Ким Филби е трябвало да преследва и залавя хора като самия него
Краят на Втората световна война бележи ново начало в разузнавателните дейности. След прегрупирането на двете враждуващи суперсили – САЩ и СССР, и съюзниците около тях започва нов етап в шпионажа. През студената война отсъстват директните нападения между държави от двата лагера, тъй като никой не иска да повтаря касапницата от войните.
Но всеки от лагерите смята, че отвъд Берлинската стена готвят изпреварващ удар и са нужни шпиони, които да разберат дали е така. Някои от тези шпиони обаче се изкушават да прекрачат всякакви граници и на практика много високопоставени служители на КГБ се оказват къртици на ЦРУ, както и обратното. Мотивите на тези двойни агенти варират – от финансови до политически и идеологически.
Общото между всички двойни агенти е, че не са шпиони еднодневки. Даже напротив, през цялото време, докато предават тайните на собствената си държава, успяват да се издигнат професионално в йерархията на собствената си разузнавателна служба.
Случаят с Робърт Хансен е особен. Той е единственият двоен агент, който е снасял информация както за КГБ по времето на Съветския съюз, така и за Службата за външно разузнаване в новата Руска федерация. Постъпва на работа във ФБР през 1976 г., а по-късно се мести в контраразузнавателния отдел, като
му е поставена
задача да
създаде
база с данни
за съветските
къртици
Някъде по това време влиза в контакт със съветското ГРУ, като предлага шпионските си услуги.
Една от най-големите тайни, които разкрива на СССР, е, че генералът от съветското разузнаване Дмитри Поляков е всъщност къртица на ЦРУ и е снабдявал американците с тайни.
Хансен на няколко пъти е предавал на руснаците списък с всички американски двойни агенти, a през 1989 г. им снася, че под посолството на СССР във Вашингтон има прокопан тунел, чрез който ФРБ искало да ги подслушва.
През 1991 г., когато Съветският съюз се разпада, явно от страх да не бъде разкрит, спира контакт с руснаците, но след 10-месечна пауза отново се свързва с тях, този път неуспешно. Отива с тайни документи в паркинга на руското посолство, лично среща офицер от ГРУ, представя се като агент на ФРБ и предлага да им бъде шпионин. Руснаците тогава
заподозират,
че е троен агент и
даже го докладват
на американските
власти,
но Хансен се отървава от арест след липса на напредък по разследването.
Китай също не е извън вниманието на световните шпионски централи, а и той може да се похвали с къртици от голям калибър.
Такъв е случаят с Лари Чин, чието рождено име е Чин Уу-тай. През 1944 г., когато е на 22 г., е вербуван от китайското комунистическо разузнаване, което му поставя задача да се внедри в някоя американска разузнавателна агенция. По това време китайското националистическо правителство работи тясно с американците срещу Япония.
Тъй като говорел добре английски, почнал работа като преводач в американско военно учреждение в китайския град Фуджоу. Постепенно става преводач в консулствата на САЩ в Шанхай и Хонконг.
По време на Корейската война участва като преводач в разпитите на заловени или дезертирали китайски и корейски войници, но
съзнателно
превежда грешно
информацията,
лишавайки американците от ценна информация. Същевременно предоставя на китайското разузнаване имената на онези войници, които си сътрудничат с врага.
След войната заминава за САЩ, където почва работа в ЦРУ, и то като аналитик и преводач в звеното за проучване на китайската преса.
На тази длъжност предавал на китайците ценни американски разработки, отнасящи се за азиатския регион, както и такива от внедрените агенти на САЩ в Китай, които впоследствие биват арестувани и екзекутирани.
Най-значителната информация, която успява да даде на китайското правителство, са плановете на американския президент Ричард Никсън за сформиране на тактически съюз срещу СССР. Разполагайки с такива данни, Мао Дзедун е могъл да издейства максимални отстъпки при един такъв съюз. В нито един момент от ЦРУ не проявяват и най-малкото съмнение в лоялността на Лари Чин, като дори го награждават заради дългата му и безупречна служба.
Един от най-известните двойни агенти е полковникът от ГРУ Олег Пенковски - според мнозина той е човекът, предотвратил възможността кубинската криза да прерасне в пълномащабна война.
Пенковски е офицер от ГРУ и става двоен агент през 1960 г., след като предоставя на американски студенти в Москва плик с документи, предназначени за ЦРУ. Тогава американците не му обръщат внимание, но Пенковски се свързва с британците, които споделят част от тайните с американските си партньори. Подозренията идват най-вече по линия на това, че
той предоставя
оригинали на
съветски
документи
Една от най-ценните информации, които успява да даде на американците, е, че ядреният арсенал на СССР бил много по-малък, отколкото се е предполагало, както и че навигационните им системи не били активни.
Ролята на Пенковски е най-голяма по време на Кубинската криза, когато СССР почва да дислоцира ядрени ракети в Куба. Той им предоставя тайни документи, които описват точно ракетните площадки. Но най-ценното му сведение е, че СССР не е бил готов за война в региона. Което всъщност спомага за решителността на президента Джон Кенеди да огласи пред света ситуацията и да вземе решителни мерки за предотвратяване на потенциална ядрена война.
Но разбира се, нищо не може да се сравни с Кеймбриджката петорка, с която главният прокурор Иван Гешев сравни неотдавна заловените у нас шпиони.
За петимата двойни агенти, предавали на руснаците тайни на САЩ и Великобритания, са изписани тонове литература. Дейността на Ким Филби, Джон Кеърнкрос, Антъни Блънт, Гай Бърджис и Доналд Маклийн е най-голямото проникване не само на съветските разузнавателни служби в лоното на врага, а и изобщо най-мащабната операция в историята на шпионажа. Защото
и петимата
работят
десетилетия
наред в
разузнавателните
служби
на Англия и САЩ, достигайки до значими постове в тях. Ким Филби например в продължение на 10 години ръководи отдела на SIS за борба с руския шпионаж, т.е. работата му е била да залавя хора като самия него. А за известно време дори е постоянен представител на британската МИ6 в ЦРУ, сдобивайки се с безценна за Съветите информация.
