Населението на Стария континент застарява с бързи темпове и това ще определи състоянието на съюза в бъдеще
Бързото застаряване на населението в Европа и намаляването на раждаемостта водят до драстични промени на пазара на труда, увеличават се обществените разходи за възрастните хора, здравните системи са подложени на все по-голям натиск, наблюдава се обезлюдяването на цели региони. Това са някои от големите предизвикателства, с които държавите-членки и ЕС като цяло трябва да се справят в спешен порядък, се казва в публикуван преди седмица демографски доклад за тенденциите през 2021 г. на Изследователския център към Европейския парламент.
Ето и някои статистически факти:
- Поради растящата продължителност на живота до 2070 г. се очаква над 30% от населението да бъде на възраст над 65 г. или повече при дял от 20,3% през 2019 г. Хората над 80 г. за същото време ще нараснат повече от два пъти - от 5,8 през 2019 на 13,2 през 2070 г.
- През 2015 г. ЕС за първи път регистрира повече смъртни случаи от раждания, което в дългосрочен план означава силен спад на населението. Пандемията допълнително задълбочи тази тенденция, водейки до увеличаване на смъртността.
- Обезлюдяват се цели региони, особено в Източна и Южна Европа в резултат на миграция в рамките на ЕС и заради ниска раждаемост.
- Обезлюдяващите се региони губят квалифицирана работна ръка и стават силно уязвими в периоди на криза.
- Населението се концентрира в градовете - селските региони представляват 44% от територията на ЕС, но 78% от европейското население живее в градските райони.
- Между 2015 и 2019 г. 22,9 милиона млади европейци са станали част от населението в трудоспособна възраст, докато през същия период 26,6 милиона работници са достигнали пенсионна възраст: това показва възможна разлика от около 3,8 милиона работници.
Проблемът със застаряващото население на Европа е във фокуса на Европейската комисия, която миналата година представи Зелена книга по темата и инициира широко обществено допитване за политиките, които да неутрализират негативните тенденции. Допитването започна през януари и приключи на 21 април, така че скоро се очакват изводите от него. Миналата седмица комисията стартира и Демографски атлас на ЕС. Става въпрос за интерактивен онлайн инструмент за визуализиране, наблюдение и предвиждане на демографските промени на Стария континент, разработен от Съвместния изследователски център (JRC) на комисията.
Насочвайки фокуса на общественото обсъждане, Европейската комисия акцентира върху здравословния начин на живот
чрез по-голяма
физическа и
социална
активност,
на ученето през целия живот, както и необходимостта да се привлекат повече хора (включително мигранти) на пазара на труда. Сред предложенията са да се насърчава предприемачеството в третата възраст, както и да се дават субсидии на компании, които наемат повече възрастни работници.
Едно от първите неща, на които се обръща внимание в новия доклад на Изследователския център на Европарламента, е драстичното увеличение на средната възраст на европейското население. Докато през 2001 г. тя е била 38,4 г., през 2019 г. вече е 43,7 г., или нарастване с 5,3 г. само в рамките на 18-годишен период. Прогнозите са през 2050 г. средната възраст за ЕС да е 48,2 г. Очакваната средна продължителност на живота при раждането пък вече е 83,7 г. за жените и 78,2 г. за мъжете.
Други доста обезкуражаващи данни са тези за зависимостта на пенсионерите от работещите. През 2050 г. двойно повече хора над 65 г. ще зависят от един работещ, отколкото през 2001 г. Това ще доведе до сътресения в икономическия растеж, данъчната стабилност, здравните грижи, социалната кохезия.
Тревожен показател е все по-ниската раждаемост в ЕС. През 2018 г. на жена в Европа са се падали средно по 1,55 живородени деца при 2,1 в средата на 70-те г. на миналия век, а средната възраст за раждане на първо дете е била 29,3 г. През 2018 г. в България раждаемостта е била малко под средната за ЕС. Според доклада в последните години поддържането на броя на европейското население се дължи най-вече на миграцията.
Политиките, които могат да променят бъдещите демографски тенденции, са ограничени и изискват време, за да окажат влияние, подчертава документът. Едната от посоките на действие е хората да бъдат окуражавани да имат повече деца чрез по-голяма подкрепа за семействата и по-качествени грижи за децата в яслите и детските градини. Втората посока е свързана с мерки, които да задържат по-дълго европейците на пазара на труда чрез модифициране на пенсионните системи, както и чрез обучаване на по-възрастните работници на умения, които се търсят като например дигиталните умения. Третата посока е привличането на мигранти с висока квалификация. Тази година се очаква Европейската комисия да представи анализ, на основата на който да се очертае дългосрочната визия за селските райони, които са най-пострадали от негативните демографски явления.
Въпросът как пандемията ще определи динамиката на населението в бъдеще също е от съществено значение. Според Евростат между март и октомври 2020 г. в Европа са умрели около 300 хил. души повече, отколкото през същия период на предишни години. Един от пиковете е бил през април 2020 г. През ноември 2020 г. има голямо повишаване на смъртността във всички държави членки, като най-силно това се усеща в Полша, България и Словения, констатира докладът. Колкото до влиянието на локдауните върху фертилитета, се отбелязва както тенденцията за намаляване на инвитро процедурите, така и на абортите по желание. Като цяло хората в детеродна възраст
са били по-малко
склонни да
имат деца
заради икономическата и психологическата несигурност.
Върху демографските процеси роля играе и вътрешноевропейската миграция, която е осъществяване на една от основните свободи в съюза - тази за трудовата мобилност. В началото на века тенденцията за мигриране е била от Източна към Западна Европа, а малко по-късно - от Южна към Северна. Според доклада обаче след 2016 г. в някои страни, сред които и България (а също Унгария и трите балтийски републики)
има тенденция
за завръщане
в родината
Профилът на завръщащите се включва най-вече мъже без семейства на възраст от 25 до 45 г., които в чужбина са били наети на по-ниско квалифицирана работа, отколкото образованието им е позволявало.
Докладът на Европейския парламент предупреждава, че младите европейци
са в голям риск
да се превърнат
в “изгубено
поколение”
През финансовата криза от 2008 г. те пострадаха най-много от безработицата, която скочи от 15 на 24% и се върна на предишните си нива едва през 2018 г. Днес пандемията изправя младите пред още по-големи предизвикателства на пазара на труда. Само от февруари до октомври 2020 г. младежката безработица в ЕС е скочила от 14,8 на 17,5%. Още през 2019 г. рискът от социално изключване на младите възрастни (18-24 г.) е било най-високото сред всички възрастови групи - 27,7% (с 6,6% повече от средното за Европа).
Структурата на семейството също се променя съществено, констатира изследването. През 60-те години на миналия век настъпва краят на “златните години за семейството” - висок процент сватби и раждания от хора на младежка възраст и нисък процент разводи. Оттогава насам моделите стават много по-разнообразни - съжителство без брак (със или без деца), самотни родители, бездетни семейства, еднополови съюзи. Промяната в типа на семейството се отразява и на социалното положение - през 2019 г. 40,3% от самотните родители (най-често това е майката) са по-силно изложени на риск от бедност. През същата година бедност е застрашавала 27,2% от многодетните семейства. В социално най-добро положение са били семействата от двама работещи родители с едно дете.
Като заключение в доклада се изброяват и основните инициативи на Европейския парламент в полза на социалните права, заетостта и борбата с бедността в ЕС. Сред тях са: приемане на рамкова директива за достойни условия на труд във всички форми на наемане на работа; въвеждане на национални схеми за минимален доход; въвеждане на гаранции за децата; изискване за задължително средно образование; балансиране на европейското икономическо управление чрез по-силни социални цели.
