Съвместно допитване на Европейския парламент и Европейската комисия обобщава нагласите преди старта на Конференцията за Европа
61% от българите, повече от всички в ЕС, свързват бъдещето на Европа с постигането на сравнимо равнище на живот и доходи, показва първият съвместен Евробарометър на Европейския парламент и Европейската комисия. Поводът е подписването на декларация относно Конференцията за бъдещето на Европа. В допитването са участвали 27 034 граждани на 27-те държави членки в периода 22 октомври - 20 ноември 2020 г.
Когато трябва да избират между основните предимства на ЕС - демокрация, правова държава, икономическа и търговска сила, солидарност и равнище на живот, 41% от съгражданите ни отново са избрали по-доброто равнище на живот, което членството в съюза гарантира на европейските граждани.
Конференцията за бъдещето на Европа си поставя за цел да предостави на жителите на континента по-голяма роля при оформянето на политиките на ЕС за устойчивост при кризи, били те икономически или свързани със здравето. Тя ще създаде нов публичен форум за приобщаващ и прозрачен дебат с европейците
по въпросите, които са от
значение за тях
и засягат всекидневието им.
Съвместната декларация, която бе подписана от шефовете на Европарламента Давид Сасоли, на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, както и от португалския премиер Антониу Коща от името на Съвета на ЕС, съдържа неизчерпателен списък на възможните теми за конференцията. Там се споменават здравеопазването, изменението на климата, социалната справедливост, цифровата трансформация, ролята на ЕС в света и начините за укрепване на демократичните процеси, които управляват общността, предизвикателствата на миграцията, сигурността.
Тези теми съвпадат с водещите приоритети на ЕС и с въпросите, повдигнати от гражданите в проучванията на общественото мнение. В крайна сметка участващите граждани ще решат кои теми ще се обсъждат.
76% от анкетираните в Евробарометъра смятат, че Конференцията за Европа е крачка напред за демокрацията в съюза срещу 16%, които са на обратното мнение.
Преобладаващото становище е, че в нея трябва да участват обикновените граждани, младите, националните правителства, експертите от научните среди. 72% от българите са на мнение, че бъдещето на Европа е преди всичко въпрос на младите поколения, които трябва да кажат думата си какви политики да бъдат следвани.
51% от европейските
граждани сами се виждат
като участници в такъв мащабен форум. 55% пък смятат, че най-добрият начин да бъде чут гласът им е като гласуват на европейските избори. Държавите от Северна Европа - Дания, Финландия, Швеция, Естония, Нидерландия, са най-големите ентусиасти да пуснат бюлетина в тези избори, докато българите са сред най-големите скептици - едва 39% срещу 87% в Швеция например.
27% от запитаните харесват ЕС в настоящия му вид, 45% одобряват съюза по принцип, но искат промяна в него. В България тези проценти са съответно 33 и 39.
6 от всеки 10 европейци определят кризата с коронавируса като основната причина да се замислят за бъдещето на Европа.
В Италия, Унгария, Люксембург и Белгия са най-много хората, които споделят това мнение. С него са съгласни и 64% от българите. 49% от сънародниците ни посочват, че здравните рискове са сред най-големите проблеми на ЕС. В Швеция са най-много хората, които се тревожат от проблемите на околната среда и климатичните промени, французите се притесняват най-силно от тероризма, а малтийците - от миграционните потоци.
“Очакванията на гражданите на ЕС са по-високи от всякога. Изключително важно е да продължим да даваме на Европа правилните инструменти, за да може да отговори на тези очаквания, на тези призиви за солидарност.
Това е възможност
да бъде преоткрита
душата на европейския проект
Каним всички европейски граждани да вземат участие в конференцията и да изградят Европа на утрешния ден, за да може тя да стане “тяхната Европа”, заяви по време на подписването на декларацията председателят на Европейския парламент Давид Сасоли.
“Точно във времена на криза виждаме в кои области Европа върши работа на хората и в кои трябва да се справим по-добре. Тази конференция трябва да достигне до хората извън Брюксел, извън националните столици.
Ние искаме да чуем гласовете на европейските граждани в цялото им разнообразие - стари и млади, живеещи в градовете и селата, студенти по програмата “Еразъм” и демонстранти, както и онези, които се съмняват, че създаването на все по-тесен съюз е правилният път”, добави шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Стартът на конкретните работи е планирано да бъде даден на 9 май, Деня на Европа, в Страсбург, където е седалището на Европейския парламент. В продължение на месеци в държавите членки ще бъдат организирани дебати, конференции и други събития с участието на гражданското общество. Конференцията ще използва различни форуми, включително цифрови, а когато е възможно - и присъствени, при спазване на правилата във връзка с COVID-19. ”Интерактивна многоезична цифрова платформа ще даде възможност на гражданите и заинтересованите страни да представят идеи онлайн и ще им помогне да участват в събития или да организират такива.
Панелите на гражданите, организирани на европейско равнище, ще бъдат излъчвани, а цялата подавана онлайн информация ще е достъпна за обществеността. Някои от предложенията ще са в полето на настоящите европейски компетентности, но други може да изискват промяна на договорите. “Всичко трябва да е възможно”, казва председателят на Европарламента Давид Сасоли в интервю за в. “Фигаро”.
Идеята за конференцията бе формулирана в статията “За европейския ренесанс” на френския президент Еманюел Макрон през март 2019 г. в няколко европейски вестника.
“Никога от Втората световна
война насам Европа не е била
толкова необходима
И в същото време никога преди тя не е била подложена на такава опасност”, се казва в нея. Макрон имаше предвид политическите трудности, пред които е изправен ЕС през последните 10 години - финансовата криза, миграционния поток, Брекзит. По онова време пандемията все още не бе избухнала, а именно тя се оказа най-голямото изпитание за Европа.
“Нека до края на тази година заедно с европейските институции да дадем началото на една Конференция за Европа, за да предложим всички необходими промени на нашия политически проект, без табута, дори чрез ревизия на договорите. Тази конференция трябва да асоциира гражданите, да изслуша университетските преподаватели, социалните партньори, религиозните и духовните лидери. Тя ще определи пътната карта на ЕС, като превърне големите приоритети в конкретни действия. В тази Европа народите наистина ще получат контрол над съдбата си”, се казва в статията.
През 2020 г. Урсула фон дер Лайен вписа тази идея в политическите си ориентации за 2020 г. В тях тя обяви, че конференцията трябва да започне през 2020 г. и да продължи 2 г. Като много други планирани събития и нейното начало бе отложено заради пандемията. По този повод евродепутатът Ги Верхофстад се пошегува:
“Конференцията
прилича все повече на
чудовището от Лох Нес.
Ту изчезва, ту се появява.”
Ето че най-после бе направена решителната стъпка за нейното осъществяване. В декларацията се посочва, че тя ще бъде председателствана съвместно от Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия, представлявани от своите председатели. Това тричленно председателство ще е подпомогнато от изпълнителен съвет, в който ще има по трима представители от всяка институция, както и по 4-ма наблюдатели.
Заключенията от това най-широко гражданско допитване за бъдещите политики на ЕС трябва да са готови през пролетта на 2022 г., по време на френското председателство на съюза.
