Дават ѝ се пари за експерти, офис и транспорт, а на управляващите - само за политики
За разлика от България във Великобритания държавната субсидия за парламентарните партии е различна, като опозиционните политически сили получават повече пари, независимо че са вкарали по-малко депутати. Причина е, че в Обединеното кралство съществува разбиране, че когато не си на власт, по-трудно привличаш дарители. Освен това управляващите разчитат на държавен ресурс като офиси и автомобили заради правителствените си позиции, което ги поставя в привилегировано положение спрямо опозицията.
Този подход се прилага вече 46 г., като периодично избухват скандали около парите на партиите, но те са по-скоро свързани с тяхната отчетност. Държавната субсидия се въвежда през 1975 г. и се казва Short Money (къси пари). Наречена е на името на лейбъристкия депутат Едуард Шорт, който я предлага година по-рано.
Схемата за подпомагане е подкрепена и от британската кралица. По време на годишната си реч през март 1974 г. Елизабет II казва: “Моите министри ще обмислят отпускането на финансова помощ, за да могат опозиционните партии да изпълняват по-ефективно своите парламентарни функции”. Първоначално пари се дават основно за възнаграждения на експерти, които да им помагат да развиват дейността си. От 1993 г. се отпускат средства и за покриване на пътни разходи на депутатите и техните помощници, а от 1999 г. и за служителите в офиса на лидера на опозицията.
“Къси пари” се полагат на политически сили, които са спечелили поне две места от общо 650 в долната камара на британския парламент или са получили 150 000 гласа във всички райони, в които са имали кандидати на последните редовни парламентарни избори. Те не се полагат на Ирландската републиканска партия “Шин Фейн”, чиито депутати отказват да полагат клетва за вярност на кралицата и да заемат парламентарните си места в Лондон. На подобна финансова помощ разчитат и опозиционните партии в горната Камара на лордовете в британския парламент.
Участващите в
правителството
политически сили
не получават субсидия,
но могат да кандидатстват за държавни грантове за разработване на политики, които да включват в предизборните си програми.
Размерът на субсидиите зависи от броя на депутатските мандати, които дадена партия е взела на последните редовни избори, и от общия брой на подадените за нея бюлетини. Например през финансовата година от април 2019 до април 2020 г. са дадени по
18 045 паунда за
депутатско място
и по 36 паунда за
всеки 200 гласа
Отделно са отпуснати пари за пътни разходи и за политики в размер на 2 млн. паунда.
След април миналата година опозиционните политически сили вземат по 18 297 паунда за народен представител и по 36,54 паунда за всеки 200 гласа. Увеличението е направено, за да се компенсира инфлацията.
През финансовата 2018/2019 г. са раздадени близо 13 млн. паунда на британските парламентарно представени партии. От тях 9 млн. са отишли в основната опозиционна Лейбъристка партия, като 823 000 от тях са били за офиса на лидера ѝ. Либералдемократите са взели 1,4 млн. паунда, а Шотландската национална партия – един милион. Управляващата Консервативна партия е получила само 477 000 паунда, и то единствено за провеждане на политики.
По принцип държавната субсидия е важна за по-малките политически сили и тези с регионален характер. Големите набират основното си финансиране чрез членски внос, дарения от граждани, фирми и синдикати, които декларират пред Избирателната комисия. Например през 2018 г. Лейбъристката партия отчете общо 29,4 млн. паунда приходи, а Консервативната партия - 26,1 млн. За сравнение северноирландската Демократична юнионистка партия, на чиито 10 гласа се крепеше предишното консервативно правителство с премиер Тереза Мей, разчита на 182 000 паунда от дарения и членски внос. Тя обаче взема 332 000 паунда “къси пари” от властите в Лондон и още 158 000 паунда от правителството на Северна Ирландия. Успява да си запази държавната субсидия, като не влиза официално в коалиция с торите, въпреки че ги подкрепя да управляват.
