А било време, когато в курорта пеели гордо: "Вършец - на парите свършец"
Тази история ме порази, докато летувах във Вършец през 2017 година. Повече хора дори не знаят, че първото българско казино, наричано през годините "царското", защото било любимо място на принц Кирил, брата на цар Борис Трети, е изградено точно в този курорт. Днес изящната някога сграда, решена в стил на късния европейски барок, е изоставена на произвола на съдбата и на милостта на времето и се руши, подобно на "чинията" от Бузлуджа. В този случай само идеологията вероятно е с обратен знак, но това със сигурност затвърждава усещането, че нашенските глупости нямат задължително идеологическа обвивка. От години преговорите между собственика - Министерството на здравеопазването, и общината, която уж искала да го придобие, са в задънена улица.
Хубавото все пак е, че от време навреме се чуват гласове, че този исторически обект трябва да има бъдеще. Напоследък те идват от сдружение на млади хора от Вършец, които търсят как този курорт да се развива и да става все по-привлекателен за СПА туризъм.
А строителството на това първо в България казино започва още в 1920 година. Проблемът днес е, че държавата притежава ценен имот, за който нито се грижи, нито го дава на други. Тя е собственик на някогашното казино, защото след 1944 г. то е превърнато в стол за почиващите към държавното "Санаториално курортно управление". Очевидци си спомнят, че в него на три смени се хранели хиляди почиващи в минералния курорт. От 1992 г. столът не работи, а ограбената сграда е под ключ и се руши. Подобна е и съдбата на затворената в близост обществена баня, наричана днес Старата.
Във Вършец разказват, че местната власт искала да върне поувяхналата слава на някогашния знаменит курорт, като едно от намеренията било казиното да се превърне в арт център. Друга идея е в изоставеното казино да се подреди музей за възхода на Вършец като курорт през 30-те години на миналия век. А в изоставената баня да подредят музей на санаториалното дело в България. Засега обаче тези идея удрят на камък.
През март т.г. БНР отново повдигна проблема за бъдещето на казиното. Тогава от 100-процента държавната фирма "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД потвърдили пред радиото, че казиното е тяхна собственост и допълнили: "Към настоящия момент сградата на Царското казино не функционира и не се използва за основните дейности на лечебното заведение във Вършец, като конструкцията е силно амортизирана до степен на почти пълно техническо износване. За възстановяване на сградата ще са необходими значителни финансови средства, с които "СБР-НК" ЕАД не разполага. В същото време сградният фонд на лечебното заведение /и на всички тринадесет филиала включени в състава му/, в който се осъществява диагностичната, лечебна, рехабилитационна и административно-стопанска дейности, се нуждаят от съществени инвестиции за модернизиране, а някои от основните сгради на лечебното заведение са в много лошо техническо състояние, тъй като не са обновявани и ремонтирани от времето на тяхното построяване и пускане в експлоатация.
Поради изложени по-горе обстоятелства, ръководството на лечебното заведение е приело като единствено възможни опции за оптималното стопанисване на имота: намиране на външни инвестиции за реконструкция на сградата или реализирана на възмездна сделка по продажба на имота при стриктно спазване на изискванията и условията на действащата нормативна уредба и съответните ограничения по отношение на имотите, собственост на лечебното заведение.
Приходите, получени от реализирането на възмездно прехвърляне на имота, ще бъдат реинвестирани за обновяване, ремонтиране и модернизиране на сградния ни фонд, където се извършва основната лечебна и диагностична дейност, с оглед осигуряването на все по-оптимални условия и база за висококачествено медицинско обслужване на нашите пациенти, включително жителите на Вършец".
Не е ясно обаче кога всичко това може да стане възможно на практика.
Казиното е построено във Вършец по идея на д-р Дамян Иванов, признат за първия балнеолог на България. Австрийски възпитаник, д-р Иванов се стреми да превърне градчето в курорт по западноевропейски образец. То било известно и по-отрано с минералната си вода, която лекува основно болести на сърцето и на нервната система, но през 1910 г. тук строят по италиански тертип първата у нас държавна минерална баня. Три години преди да бъде проектирана сградата на Минералната баня в София...
Д-р Дамян Иванов е назначен за директор на тази баня. Близостта на Вършец до столицата - по-малко от 100 километра, го прави бързо популярен за времето си курорт, особено сред политическия и творческия елит на държавата. Гостите обикновено пристигали с влак до Берковица, след което продължавали пътя си с файтон, като почти задължително се отбивали за обяд в Клисурския манастир. После отсядали с антуража си в богаташките вили на градчето.
Какво му трябва на един курортист, освен лековита минерална вода, се питал докторът и бързо намерил отговорите. Първо - удобно място за разходки и отмора на чист въздух. Затова създали тук върху 800 декара втория по големина парк у нас, наречен Боровия парк - преди него била само Борисовата градина в столицата, а по-късно направили и Слънчевата градина. Разказват, че градинарят Цвятко Младенов носел за парка семена от чужбина, подобни на тези, които използвали за засаждане в двора на двореца във Врана. А докторът казвал за Върщец: "За мен Вършец е символ на здраве, защото с животворните си води къпе и лекува телелсните недъзи, а с великолепната си природа - къпе и възражда уморената душа".
И второ - в представите на балнеолога курортът трябвало да бъде място за развлечения, каквото в онези времена можело да предложи едно истинско казино.
Архитект на курортния комплекс по това време е арх. Никола Нешов от Видин, приятел на д-р Иванов. Той проектирал сградата на казиното като умалено копие на казиното в австрийския град Баден, на 25 километра от Виена - родното място на капитана на "ботевия" параход "Радецки" Дагоберт Енглендер. "Мнозина го бъркат с Баден Баден в Германия, но не е така", предупреждава местният краевед Йорданка Костова, която дълго време проучва историята на Вършец и на казиното.
Тя разказа пред автора на тези редове, че освен за хазарт - игра на рулетка, мястото било и за концерти, отпред имало виенска сладкарница и ресторант с маси на открито, на които сервирали мастика. "Тук концерти е изнасял популярният Аспарух Лешников, през лятото във Вършец бил командирован театър "Одеон", а известният актьор Любен Герасимов избрал казиното на родния си град, за да направи в него бенефиса си", припомня Костова.
И добавя, че тук обичал да играе и фокусникът Мистър Сенко. Като 16-годишен ученик той продавал кифли във Вършец и си падал по това място. "Имало и други продавачи на закуски, но младият Мистър Сенко го правел много артистично и първи закуските свършвали при него", разказва още Йорданка Костова.
Официално казиното е открито през 1924 г., макар да приемало гости 2 години по-рано. Забавили се заради събитията от 1923 г., когато районът е център на Септемврийското въстание, а архитектът имал вземане-даване с тези събития.
В началото го наричали Банското казино. Но когато то станало любимо място за развлечение на принц Кирил - брата на цар Борис Трети, бързо го прекръстили на Царското казино. Още повече, че самият цар помогнал да електрифицират сградата. Историята мълчи за това дали принцът е печелел на рулетка, но щедро разказва какви купони се вдигали тук с неговото активно участие. А и Кирил, знае се, бил заклет ерген и бохема.
За разлика от поета Йосиф Петров, който през август 1938 г. дошъл във Варшец на сватбено пътешествие. И станал свидетел на първия конкурс за "Мис Вършец", провел се на 7 август по време на летен бал в градината на казиното. Явили се по-разкрепостени момичета от други градове, тъй като местните нрави все още не позволявали подобна волност на красавиците от градчето. Тогава победила госпожица Олга Драндаревска от Русе, на която току що ожененият поет посветил стихотворение:
Носи заслужената си курортна слава
и гордо вдигай знамето на "мис",
защото цял Вършец от теб се възхищава
и в теб е влюбен всеки курортист.
И нек по тебе не един студент да страда,
тъй както страда, вярвам, цял Русчук.
И аз по теб бих страдал, хубавице млада.
Уви! От три дни вече съм съпруг.
Курортът постепенно се разраствал и през 1930 г. във Вършец построили още една обществена баня. Наложило се строителството да довърши Ангел Радев, тъй като Нешов починал през 1928 година. Наричат я Новата, тя работи и досега.
От това време на курортен бум е останала и песента, в която се пеело: "Вършец, на парите свършец".
В основата на този кипеж е д-р Дамян Иванов. Любопитното е, че той се завърнал от Виена не само с богати познания по медицина, но и с австрийска съпруга - вероятно жена му Вилхемина му е била пръв съветник в мащабните проекти. За нейния знатен произход говори фактът, че баща й бил съветник на самия император Франц Йосиф. "Австрийката толкова обикнала България, че по-късно приема православието и дори се прекръщава на Мария", обръща внимание Йорданка Костова.
Д-р Дамян Иванов умира през 1959 година. През 70-те години на миналия век благодарните жители на Вършец му вдигат паметник. Каменната фигура на доктора е точно срещу единия от входовете на някогашното казино, но главата и погледът му са обърнати ляко встрани наляво.
Недалеч от фигурата на д-р Иванов е и чешмата, която приживе, през август 2005 г., подарила на Вършец дъщеря му Вера. Кой знае защо, 12 години по-късно тази чешма бе пресъхнала и осквернена. Казваха, че един ден все пак щели да я ремонтират. И досега не са го направили.
