Пандемията остави децата половин година извън училище, което доведе дори до регрес, изискващ месеци догонване
В средата на февруари едно училище в Уелс решава да подари около 150 нови книжки на своите възпитаници, които е получило от благотворителна организация. Тъй като в този момент не работи заради пандемията, ръководството му измисля безопасен начин за тяхното връчване. Закача ги в найлонови торбички на оградата и обявява в профила си в туитър за инициативата. За по-малко от час всички книжки са взети, което предизвиква истинска изненада сред училищното ръководство, тъй като редовно правят подобни кампании за насърчаване на четенето, но никога не са се сблъсквали с толкова голям интерес. То споделя това в социалните медии и насърчава родителите също да кажат какво мислят. “Това беше наистина добър начин да се напомни на децата, че продължават да са част от общността и че техните приятели и училището са все още там”, пише Клеър Ентикът. Тя е майка на четири деца и признава, че дистанционното обучение наистина е било трудно.
В английските училища няма учебници. Децата получават знания от учителите си и от книги. Затова, когато пандемията започва миналата година и за първи път се налага училищата да бъдат затворени, възниква въпрос
как обучението ще продължи
без постоянен достъп до
училищната библиотека
Много учители се захващат да четат онлайн на учениците си дори приказки за лека нощ. Споделят литературни текстове през интернет програмите за обучение, които съществуваха още преди пандемията, но се използваха за упражнения в час или за домашни. Големи онлайн книжарници като “Амазон” също помагат, пускайки безплатен достъп до десетки книги за деца. Би Би Си стартира образователна програма с уроци.
Въпреки всички тези възможности се оказва, че при първото затваряне на училищата през миналата пролет почти всеки десети ученик не е учил нищо у дома, защото не разполага с компютър, постоянен достъп до интернет или не може да разчита на помощ от родител. Преди второто спиране на школата през януари властите раздават около половин милион лаптопи и рутъри, което намалява броя на неучещите. Самите учители също започват да преподават онлайн, но за много кратки отрязъци от деня, тъй като през останалото време
трябва да се грижат за децата
на ключови работници
като медици и полицаи,
които продължиха да ходят на училище.
На практика децата от 5- до 12-годишна възраст разчитат на около час онлайн общуване дневно със своя клас, а през останалото време се справят сами със задачи през обучителната платформа. За по-големите до 16-годишна възраст са организирани плътни дистанционни занятия от 9 до 15 часа, максимално доближаващи се до програмата, която биха имали, ако са в клас. Причината е, че на тях им предстоят изпити за завършване, а и са в състояние да се справят с дистанционното учене.
Ofsted - агенцията, която следи за спазване на образователните стандарти, констатира, че макар да е бил направен голям скок в онлайн обучението във Великобритания през последната година, то не е успяло да замести класната стая. Още през първите дни след връщането на децата в клас на 8 март учители са докладвали, че се сблъскват не само с академични пропуски, но и със социален регрес при някои от възпитаниците си. При по-малките той се изразява например в това, че са
забравили как се
държи молив или как
да се хранят с нож и вилица
При по-големите се наблюдава безпокойство, увеличаване на самонараняванията и агресия към околните. Експертите говорят за епидемия от демотивирани деца.
Според тях това е обяснимо, тъй като и най-трудолюбивите ученици губят ентусиазъм с течение на времето, когато са извън своята среда. Изисква се самодисциплина, която не е по силите дори на възрастните за толкова продължителен период.
Проучване показа, че близо две трети от родителите смятат, че оставането вкъщи се отразило негативно на децата им. За 53% е довело до увеличаване на напрежението в семейството, при 37 на сто е пострадала и работата им.
Британският институт за финансови изследвания предупреди, че пропуснатото време в училище ще има изключителни последици върху бъдещите доходи на днешните деца. Експертите му са изчислили, че 6-те месеца извън клас за учениците във Великобритания могат да им струват загуба от около 40 хил. паунда, или 89 000 лева, в техния живот. Те са използвали алгоритъм на Световната банка, според който година учене увеличава с 8% доходите на човек в напреднали икономики като британската.
Институтът предупреждава, че въпреки дистанционното обучение някои деца ще получат по-ниска или по-лоша квалификация, като най-потърпевши ще бъдат тези в неравностойно положение и от семейства с по-ниски доходи. До момента децата в Англия са изгубили половин учебна година заради пандемията, или около 5% от цялото си задължително обучение. Основните и средните училища в страната са затваряни два пъти за общо 6 месеца, за да бъде овладяно разпространението на коронавируса.
От Ofsted смятат, че това е довело до
изоставане с около
половин година от нивата,
на които децата би
трябвало да се намират,
като различията между бедни и богати са станали още по-големи. Затова ще са необходими целенасочени усилия и подкрепа за най-силно изостаналите. Британското правителство е отпуснало 2 млрд. паунда за програми за наваксване чрез наемане на допълнителни хора, които да помагат на учителите, и включване на музеи и клубове, които да разработят образователни занятия за деца през ваканциите. Обсъжда се удължаване на учебния ден или учебната година.
Образователните надзорници обаче предупреждават, че всяка програма би работила добре само ако е подкрепена от семействата. Нито децата, нито родителите трябва да се чувстват наказани с допълнителните инициативи за догонване.
Проучване показва, че много от тях гледат скептично на идеята за намаляване на лятната ваканция от четири на две седмици, тъй като след година на тежки ограничения всички имат нужда от почивка, от срещи с роднини и приятели. “Това са неща, които също подобряват благосъстоянието на децата и им помагат да се учат добре. Не става въпрос само за академични знания. Още повече че само 15 минути допълнително учебно време на ден добавя повече от две седмици за една година”, обяснява главният инспектор на Ofsted Аманда Спилмън.
Училище в Уелс измисли безопасен начин за даване на книги на учениците си по време на пандемията. Връзва ги на оградата си, като в плика слага и пакетчета с чай и горещ шоколад – приятна добавка по време на четене.
Цифровизацията може да спести по 1000 паунда на студентите на Острова
Британските висши учебни заведения винаги са имали славата на добро място за получаване на образование, но пандемията нанесе доста щети по този имидж. През последната година ученето в тях бе почти изцяло онлайн, което повдигна въпрос за високите такси за следване - над 9250 паунда на година. Стотици студенти поискаха чрез петиция отстъпка, след като нямат достъп до университетските бази и трябва да инвестират допълнително средства за снабдяване с необходимата им литература. Някои вузове уважиха справедливите им искания, но намалиха парите за общежития, които студентите не използват, но не и тези за обучение. Мотивът бе, че то е продължило да бъде на достатъчно добро ниво.
Полемиката по въпроса извади и един много съществен елемент, допринасящ за скъпото следване на Острова, който обаче пандемията е показала, че може да бъде решен с добра воля от страна на университетите. Оказва се, че всеки студент харчи между 450 и 1070 паунда годишно над таксите за следване, за да си набави необходимите му учебници и консумативи. Тази сума се е увеличила с 1041% през последните 40 г., което принуждава по-бедните студенти да търсят алтернативни пътища чрез споделяне на книги, ксерокопиране и дори чрез насочване към курсове, които изискват по-малко помагала.
Според списанието Education Technology, специализирано по въпроса за мястото на съвремените технологии в образованието, този разход може напълно да се премахне, ако британските университети преминат към дигитализация на учебното съдържание, за което отдавна се говори.
Това ще сложи край на скъпото издаване на учебници и ще съкрати необходимото време за тяхното осъвременяване. Ще се прекрати съревнованието да достигнеш пръв до необходимата книга и дългите часове на четене в библиотека, което въобще не се знае дали в близките години ще е възможно заради коронавируса.