Не оставяше човек в нужда, гладен да срещне, ще го нахрани, казват за нея близките й от Борован
Сякаш предчувствала - казала на сина си, ако нещо се случи с нея, да я погребат в Чичерале
На 8 март сутринта една жена от врачанското с. Борован намери смъртта си на стотици километри от родния дом. Наталия Бельова загина в пожар, спасявайки възрастна двойка, за която се грижела в Батипаля в Южна Италия.
56-годишната българка била отскоро при семейството. Съпрузите - на 87 и 85 г., използвали газова бутилка, включена към отоплението им на втория етаж на къщата. Най-вероятно е прехвърчала искра от дефектната бутилка и е подпалила намираща се наблизо завивка.
Пламъците събудили спящата Наталия, която хукнала не да бяга, а да помага на възрастната двойка. Успяла да измъкне съпрузите от стаята им и да ги свали на първия етаж на къщата.
След това извикала помощ и отново се качила на обхванатия от огъня горен етаж.
Димът обаче
я задушил
и тя паднала
в несвяст
на стълбите
“Много италиански вестници писаха, че майка ми се върнала на втория етаж да спасява документите си, но това не е така”, каза дъщерята на загиналата - Алина Бельова, която също живее и работи от години в Италия.
“Всичките документи и лекарства са били в нейната чанта, която тя оставила на първия етаж. Възрастните италианци и разследващите заявиха пред мен, че
майка ми се
върнала на
горния етаж да
вземе топли
дрехи за
старците,
защото те били леко облечени и им станало студено”, допълва дъщерята.
Според Багрян Бельов - сина на Наталия, който от години живее със семейството си в Кнежа, майка му страдала от лека форма на астма и затова винаги имала лекарства у себе си.
“Не е могла да преодолее гъстия дим, той я задушил до смърт. Разбрах, че дори се е опитала да гаси пожара и това я е забавило фатално”, разказва Багрян.
Италианските медии определиха постъпката на българката като геройство, а от общината, в която се намира Батипаля, планират да я почетат с паметна плоча. Вече е задействана и процедура да бъде обявена за почетен гражданин.
Наталия Бельова бе погребана с почести в италианското село Чичерале. Последно сбогом с нея са си взели приятелите в храм “Сан Джорджо Мартире”. От нейните близки присъствала единствено дъщеря Алина, която жевее със семейството си на 150 км и с много трудности се добрала до селото при затегнатите мерки заради COVID-19.
Погребението било организирано в Чичерале, тъй като тя живеела там от години. Местният кмет сподели пред италианските медии, че българката приживе
изразила
желание един
ден да бъде
погребана в
Чичерале
Заради строгите антипандемични мерки в Италия синът на Наталия не успя да стигне до селото и да се сбогува с Наталия. Багрян Бельов обаче потвърди, че действително приживе майка му е поискала да бъде погребана в Чичерале.
“Заради това преди време си разменихме малко остри реплики с майка ми. При едно от редките си идвания в България ми каза, че ако се случи нещо с нея, иска да бъде погребана в Чичерале - да не я връщаме у нас. Тя иначе беше много позитивен човек, изненада ме, че говори за смъртта си твърде рано, и затова малко се скарахме”, допълва Багрян.
Наталия заминава за Италия през 2007 г. Два месеца преди нея там се установява и си намира работа дъщеря Алина. За около месец при тях е и Багрян, но той се връща бързо в Кнежа и започва работа в строителството. Оттогава Наталия
само два пъти
се е прибирала за
кратко да види
внучките си
- трите дъщери на Багрян.
“Не съм много учуден от постъпката на майка ми при пожара в къщата в Батипаля. Тя беше много лъчезарна и готова винаги да помогне на всеки нуждаещ се. Още докато живеехме в Борован, съм виждал нейната жертвоготовност. Ако види на улицата безпомощен човек, веднага тръгваше да му помага, гладен да срещне, се връщаше вкъщи да му вземе нещо за ядене”, разказва Багрян.
Така я помнят близки и приятели в родното село. Наталия помогнала на много хора да заминат на гурбет в Италия, там пък използвала възможностите си и познанието на езика да си намерят работа. На всички вдъхвала оптимизъм, че ще се оправят и ще стъпят на краката си.
“Леля Наталия беше невероятен човек и това не е преувеличено. Помнеше рождените дни и на всички роднини, на децата им, на приятели и познати. Звънеше им от Италия да ги поздрави,
за всекиго
намираше блага
дума и все
питаше има ли
някой в нужда
Знам, че не е забогатяла от работата си на гледачка, но успяваше да изпрати подаръци за децата на големите празници”, разказва племенничката Вергиния Миткова.
Когато за последно Вергиния говорила с леля си по телефона, Наталия споделила, че обмисля до края на годината да се прибере окончателно в България. Вероятно е щяла да отиде при сина си в Кнежа, в Борован - нямало къде.
Старата и новата къща на Бельови в Борован са вече полуразрушени.
Крадците
свалили дори
дограмата,
почнали да рушат и стените, за да задигнат тухли и керемиди.
“Аз съм й първи братовчед на Наталия. Ама живея в другия край на селото и не можех да опазя нищо от имота . Подавал съм жалби в полицията, но и оттам нищо не можеха да направят. Не се намери и наемател на къщата, та да я пази поне от разграбване. Това огорчаваше Наталия”, сподели Христо Борисов.
Заради героичната постъпка, накарала цяла Италия да говори с уважение за българите, в. “24 часа” номинира посмъртно Наталия Бельова в кампанията “Достойните българи”.
