Браян Роуз е сред екзотичните кандидати, нажежили изборната надпревара в британската столица
В четвъртък Великобритания се изправя пред важни избори. Макар на карта да не е поставено управлението на цялата страна, гласуването се смята за важен тест как тя ще продължи напред. Причина за големия залог е коронавирусната криза, която сериозно разклати обществените настроения.
Така че не се изключват изненади при гласуването на 6 май. Жителите на Острова
трябва да изберат
близо 6000
представители
на местна власт
– кметове, общински съветници и полицейски комисари. Право на глас имат 48 млн. души.
Вотът за кмет на Лондон е сред най-ключовите, тъй като става въпрос за управление на място, през което минават основните финансови потоци на света. Социологическите проучвания показват сериозен шанс настоящият градоначалник Садик Хан от Лейбъристката партия да се пребори за втори мандат, но последните дни се вдигна много шум около т.нар. маргинални кандидати. А на тези избори за управа на британската столица те са изненадващо много и кой от кого по-екзотични.
Рекорден брой кандидати има за кметското място в Лондон – общо 20 души, като значителна част от тях дължат популярността си на интернет и на шумни акции срещу коронавирусните ограничения. Което кара някои анализатори и букмейкъри да очакват изненади в гласовете, които те ще получат. А традиционните английски медии да се заровят във фактите около техния онлайн успех и амбициите да го пренесат в политиката.
Най-младият сред тях е Нико Омилана. Само
на 23 години той
има 3,5 млн.
последователи
вече в канала си в ютюб благодарение на горещите теми, които коментира със страхотно чувство за хумор. Виж ТУК
Мениджърът му Грейс О’Райли разкри, че щабът им с радост приема проучванията за изборна победа на Садик Хан, тъй като тяхната цел е друга. “Приоритет на Нико е съдържанието, което ще предложи по време на кампанията. Цената, която плаща да участва, всъщност е инвестиция в него. След участието му в изборната надпревара ще има много повече марки, които се интересуват от Нико Омилана”, призна тя пред “Гардиан”. Изданието отбелязва, че с депозита от 10 000 паунда за участие във вота той си осигурява достъп до медии, информиращи около една шеста от населението на Обединеното кралство. Така че дори да не успее да събере 5% от гласовете на първия тур, за да си върне тези пари, те са добра инвестиция в основния му онлайн бизнес.
Макар също да дължи успеха си на ютюб, по друг начин изглежда кампанията на 49-годишния американец Браян Роуз, прочул се у нас покрай българската си съпруга Мариана. Той прави много скъпа кампания с обиколки с високотехнологичен
автобус,
билбордове и
изпращане на
писма до хиляди
избиратели
Твърди се, че е похарчил за нея 7-цифрена сума. Роуз се установява в Лондон преди 10 г. след банкова кариера в Ню Йорк и създава информационен канал London Real в ютюб, който има 2 млн. абонати. Подкастът му обаче е определян от английските медии като място за разпространяване на конспиративни теории.
Критиките към него се засилиха особено по отношение на информацията, която разпространява за пандемията. Наложи се някои интервюта, които прави, да бъдат премахнати от ютюб заради жалби и становище на медийния регулатор Ofcom, че рискуват да нанесат значителна вреда на зрителите.
Покрай кандидатирането си за кмет Роуз получи достъп и до традиционните медии, сред които и сериозния “Таймс”, което разгневи доста от читателите му. Не закъсня и ровенето в миналото на американеца от страна на английски таблоиди. Появиха се информации, че
се е борил с
алкохолна и
наркотична
зависимост,
и клип от 2018 г. как изпива собствената си урина. “В един момент си помислих - от какво се страхувам? Няма да ме убие. Всъщност мисля си, че това показва защо съм най-добрият кандидат за кмет - отворен съм към нови идеи. Не правя това редовно и не е нужно винаги да съм прав”, обясни Браян Роуз по повод припомнения му отпреди 3 години сюжет. Като повечето ютюбъри той също търси теми, които да привличат интерес и да провокират обсъждане в мрежата, а спорното пиене на урина с лечебна цел е точно такава.
Колегата му Макс Фош, който има половин милион последователи в ютюб, твърди, че използва кандидатирането си за кмет за свеж материал за видеоклипове, в които критикува основно друг екзотичен претендент за поста – Лорънс Фокс. 42-годишният актьор обяви, че се включва в изборната надпревара, за да сложи край на съществуващата от години политическа коректност между кандидатите на традиционните партии и призова да не се спазват налаганите от властите социални ограничения заради коронавируса.
Умението му да привлича внимание чрез артистизъм обаче се конкурира от комика Джон Харви, който се представя като Граф Бинфейс (лице на боклукчийско кошче). Той
води кампанията
си с кофа за
отпадъци на главата
и разчита също на собствен ютюб канал. На парламентарните избори през 2019 г. оспорваше депутатското място на премиера Борис Джонсън и макар да не го застраши особено, все пак успя да си осигури няколко снимки с политика и така да влезе в новините на традиционните медии.
“Журналистите често не разбират силата на социалните медии и ги подценяват като младежко увлечение. Но местата, чрез които се влияе върху хората, сега се променят”, казва Макс Фош. 26-годишният ютюбър призовава хората да не гласуват за него, защото ще е “ужасен кмет”, и не крие, че кандидатирането му е, за да разшири своята популярност в интернет.
Някои наблюдатели смятат, че това е опасна тенденция, тъй като съществува риск да подкопае изборния процес като сблъсък на идеи и възможности за постигането им и много хора, които разчитат основно на социалните мрежи да се информират, да бъдат манипулирани в избора си.
Още повече че се наблюдава
значителен брой
кандидати, които
са привърженици
на конспиративни
теории,
и то свързани с коронавирусната криза. В тази група попада и братът на бившия лидер на опозиционната Лейбъристка партия Джеръми Корбин. 74-годишният Пиърс Корбин оглавяваше повечето от големите протести срещу коронавирусните ограничения и е открит противник на мащабната кампания по ваксиниране в Обединеното кралство.
Засега социологическите проучвания не показват, че някой от тези екзотични кандидати може да събере повече от 5% подкрепа, но самото им струпване в изборите за управлението на един от световните финансови центрове е достатъчно притеснително. Защото, ако на Острова те могат да бъдат отдадени на присъщата ексцентричност на англичаните, въобще не е сигурно, че в страни без толкова демократични традиции и дългогодишни партии няма да бъдат възприети на сериозно и като част от бъдещето особено ако имат достатъчно добро финансиране за реклама.
