Във всички държави от ЕС над 15% от учениците имат незадоволителни цифрови умения. България полага значителни усилия за подобряването им
Близо 20% от 15-годишните нямат базови компетенции и са в риск от образователна бедност
На половината млади българи им липсват основни умения по четене, математика и природни науки
Пандемията показа, че българските университети са в по-добра позиция да преминат към дистанционно обучение - разполагат с по-добра цифрова инфраструктура
Недостатъчните цифрови умения на част от учителите и липсата на оборудване са пречка за използването на технологиите в класните стаи в България. Според Международното проучване за преподаване и учене през 2018 г. (TALIS) едва 44% от българските учители в прогимназиалното образование съобщават, че използват информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в повечето или във всеки свой урок. Това е малко под средната стойност за ЕС от 47%.
Това става ясно от изданието за 2020 година на доклада “Обзор на образованието и обучението”. Според него европейските страни са постигнали голям напредък по отношение на разширяването на участието в образованието в сравнение с 2009 г. Водещата тема на обзора за 2020 г. е цифровото образование и цифровите умения. В него се посочват и последиците от затварянето на училищата и дистанционното обучение в резултат от пандемията от коронавирус.
Близо 20% от 15-годишните ученици в Европа все още са изложени на риск от образователна бедност, тъй като не притежават основни компетенции в областта на грамотността и математиката или достатъчно знания по естествените науки.
Въпреки инвестициите на държавите членки в цифрова инфраструктура за образование и обучение през последните години още съществуват големи различия както между отделните страни, така и в самите тях. Противно на общоприетото мнение, че днешните млади хора са “цифрово поколение”, резултатите от проучванията показват, че много от тях не разполагат с достатъчно дигитални умения. Във всички включени в проучването държави над 15% от учениците имат незадоволителни цифрови умения.
В България учителите съобщават за липса на техническо оборудване и подходящи продукти, липса на умения и време в учебната програма. Необходимостта от обучение за това как да се интегрират технологиите в преподаването става още по-очевидна със затварянето на училищата заради COVID-19, като две трети от анкетираните
български учители съобщават,
че няма предварително обучение
за работа с онлайн платформи
или програми за дистанционно обучение. За подобни обучения педагозите в България може да се обърнат към програмите “Квалификация на педагогически специалисти” и “Образование за утрешния ден”, съфинансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ).
Според доклада условията на работа на учителите се подобряват, но важните структурни предизвикателства остават. Преподавателите в българските училища бързо застаряват, като 49% от учителите са на възраст над 50 години. 11% вече са на възраст поне 60 години.
През последните години заплатите бяха повишени значително, за да се подобри привлекателността на професията. Между януари 2016 г. и януари 2020 г. в предучилищното и училищното образование
средната заплата се
е увеличила с почти 79%
при педагогическия персонал
и с 45% за непедагогическия
По този начин средната брутна заплата на учителския персонал се е увеличила от 94% от средната за страната до 117%, твърди докладът. Въпреки последните усилия обучението на учителите все още се характеризира с висока степен на теория за сметка на педагогическата практика и недостатъчна последователност на по-нататъшното обучение и квалификация.
Няма ясна политика, която да гарантира, че уменията на учителите отговарят на нуждите на учениците, нито съществуват системи за наблюдение на преподаването и ученето в класната стая или подпомагане на учителите за ефективно подобряване на обучението, се посочва в доклада с позоваване на проучване на Световната банка от 2019 г.
Почти половината от младите българи нямат основни умения по четене, математика и природни науки, обобщава документът. Програмата на ОИСР за международна оценка на студентите (PISA) за 2018 г. показва, че 47% от българските 15-годишни срещат трудности да разберат текстове с умерена дължина и сложност или непознати материали.
44% са имали затруднения при тълкуването и разпознаването на това как простите ситуации могат да бъдат представени математически, а 47% са имали основно разбиране в науките. Тези нива на неуспех са сред най-високите в ЕС и два пъти повече от средното за ЕС (22,5% за четене, 22,9% за математика и 22,3% за наука).
Делът на българските ученици, класифицирани като най-добре представящи се, т.е. демонстрират сложни знания по тестваните предмети, е много нисък - 2% при четене (средно за ЕС 8,5%), 4% по математика (средно за ЕС 11%) и 2% в науката (ЕС средно 6,3%).
Въпреки че бяха предприети мерки за смекчаване на въздействието на COVID-19 в образованието, кризата рискува да изостри и без това високите неравенства, се казва в годишния обзор на образованието. За да се предотврати здравната криза, всички учебни заведения в България бяха затворени. Всички училища въведоха дистанционно обучение чрез облачни платформи или други начини за взаимодействие като имейл, интернет приложения или телефон. Уроци бяха организирани и по националната телевизия.
11% от учениците не могат
да се включат в обучение
поради липса на достъп до
интернет или оборудване,
по-специално ученици в неравностойно положение и роми. За да компенсират пропуските в обучението, училищата имаха право да организират уроци през лятото, а почти половината детски градини предложиха допълнително езиково обучение. Учениците, които не можеха да участват в дистанционно обучение, бяха включени в допълнителни класове чрез програмата “Подкрепа за успех”, съфинансирана от ЕСФ.
Падащите демографски тенденции са силно характерни за висшето образование в България, докато броят на чуждестранните студенти се увеличава. През 2019 г. броят на студентите, записани в университети, падна във всичките нива на висшето образование. В сравнение с 2014 г. 21% по-малко студенти са били записани в бакалавърски програми, 16% по-малко в магистърски програми и 3% по-малко като докторанти. Въпреки това, докато броят на българските студенти е намалял с 21%, този на чуждестранните студенти се е увеличил значително, особено на ниво магистър. Сега чуждестранните студенти представляват 8% от общия брой на студентите, от които 23% са от Гърция, 15% от Великобритания, 8% от Германия и 7% от Украйна.
Броят на българите, обучаващи се в чужбина, също е висок:
през 2018 г. 8,8% от
завършилите гимназия от
България са записали
висше образование в чужбина
По време на пандемията се оказа, че българските университети са в по-добра позиция да преминат към дистанционно обучение. Повечето висши учебни заведения бързо успяха да организират курсове в електронна среда поради наличието на по-добра цифрова инфраструктура, мултимедийни услуги (например видеострийминг на лекции, образователни платформи, чат на живо по време на лекции и др.) и учебни материали.
Всяка година “Обзор на образованието и обучението” анализира основните предизвикателства пред европейските образователни системи и представя политики, благодарение на които тези системи могат да отговорят по-добре на обществените нужди и нуждите на пазара на труда. Докладът включва сравнение между различните държави и 27 подробни доклада за отделните държави.
При представянето на доклада в края на 2020 г. българската еврокомисарка по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел подчерта, че
“е необходимо коренно да
променим цифровото
образование и сме решени
да повишим цифровата
грамотност в Европа”
“Съвсем наскоро Еврокомисията предложи пакет от инициативи, включително новия План за действие в областта на цифровото образование за периода 2021-2027 г., който ще засили приноса на образованието и обучението за възстановяването на ЕС от коронавирусната криза и ще спомогне за изграждането на зелена и цифрова Европа”, заяви Мария Габриел.
В края на доклада за образованието в България се отчита още, че едва 2% от населението на България на възраст 25-64 години е участвало в образование и обучение през предходните 4 седмици от проучването на работната сила (средно за ЕС: 10,8%). Увеличаването на участието в обучението за възрастни е особено важно, като се има предвид, че нискоквалифицираните представляват 17,5% от населението в трудоспособна възраст (25-64). Националната програма за развитие до 2030 г., одобрена през януари 2020 г., поставя цел за участие от 7% до 2030 г.
Повишаването на уменията на населението в трудоспособна възраст чрез учене през целия живот трябва да заема централно място в правителствената политика, посочва докладът. Обучението на учители и възможностите за придобиване на дигитална компетентност от възрастни с ниско ниво на образование, особено сред групи в неравностойно положение, остават предизвикателство.
Инвестициите в образование в България се увеличават най-бързо, но остават най-ниски в ЕС
Въпреки че разходите за образование в България са се увеличили с течение на времето, те все още са едни от най-ниските в ЕС, се посочва в годишния доклад “Обзор на образованието и обучението” за 2020 година.
Последните налични данни показват, че през 2018 г. разходите на българската държава за образование са били еквивалентни на 3,5% от БВП - значително под средната стойност за ЕС от 4,6% и една от най-ниските в ЕС.
Въпреки това, в сравнение с 2010 г., разходите за образование в България са се увеличили реално с 14%, което е значително по-бързо от средното за ЕС (3,7%). Увеличението е предимно в полза на средното образование (+23%) и предучилищното и началното образование (+18%), докато разходите за висше образование намаляват с 11%.
Една трета от увеличението отиде за финансиране на заплатите на учителите, докато сумите, инвестирани през 2020 г. в стоки и услуги (например училищна инфраструктура), са намалели в сравнение с нивото от 2010 г.
В доклада на ЕС се посочва, че инвестирането в образование допринася за икономически растеж и социално включване. Добре образованото население има тенденция да бъде по-здравословно и да възприема по-екологично поведение. Образованието е важно за борба с икономическото неравенство и предаването на неравенството между поколенията.
Закриването на училища в повечето страни от ЕС поради COVID-19 представлява икономическа и социална загуба поради пропуснатото обучение, което засяга както индивида, така и обществото като цяло, посочва докладът. Проучванията, основани на предишни случаи на загуба на обучение, показват, че последиците от тези “пропуски в обучението” могат да бъдат открити през целия живот на засегнатите ученици. Има също така опасения, че икономическата рецесия след COVID-19 ще доведе до съкращаване на публичните разходи, включително в образователния сектор, засилвайки негативните последици от COVID-19 върху образованието на учениците.
