"Голям празник е Великден, но още по-голям - Гергьовден".
Това се е пее в една българска песен, която показва значимостта на днешния празник, твърди известният български османист и етнолог проф. Цветана Георгиева.
Както е известно, 6 май се отбелязва и от християни, и от мюсюлмани. Празникът е известен като Хъдърлез. "Няма нищо общо с циганите, те са го взели от тюрките. Този празник върви по древен календар, който не е по движението на Луната и Слънцето, а е свързан с изгряването и залеза на съзвездието, наричано на български Квачката с пиленцата, а на гръцки - Плеяди. Календарът дели годината на две. Първата започва с Хъдърлез, който ние наричаме Гергьовден, и завършва на турския Касъм, който при нас е Димитровден", обяснява проф. Георгиева.
По думите й празникът е познат в цялото Средиземноморие като начало на пролетта. В християнството почти всичко се базира на един по-стар календар.
В различните региони на страната има различни поверия и обичаи на Гергьовден. В Родопите например рано сутрин на 6 май се търкалят в роса по склон, а на други места се къпят в течаща вода.
"Всичко това е свързано с пролетта и изчистването на тялото от злите сили. Зимата е минала, идва лято и всичко негативно натрупано трябва да се отмие. Като се изкъпят, се връзват с трева, която се казва "повет" и е срещу болки в кръста", разяснява ученият.
Според проф. Цветана Георгиева обичаите и традициите на Гергьовден се изпълняват по различни начини от християнското и мюсюлманското население. "Но имат общи компоненти от взаимни влияния. Къпането в роса и в река го правят и едните, и другите, но предпочитанието е към росата. Кръвната жертва с агнето я има и при християни, и при мюсюлмани. Гадаенето за бъдеще също е общо. При нас в равнините това се прави на Еньовден, когато денят е най-дълъг, а при планинското население в Родопите се извършва на Хъдърлез от двата етноса. Всяка мома си оставя китка с пръстен или друг знак, скриват се. На сутринта се събират, вадят на случаен принцип китката и една от тях гадае какво ще се случи на момата през годината, най-основно дали ще се ожени", разяснява етнологът.
Според нея допирните точки в празнуването на Гергьовден от двата етноса се дължат на взаимните влияния.
