Неуспешното презимуване на пчелите може да ги убие
Надежда Шопова е асистент в секция Климат в „Института за изследвания на климата, атмосферата и водите“ към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По образование е инж. агроном със специалност Лозаро-градинарство, завършила Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения. Част от екипа на Климатека.бг.
Разкажете за първа среща с пчелите?
Пчелите са невероятни създания, цял един различен свят. Като много малка, ходих често на село. Съседът ни, дядо Калофер Тончев гледаше пчели покрай р. Марица. Обичах да играя около него и да обличам защитните му дрехи. Още помня голямата му усмивка. Кошерите му бяха за мен интересни, с дебелина 3 см, осем рамкови като имаха надставки за регулиране на обема на гнездото. Хубаво е, че напоследък много млади хора се интересуват от тази дейност. Пчеларството дава спокойствие, уравновесеност, досег с природата и доходи.
Как влияят измененията на климата и човешката дейност върху
живота на пчелите?
Климатичните изменения се отразяват върху условията на растеж и развитие на пчелната паша и поведението на пчелите постепенно във времето, а човешката дейност и вземането на адекватни решения е пряко свързана с тяхното съществуване. Най-общо в страната ни се обособяват две климатични области-европейско-континентална и континентално-средиземноморска, с разнообразни подобласти и зони. Затова условията за пчеларство са различни. Важно е да се направи преценка за технологията на отглеждане, на периодите на активна дейност и презимуване.
Метеорологичните условия се различават в отделните години. Например трябва да се съобрази, че затоплянията в края на зимата и началото на пролетта, а както е тази година (2021), и последвалото застудяване след него, може да е фатално и да изисква подхранване. Такива явления на времето не са необичайни, но в последните години увеличената им честота и интензивност се свързва и с климатичните изменения.
Каква е ролята на пчелите в устойчивото земеделие?
Незаменима е точната дума. Ентомофилното (чрез насекоми) опрашване 80% се извършва от пчелите, включително и дивите форми. В оранжерийни условия като опрашители се използват земни пчели. Някои автори дори смятат, че значението на опрашването е по голямо от самото производство на мед. Повишават се значително добивите и качеството на продукция като при това плодовете са изравнени и с правилна форма.
На какво се дължи чувствителността на пчелите?
Сетивността на пчелите в момента е във фокуса на научните изследвания във връзка с GSM-антени, сателити, звукови и топлинни вълни и много дейности от живота на хората в съвременния свят. Тези насекоми са с отлично развити: зрение, обоняние, осезание, чувство за пространство и време. Притежават две сложни и три прости очи, разположени във формата на триъгълник и различават син, светло син (гълъбов) и жълт цвят.
Проучванията показват, че липсата на ултравиолетова светлина е фатална за тях. Развитото им обоняние помага да запомнят източника на храна, различните феромони.
Има и изследвания, които са свързани с възможностите им да живеят при ниско съдържание на кислород и различни концентрации на СО2 (ясно е, че през зимата те прекарват много дълго време в ограничено пространство). Срещала съм ги като биоиндикатор на замърсяването в различни изследвания, включително и в градска среда.
Всъщност намаляват ли пчелите и има ли това връзка с климатичните изменения?
Няма единно мнение сред учените за причините за намаляване на пчелите.Този процес е с комплексен характер и се дължи на човешката дейност и употребата на пестициди, климатичните и екологичните промени. Използването на генно-модифицирани култури също нарушава баланса в храненето, намалява имунния отговор и те стават уязвими за паразити, болести и различни вируси. Що се отнася до климатичните изменения, те са фактор, водещ до промяна в условията на растеж и развитие на растенията-пчелната паша(храна). Както и при останалите сектори адаптацията тук включва правилна технология съобразно района(броя на рамките в кошера и площта); подвижно пчеларство; подходящ генетичен материал, адекватни финансови стимули и много други. И разбира се, голяма е ролята на науката и хората, които вземат решения и се грижат за сектора.
На какво се дължи видовото разнообразие - то да се увеличава към тропиците и да намалява към полюсите?
Фактите показват, че разпространението на растителните и животинските видове е с най-голямо разнообразието в тропиците като намалява към полюсите. Прочетох, че първата карта за местообитанията на пчелите вече е факт и че не се препокрива с тази теза, а показва че разнообразието при пчелите е по-голямо в Северното полукълбо. Смята се, че пчелите определено са с предпочитания към умерените ширини.
За съжаление няма предишна карта, с която да се направи сравнение, но при всички случаи съществуват архивни данни, които могат да хвърлят светлина върху изменението на ареалите на разпространение.
Имате ли предположения защо имаше масово измиране на пчели в Бургаско, което доведе до проверки от БАБХ?
За случая прочетох в пресата, нямам точна информация. По-голям процент загинали семейства в отделни години фокусира вниманието, коментира се, обсъжда се и после се забравя… до следващия път.
Причините биха могли да бъдат от различен характер, но обикновено има някакви индикации. Например след неуспешно презимуване, пчелите умират в кълбото, което може да се види в кошера между питите с изчерпани запаси преди да падне на дъното на кошера. Тук е споменато за 156 загинали от общо 250 кошера, което е повече от половината. При всички случаи, ако има връзка между третирането с пестициди, това може да бъде установено чрез анализ на проби. Виждала съм как умират изтровени пчели, истинска трагедия е, изхвърлят и пило, затова искам да използвам случая, преди пръсканията в цъфтежа на овощните видове да кажа: Моля, съобразявайте се с времето и с активния летеж на пчелите и ги пазете, те помагат и на вас като повишат добивите от продукцията ви!
Какъв е потенциалът на медоносните пчели? Имаше изследване, че заради компонентата мелитин в отровата могат да бъдат унищожени клетките на рака на гърдата?
Потенциалът на пчелните продукти е уникален. Има цяла област, наречена Апитерапия. Като резултат от отглеждането на пчели, човек получава: пчелен мед, цветен прашец, прополис (клей), восък, пчелно и търтиево млечице и пчелна отрова. Медът е супер храна с незаменимите аминокиселини, без аналог в растителните продукти, а млечицето е основна част при някои лекарства, свързани с обмяната на веществата и растежа. Прополисът се използва от пчелите допълнително и за „балсамиране на трупове“-в мой кошер съм намирала пеперуда мъртвешка глава (A. atropos), гущери, защото свойствата на клея не позволяват протичането на гнилостни процеси. Познат е още от древен Египет, но свойствата му все още не са изцяло проучени. Ефективен е срещу патогенни бактерии, вируси и гъбички, повишава имунитета и се свързва и с борбата с раковите заболявания. Що се отнася до клетките на рака на гърдата се твърди, че "отровата е с изключителен потенциал". Коректно е тук да споменем и единствения минус по отношение на пчелните продукти, който е алергичната реакция при някои хора.
Защо местните пчели са най-приспособими?
В голяма степен, животът е интегриран отговор на околната среда. Местната пчела, класифицирана като Apismelliferamacedonica (типrodopica) е описана и проучена на база морфо-етологичен анализ за расова принадлежност, поведение и продуктивни качества като резултати от изследвания по темата са публикувани от Петров през периода 1990; 1993; 1995; 1996; 1997 и от Петров и Петкова, 1996; 1997. В момента е обект на Националната програма за развъждане на медоносните пчели в България. Местните форми пчели са най-старите обитатели в районите, в които са се развили и живеят. Те най-добре познават особеностите им и с течение на годините са адаптирали начина си на живот и поведение съобразно локалните особености. Това важи и за сортовете при земеделските култури затова местни форми се използва при създаване на нови сортове и хибриди, включително и за адаптиране към неблагоприятни явления с метеорологичен произход. Като използваме Apismelliferamacedonica (типrodopica) ние и даваме шанса да бъде запазена. В противен случай, в резултат на метизация (смесване) ще я загубим в чистия и вид.
Как да се използва?
Аз мисля, че характерните признаците на Apismelliferamacedonica (типrodopica) като миролюбиво поведение, склонност към самосмяна при необходимост, адекватна реакция при липса и наличие на паша и много други са причините тя да бъде утвърдена и наложена у нас. Пчеларите са интелигентни хора и сами могат да направят разлика.
Аз също съм гледала собствени пчели с българската пчела и работата протича спокойно и без предпазни средства. С правилни грижи и технология пчеларите могат да разчитат на по малка смъртност при презимуване и добри резултати в години с неблагоприятни метеорологични условия. Препоръчвам на пчеларите да си водят дневник–фенологичен календар на времето и цъфтежа на растителните видове, много от тях го правят. Хората, разбира се си познават добре районите, но така се събира фактологичен материал, който е изключително полезен.
