Капитанът и руски аташе от посолството в Рим се срещали на паркинг на супермаркет
“Направих го за пари. Никога не съм поставял на риск държавната сигурност и никога не съм доставял важна информация. Вярно е, че документите бяха класифицирани като “секретни” и “строго секретни”, но никога не съм доставял документи, които не можеха да се намерят и по интернет”. Така обяснява шпионирането си в полза на Русия 55-годишният Валтер Биот, капитан на фрегата във флота.
От 30 март работещият в Генералния щаб на отбраната капитан лежи в римския затвор “Реджина Чели”. Малко преди това беше арестуван на местопрестъплението, след като на паркинг в покрайнините на Рим предаде на руския военен Дмитрий Острухов фотографирани
документи, касаещи
сигурността на НАТО,
срещу което
получи 5000 евро
Ден по-късно с полет на “Аерофлот” за Москва си заминаха Алексей Немудров, военен аташе на руското посолство в Рим, и аташето Острухов, който се провали в италианската си мисия.
Валтер Биот е обвиняем за престъпления, заради които може да бъде осъден и на 20 г. затвор. Той обаче твърди, че е правил всичко в името на семейството си, което не можел да издържа с 3000 евро заплата. Валтер е баща на 4 деца, като най-големият му син е на 24 г. и се е върнал да живее в семейната вила в град Помеция, защото е без работа. Най-малката дъщеря на семейство Биот е инвалид. Съпругата на капитана е психотерапевт, но поради пандемията нямала работа. Семейството има и 4 кучета. Камерите на италианските телевизии, влезли в двора на къщата, показаха басейн, видяха се и двете коли, с които разполага семейството.
Съпругата на Валтер обясни пред журналисти, че той се чудел как да ги издържа и не искал да лишава децата си от абонаментите за фитнес клубове. В Италия вече от година обаче басейни и фитнеси не работят заради коронакризата. За разлика от мнозина в частния сектор, които загубиха доходите си, Валтер Биот е получавал заплатата си, защото е на държавна служба. Мнозина се питат сега как е възможно с оправданието “издържам семейство” да предадеш интересите на родината си на чуждо разузнаване срещу пари, без да мислиш, че така поставяш на риск сигурността на други италиански военни и семействата им.
Вестник “Кориере дела сера” разказа интересни подробности около арестуването на капитана, който поне от 5 месеца е търгувал военни тайни срещу пари от руските шпиони. Сцените с капитана са запечатани от скрити камери на италианските служби. На тях се вижда как на 25 март Валтер Биот седи пред компютъра си в кабинета си в Генщаба и
отваря страниците
със секретни
документи. След
това ги снима
със смартфона си. Прави десетки снимки, вади картата за външна памет от телефона си и я слага в кутийка от лекарство. Същата тази карта намират и при арестуването му, но у руснака Острухов. Тя съдържа 181 снимки на материали, класифицирани като “много секретни”, а 47 от файловете са с гриф NATO secret.
Така беше поставена точка на предателството на офицера от военноморските сили, който преди да стигне до Генщаба, е работел и в кабинета на министъра на отбраната, качвал се е на самолетоносача “Гарибалди”, където е управлявал най-различни тайни операции, бил е на военни операции в Персийския залив и в Ирак.
Вербуването му за руските интереси, както и срещите му с неговите руски контакти стават по начин,
достоен за сценарий
на филм от
Студената война
Двамата руски военни от посолството в Рим, които според в. “Република” са от службата ГРУ, са с дипломатически паспорти. 44-годишният Дмитрий Острухов е в Рим от 2018 г. От месеци обаче той започва да посещава твърде често офисите на италианския Генщаб, което светва като аларма за италианските тайни служби. Дават си сметка, че може би прави кастинг на потенциални източници на информация. Италианският капитан е “набелязан” на прием в посолството. Знаят се финансовите и семейните му проблеми.
На 16 март италианските служби поставят телекамери в кабинета на Биот, който отговаря за класифицираната информация на международните военни мисии. Така се стига и до 25 март, когато Биот вади от раницата си карта за външна памет Kingston и с помощта на телефона си “Самсунг”, даден му от руснаците, снима документи, свързани с разположението на италианските военни мисии в чужбина, с искането им за оборудване и въоръжаване, с използваните технологии и логистиката им.
Освен това снима и документи, анализиращи възможни сценарии за НАТО и съюзническите сили. След това вади кутийката с хапчета за холестерол, които използва. Измъква два блистера и на тяхно място поставя картата с външна памет, увита в листовката с указания за лекарството.
В дома на капитана в Помеция следователите
намират
4 смартфона,
доставени от
руснаците
Другият руски контакт на Валтер е Алексей Немудров, който според “Република” е вербувал италианеца. Двамата имат много общи неща – и Немудров е “моряк”, и той е на 54 г., и той е със семейство – жена и две деца, които го следват винаги из Европа по време на 19-годишната му кариера като шпионин. В Италия Алексей е в посолството от 2002 до 2005 г. като военноморски аташе, след това отива на служба в Копенхаген, а през 2017 г. се връща в Рим като военен аташе.
Срещите с Валтер са като по учебник за руски шпиони. Никога не се контактува по телефон, всичко се уговаря на 4 очи. Всяка среща на двамата се провежда на паркинг в Южен Рим. Руският шпионин Дмитрий в продължение на часове
обикаля из различни
точки на Рим, преди
да стигне до срещата
си с италианеца. Стига с метро до спирката в южния квартал Еур. Тук слиза и взема автобус, за да достигне до предградието “Спиначето”. Започва да обикаля, за да види дали теренът е чист, и чак след това влиза в колата на пристигналия Биот. Италианецът вади от кутийката си с лекарство за холестерол картата със запаметените снимки. След това прибира сгънати в кутийка 100 банкноти по 50 евро. Разбира се, в колата на Валтер италианските служби са поставили още преди време телекамери, които записват всичко.
При последната си среща на 30 март обаче Валтер пристига на въпросния паркинг с колата на жена си. Хора от спецзвеното на карабинерите ROS са наблизо и наблюдават. След като изчакват да стане размяната, те арестуват италианския капитан, който не оказва съпротива. Острухов опитва да избяга. У него намират картата със снимките.
Сега италианските магистрати трябва да установят колко пари общо е прибрал Валтер Биот за продадената секретна информация и колко на брой и какви документи е предал на руснаците.
През годините след края на Студената война за арести на шпиони в Италия не беше ставало дума по медиите. Случаят от тези дни с руските шпиони
отупа от прахта
стари истории с
българска следа
За тях разказва в книгата си през 1999 г. покойният Фулвио Мартини, който беше шеф на италианското военно разузнаване SISMI. Според бившия адмирал от флота те стават между 1988 и 1990 г. Тогава бившият карабинер Паоло Динучи, търсен от италианските власти, се укрил в България. Търговецът на кожи Наталино Франкаланчи пък пътувал по онова време непрекъснато до България, където се срещал с Динучи, който сътрудничел с българските служби. Динучи успял да вербува Франкаланчи с обещанието, че така можел да се облагодетелства и бизнесът му в България. Франкаланчи се съгласил и поставил в услуга на “мисията”личните си познанства в италианската военна индустрия “Ото Мелара” в град Ла Специя. Тя интересувала много българските служби.
Така бил вербуван инженер от “Ото Мелара”. Тук обаче се намесили италианските служби, които убедили инженера да играе двойна игра - в противен случай щял да бъде обвинен за шпионаж. До този момент Мартини и водената от него служба мислели, че в цялата работа участвали единствено българите. На уречената среща в София, където трябвало да отиде италианският инженер, обаче дошъл човек, който се представил директно като агент от КГБ. След месеци на преследвания и изпращане на подправени предварително от италианските служби документи, операцията приключила във Виена с ареста на Франкаланчи. Италианските полицаи не намерили у него нищо.
При второто му обискиране агентите на SISMI обаче открили в багажа му два флумастера. В тях били скрити микрофилми, съдържащи секретна информация, различна от онази, с която разполагали SISMI. Или с други думи, търговецът играел на няколко фронта.
