма обратна сила и не засяга цесии за над 850 млн. лева
Предстоят ли дела за стотици милиони от кредитори на затворената през 2014 г. Корпоративна търговска банка? Каква ще бъде съдбата на цесии и сделки с акции за 850 млн. лв.? Ще повлияе ли това решение на съдебни спорове, продължаващи години наред? Ще затрудни ли синдиците на банката да събират нейни вземания, за да се разплащат с кредиторите ѝ?
Тези и други въпроси породи решението на Конституционния съд за отмяната на 7 текста от Закона за банковата несъстоятелност.
Авторитетни
юристи са
категорични, че
решението няма
обратна сила,
което означава, че то няма да се отрази по никакъв начин на вече извършени сделки преди датата на неговото обнародване. В този дух е и тълкувателно решение на самия Конституционен съд, сезиран по друг казус. Това е и най-съществената част от решението - обратното действие, което беше придадено на промените, като в един от случаите се позволяваше 3 години след приключване на определена сделка отношенията по нея да се преуреждат.
Отмяната на членове от Закона за банковата несъстоятелност обаче със сигурност ще повлияе върху решаването на още неприключили съдебни спорове, които се точат от години. Повечето от тях са заведени от синдиците на затворената банка и са срещу длъжници, които активно пречат имущество на банката да бъде върнато обратно, за да се разплатят с кредитори на КТБ. Досега броят на тези дела е над 2000, като в момента е трудно да се определи точният брой на тези, при които отмяната ще има пряк ефект. Прогнозата на юристи е, че
новите дела ще
бъдат водени по
Закона за защита
от държавата
Отмяната на текстове от банковия закон също така ще промени способите, с които синдиците събират имущество от длъжници.
Какво отмениха
конституционните
съдии?
Като противоречащи на конституцията са определени всички промени в Закона за банковата несъстоятелност от 2015 и от 2018 г., които придават на закона обратна сила, т.е. действат със задна дата и засягат вече приключили сделки с депозити, кредити, акции и дялове.
За противоконституционна беше обявена и разпоредбата, с която бяха отменени първоначално заличени от квесторите, а след това и от синдиците обезпечения, които са били учредени от длъжници или от трети лица в полза на КТБ. Това означава, че
се отменя
обратното
действие от
20 юни 2014 г. на
преформулирани
през 2018 г.
основания
за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания. С решението на конституционните съдии е отпаднала и разпоредба, според която срокът за предявяването на исковете беше променен от 2 на 5 години.
Аргументът на конституционните съдии е, че тези текстове засягат вече придобити права – както от длъжници на КТБ, които са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката, така и трети лица, които са придобили от тях права върху свободно от обезпечения имущество, което след това се е оказало обременено с обратна сила с обезпечения в полза на банката. Това означава, че
ще се наложи
преразглеждане
на списъка с
длъжници на
банката,
защото една от отменените разпоредби е превръщала лица, които са уредили отношенията си с нея, в такива, които имат дългове.
С решението отпада и една съществена опасност – тъй като имущество, което е било освободено като залог, впоследствие може да е превърнато в такъв с отменените текстове, то не е вписано в съответните регистри, което създава реална опасност гражданите и бизнесът да бъдат заблудени, че придобиват имущество без тежести. Това на свой ред би засегнало доверието в публичните регистри, което е недопустимо в правова държава.
Причина за отмяната на два други текста от закона е на практика въвеждането на нов вид искове – такива “за връщане на имущество в масата на несъстоятелността”. Те могат да се отнасят за всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и за имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния. На практика това означава, че всеки гражданин или фирма може да бъдат засегнати, т.е. банката да поиска имуществото си, ако те са го придобили “чисто” като т.нар. трето лице.
Конституционните съдии са категорични, че е несъвместимо с правната сигурност заличаване на прихващания, които са били направени по силата на действащ закон, обременяване с тежести на имущество на трети лица, които тежести не са били налични в момента на сделката, ограничаване на броя и на лицата, които могат да извършват прехвърлителни сделки помежду си.
Висшите магистрати са категорични също, че законови поправки само за една банка, са недопустими. Те обясняват, че вложителите имат легитимното очакване да получат пълния размер на вложенията си, но адресат на тези очаквания е самата банка и при добро управление би следвало да разполага с имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички вземания.
А ако банката бъде обявена в несъстоятелност, те имат
очакване да
получат от
държавата
парите си до
гарантирания
размер
Няма конституционно основание държавата със специален закон да се опитва да осигури на вложителите в една банка по-голям размер от гарантирания, смятат магистратите. Тази бележка се отнася за всички депозанти в КТБ, които след цесии и сделки получиха пълния размер на спестяванията си, измерван в милиони левове или евро, т.е. много над гарантирания по закон размер. От БНБ не коментираха решението.
Как бе заплетен
този казус
През юни 2014 г. КТБ спря да плаща, а пред офисите ѝ се извиха опашки. След 6 месеца БНБ обяви, че отнема лиценза на банката. След още толкова време синдици смениха назначените служебно квестори и започнаха да се опитват да върнат в банката имущество, копено с кредити от нея. Две години по-късно те изпълниха законовото си задължение да оповестят списък на хората и фирмите, прехвърлили свои депозити на други, най-често на такива с кредити, които да погасят с тях задълженията си към банката.
Това беше времето, през което се появи “пазар на депозити и кредити”, изкупуваха се вземания с отстъпки 30-40 и повече процента и отложени плащания. На този пазар всеки с депозит над гарантираните 196 000 лв. започна да търси получател на кредит от банката, за да направи замяна и да получи поне част от парите си. Равносметката - от депозити за 5,4 млрд. лв. са били направени прихващания за 850 млн. лева.
