Бе създадена, за да измъкне подслушването от МВР и да го даде на премиера, който и да е той - една от “майките” на службата е Татяна Дончева, която дори измисля името ѝ
При Орешарски правят промяна и парламентът избира председателя. Но целта е да се заобиколи президентът Росен Плевнелиев
Може ли подобен шум около агенцията да свали трето правителство на България?
Помните ли хаштага #ДАНСWithMe, който заля социалните мрежи през юни 2013 г. в деня, в който Народното събрание одобри политика и бизнесмен Делян Пеевски за председател на Държавна агенция “Национална сигурност”? С него се организираха протестите, които в крайна сметка доведоха до свалянето на правителството на Пламен Орешарски и връщането на власт на Бойко Борисов.
#ДАНСWithMe обаче спокойно може да опише и цялото съществуване на агенцията за национална сигурност, което продължава вече 14 години.
И чийто единствен началник, който не си е тръгнал след скандал за злоупотреба с права, нерегламентирано подслушване и нарушение на законите, е Делян Пеевски, който 24 часа бе един от най-могъщите хора в държавата.
Защото ДАНС е създадена по такъв модел още през 2007 г. от тогавашното правителство на тройната коалиция, за да
събира цялата
чувствителна информация
в държавата, а
единственият, който има
пълен монопол да я ползва,
е шефът на агенцията
Останалите му подчинени поне са ограничени от правилото, че знаят толкова, колкото им е нужно, за да си вършат работата. Заради това и една от първите задачи на политиците, когато дойдат на власт, е да овладеят ДАНС, като поставят там свой човек. Направи го и служебното правителство на президента Румен Радев с премиер Стефан Янев. Като използва за повод дългият неплатен отпуск на досегашния началник Димитър Георгиев и добре подадената топка от лидера на ДСБ Атанас Атанасов, че агенцията е подслушвала политици в хода на предизборната кампания за вота на 4 април. Тя пък бързо бе последвана от едни нагнетяващи напрежение изявления на Иво Мирчев от “Демократична България” как доказателствата са наводнени в мазето на ДАНС или на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, че служители унищожавали документи.
Че ДАНС е подслушвала
политици, няма съмнение,
независимо какво говори който и да било неин началник. Структурата на агенцията и статутът ѝ позволяват подобно нещо да се случва редовно и да не бъде законово уязвимо. Просто ДАНС е мастодонт, който събира под една шапка контраразузнаването, борбата с всякакъв вид организирана престъпност, специално борбата с финансови престъпления и антикорупционни разследвания.
При толкова много законови предпоставки не е трудно да се измисли реална или не толкова разработка срещу близък на политик или поне човек, с когото се знае, че той контактува редовно. Оттам нататък, естествено, идва и слушането на политика, независимо какво пише в съдебното разрешение. Още повече, че законът за СРС пък предвижда възможност разрешение за конкретен телефон, добавен в разработка, да бъде издадено и постфактум, ако се сметне, че дочутото има доказателствена стойност. Но често пъти дори това не е нужно, просто защото целта на слушането на политическия враг не са дела. А дали работи схемата, доказват публикуваните от прокуратурата разговори на президента Румен Радев с командващия ВВС ген. Цанко Стойков. Разрешителното е издадено по разследване срещу генерала.
Според информация на “24 часа” всички “закачени” политици от тези 32-ма, за които говори Атанас Атанасов, са попаднали в СРС-та именно по този начин - заради контакти с оперативно интересни лица, срещу които текат съвсем легални разследвания, като Васил Божков например. Всъщност и негови разговори бяха извадени и в тях имаше записан политик от БСП. А темата на разговора бе финансирането на протестите от 2020 г.
Подслушването или по-скоро битката кой да владее бръмбарите всъщност е причината за създаването на ДАНС още през 2007 г. Тогава, за позабравилите, управлява правителството на Сергей Станишев. Който от своя страна не харесва много съпартиеца си и министър на вътрешните работи Румен Петков. В тогавашната структура на службите за сигурност обаче подслушването се осъществява от Национална служба “Сигурност”, която е подчинена на МВР. И чийто шеф в по-ранни години бе Атанас Атанасов, тръгнал си, след като главният прокурор Никола Филчев го обвини, че е подслушвал жилището му.
Та проблемът на Станишев бе, че като вътрешен министър Петков има първи достъп до подслушването и всякакви други “контраразузнавателни” разработки. И за да промени това, възроди стара
идея още от управлението
на Иван Костов
НСС заедно с още няколко служби да бъде трансформирана в единна служба за национална сигурност по френски модел. След Костов обаче тази идея е позабравена.
Докато в средата на 2007 г., вече преполовил премиерския си мандат, Сергей Станишев не лансира създаването на Национална агенция за сигурност (НАС).
Според проекта на Станишев новата агенция, на която веднага бе лепнато сравнението, че е родното ФБР, събира в себе си тогавашните НСС, Военното контраразузнаване (ВКР), ключовата дирекция “Защита на средствата за връзка” в МВР и Агенцията за финансово разузнаване. Проектът обаче веднага
срещна жестока
съпротива първо в БСП,
а по-късно в цялата управляваща тройна коалиция. И до приемането му през декември 2007 г. от първоначалните предложения на Станишев не остана почти нищо.
А за “родител” на ДАНС, включително и автор на името на агенцията, се обяви гордо тогавашната червена депутатка, която също обича да се хвали периодично в смутни политически времена, че е подслушвана - Татяна Дончева.
Тя оглави работна група на депутати, които да пренапишат първоначалния законопроект. А финалният бе внесен в Народното събрание не от правителството, а от тогавашния шеф на парламентарната група на БСП Михаил Миков и от говорителя на социалистите и впоследствие министър на отбраната в периода 2013-2014 г. Ангел Найденов. В момента той е и съпруг на лидерката на “Изправи се! Мутри вън!” и предполагаемо една от подслушваните от ДАНС Мая Манолова.
Още при приемането на
закона се появяват два
изключително спорни
момента за депутатите Първият е как да се назначава шефът на новата служба. Финално бе приет сегашният вариант - председателят има 5-годишен мандат, избира се от Министерския съвет и се назначава от президента с указ. Единствено по време на коалицията на БСП и ДПС при правителството на Пламен Орешарски бе променен механизмът и председателят на ДАНС се избираше от Народното събрание.
Промяната обаче всъщност не целеше повече прозрачност, а само заобикаляне на тогавашния президент Росен Плевнелиев да не може да блокира назначението на подходящ председател.
Което той дори не опита да направи, а пусна промените в Закона за ДАНС, които пък след това доведоха до избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС, моменталното разгаряне на протести срещу него и правителството и съответно падането на Орешарски година по-късно.
Вторият много спорен момент стават правомощията на ДАНС да подслушва и ползва всякакви специални разузнавателни средства. Финално и те са одобрени.
Реално ДАНС заработи от 1 януари 2008 г. А за първи председател на службата бе назначен съветникът на тогавашния премиер Сергей Станишев Петко Сертов. Символично или не, за началник на новата служба, която, като се изключи външното разузнаване, реално много наподобява комунистическата Държавна сигурност, бе назначен бивш кадър на ДС.
Това е сградата на ДАНС на бул. “Черни връх” в София, чието мазе според Ивайло Мирчев било наводнено.
При представянето си в МС като кандидат за поста Сертов призна, че е бил кадрови офицер във Второ главно управление на ДС от 1985 г. След нейното разпадане през 1991 г. преминава на работа в Централната служба за борба с организираната престъпност.
И още в първата си година ДАНС успя да натвори редица скандали.
Първо представители на организираната престъпност бяха канени “на кафе” при председателя на агенцията, което в интерес на истината доведе до известно укротяване на бандитите. Но пък даде повод на Румен Петков да освети, че бизнесменът Алексей Петров е агент и съветник на председателя Сертов.
По-големия скандал обаче предизвика
разработката “Галерия”,
в която бяха подслушвани
политици и журналисти
Под предлог, че се търси теч на информация от ДАНС към анонимния сайт “Опасните”, който публикуваше компромати срещу тогавашния министър-председател Сергей Станишев.
Всички данни водеха към Огнян Стефанов, също близък до ДС, който заедно с покойния бизнесмен Младен Мутафчийски ръководеше официално друг сайт. Така обаче до истината с историите, разказвани в сайта “Опасните”, не се стигна.
А сред подслушваните се обяви сама след разговор в ДАНС и “родителката” му Татяна Дончева.
Скандалът тогава обаче подмина Петко Сертов и взе само главата на директорите Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев и Веселин Марков и на зам.-шефа Иван Драшков.
Въпреки че Йовчев публично призна, че разработката срещу политици и журналисти му е наредена лично от Петко Сертов. Но устно. А “Галерия” заедно с други изтекли от ДАНС разработки на политическа основа като “Лиани” (проследяване на финансирането на ДПС) станаха основен политически коз на набиращата сила ГЕРБ на Бойко Борисов. И определено изиграха роля за загубата на изборите от БСП на Станишев през 2009 г.
Борисов и тогавашният му най-верен сътрудник Цветан Цветанов пък дойдоха на власт със заканите да закрият и разпердушинят ДАНС. После обаче бързо смени мнението си, обеща на агентите, че са нужни на държавата. И върна начело на агенцията Цветлин Йовчев, а махна Петко Сертов. За разлика от останалите премиери Борисов обаче неколкократно демонстрира различен подход при смените в ДАНС. Вместо просто да изгони Сертов, го изпрати консул на България в Солун. Заради убедеността си, че шефовете на специални служби имат нужда от време да забравят, след като бъдат уволнени.
Малко след назначението на Йовчев, смятан за близък до ГЕРБ, тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обявява, че при тройната коалиция е бил следен от ДАНС. По политически мотиви, защото до 2009 г. Цветанов е номинален председател на партията на Бойко Борисов.
Йовчев също изкарва само част от мандата си начело на ДАНС.
С новия председател започват и още скандали. В медиите
изтичат доклади на ДАНС за
корупция при усвояването
на пари от Европа
и други документи. Депутатите от комисията за контрол на ДАНС дават висока оценка за работата на Цветлин Йовчев, което е отчетено и в доклада за специалните операции на агенцията. През 2011 г. обаче премиерът Борисов критикува агенцията заради изтеклите записи от аферата “Ало, Танов”, където покойният шеф на митниците е записван със СРС-та при разговорите си с министър- председателя и министъра на финансите Симеон Дянков. В крайна сметка Цветлин Йовчев си тръгва след публични критики от Борисов, който го упреква, че ДАНС не може да опази информацията си.
Следващият председател на агенцията става заместникът на Цветлин Йовчев Константин Казаков, за когото като контраразузнавач от кариерата не се знае много.
По негово време службата засича съмнителни 3,5 млрд. лв. у нас. ДАНС работи тихо и в синхрон с МВР. Вътрешен министър и вицепремиер, който е ресорен за тази мегаслужба, е Цветан Цветанов. Силовата структура, която изпъква по това време, докато той е на високия пост, е ГДБОП. След оставката на първия кабинет на ГЕРБ и идването на БСП и ДПС на власт с кабинета “Орешарски” предстои голяма промяна на ситуацията досега. Веднага след смяната на властта парламентът променя закона за ДАНС. Отново вкарват антимафиотите в структурата на агенцията и прехвърлят назначението на председател от президента към Народното събрание. На 14 юни сутринта в НС се появява премиерът Пламен Орешарски и от трибуната предлага за председател на ДАНС бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски. След протестите и оставката службата се поема от Владимир Писанчев.
Писанчев всъщност е още един от отстранените от Сертов заради скандала “Галерия” заедно с Цветлин Йовчев, който пък в кабинета Орешарски е вече вицепремиер и министър на вътрешните работи. По негово време агенцията проспива фалита на КТБ, но въпреки това при завръщането на Борисов на власт е оставен на поста си. Докато ГЕРБ отново не променят закона за ДАНС, за да върнат назначаването на председателя в ръцете на президента. Който тогава е Росен Плевнелиев и се съобразява с кадровите решения в сигурността, които диктува министър-председателят.
Още в началото на второто правителство на ГЕРБ
избухва скандалът по
разработката “Червей”
При нея наведнъж са били подслушвани над 1000 души, а впоследствие се оказа, че ДАНС е овладяла цялата информационна система на МВР. Подслушванията са били разпореждани от Писанчев, а сред контролираните хора са били политици, протестиращи, журналисти, съдии.
След отстраняването на Писанчев от поста и той е пратен на дипломатическа служба - консул в Солун, откъдето вече е изтеглен първият председател на агенцията Петко Сертов.
Реално обаче
ДАНС като че ли е лишена
от големи скандали, докато
началник ѝ е Георгиев
Факт е, че и при него за първи път са реализирани истински контраразузнавателни действия. Въпреки доста спорните акции срещу “руски шпиони”, от които нито една все още не е влязла в съда.
Георгиев обаче също си тръгва с обвиненията, че е подслушвал политици. От които отново няма да излезе нито едно доказателство. Грубият начин, по който обаче този път се овладява службата, може да отвори устата му. И да подготви атака срещу служебното правителство заради ДАНС. Две вече паднаха заради службата.
