Заседанията - пак по БНТ 1 при поискване и задължително на живо във фейсбук, реши комисията по новия правилник
Сериозни ограничения при приемането на закони си налагат депутатите от 45-ото народно събрание. Вече ще им е забранено да пишат закони “на коляно”, да ги приемат, ако в залата няма поне 121 народни представители, и да ги преправят през друг закон.
Тези промени бяха одобрени от временната комисия за създаване на нов правилник, по който да работи новият парламент. Засега обаче се одобряват само промени в досегашния правилник, докато стане готов новият. Решението за това било взето на председателски съвет, обясни шефката на НС и член на комисията Ива Митева.
Заседанието
започна със
скандал,
след като се оказа, че има внесени предложения от граждани и неправителствени организации, които не са били изпратени на депутатите. Гражданите нямат право на законодателна инициатива и за да се гласуват предложенията им, те трябва да бъдат припознати и внесени от депутат. Затова представителите на ГЕРБ поискаха заседанието в сряда да бъде отменено. В крайна сметка се реши, че гражданските предложения са за чисто новия правилник, а не за поправки на сегашния.
Заседанията на парламента и комисиите задължително ще се излъчват в социалните мрежи. При решение за телевизионно излъчване на пленарно заседание, то ще върви по БНТ 1, не както досега по БНТ 2.
Правилникът бе променен в миналия парламент по молба на националната телевизия, припомни Тома Биков от ГЕРБ. Пред медийната комисия представителите на БНТ бяха казали, че имат договори за различни олимпиади и състезания и ако не излъчат в уреченото време заради заседание на парламента, дължат големи неустойки, разказа Хасан Адемов от ДПС.
Ние ще подкрепим, защото е редно заседанията да се излъчват по обществената телевизия, категоричен бе Филип Попов от БСП.
Граждани да се допускат и регистрират незабавно за заседанията на комисиите само по имейл или телефон, приеха още депутатите, но с уточнение, че искането на ДБ ще се коригира.
“Не съм чувал да е спиран достъпът, но това създава рискове да отпадне някакъв филтър”, коментира Тома Биков. “Все пак ние сме в Народното събрание. Махането на пропускателния режим може да доведе до спиране на работата. Ако 100 граждани подадат заявка,
ще трябва да
отидем да
заседаваме в
“Арена Армеец”,
подкрепи го и Филип Попов.
121 депутати ще трябва да присъстват в пленарната зала, за да се приемат законите. В противен случай председателят трябва да направи проверка на кворума.
Не знаете какъв автогол си вкарвате, но ние ще го подкрепим, коментира депутатът от ДПС Хасан Адемов. Вече няма да има и т.нар. плаващ кворум. Това означава, че ако парламентарна комисия не събере кворум, няма да може да заседава. Досега в правилника имаше възможност, ако по възникнали обстоятелства комисията не събере кворум, заседанието да се провежда с хората, присъстващи в залата.
Депутатите увеличиха и времето, в което ще могат да се запознават със законопроектите - от 24 на 72 ч. Това означава, че те ще влизат в пленарната зала не по-малко от 72 ч от гледането им в комисия. Изключение ще се прави само за спешни законопроекти. Кои са те, ще реши комисията.
Приети бяха и промени, които да спрат писането на законопроекти “на коляно” от депутатите. Проектите им вече ще подлежат на
обществено
обсъждане
месец преди да
бъдат гледани,
такава е процедурата и за правителствените. Одобрена бе и забрана с предложения на второ четене през преходните и заключителните разпоредби на един закон да се променя друг, ако между двата няма връзка. Тази практика беше широко разпространена в последните два-три парламента.
Комисията по жалбите вече ще внася шестмесечния си доклад в парламента и за гласуване. Досега той само се разглеждаше, но не се гласуваше.
Кворумът вече няма да се установява с поименна проверка, а ще става с регистрация през компютризираната система.
Петъчният парламентарен контрол на министрите няма да може да се отменя. А всяка първа сряда премиерът и вицетата му могат да бъдат привиквани за блицконтрол в последните 2 ч от заседанието на депутатите. Бе отхвърлено обаче предложение на “Демократична България” министър, който не се яви в парламента, да бъде глобяван от председателката на НС. Размерът на глобата бе 300 до 3000 лв. На тях подлежаха освен министрите и всякакви граждани и длъжностни лица.
В началото на всяка парламентарна сесия председателката на НС трябва да уведомява народните представители мандатите на кои органи, избирани от парламента, изтичат и предстои избор на нови.
Депутатите
си намалиха
и лимита за
протоколни
подаръци,
които получават. Досега той бе 1/10 от заплатата - около 700 лв. Новото ограничение е 1/20-а.
На журналистите пък бе дадена пълна свобода да се движат из сградата на НС, когато изпълняват служебните си задължения. В предишния парламент медиите първоначално бяха ограничени до част от кулоарите и имаха забрана да влизат в кафенето на НС, когато там има депутати в почивка. Впоследствие бяха затворени в една зала на етаж, различен от пленарния, като оправданието бе противоепидемични мерки.
За участието си в комисии депутатите ще могат да получават до 25% над заплатата си, реши още временната комисия. Досега доплащането не бе фиксирано.
