Социалистите и Зелените в ЕП винят политиците в София в провокации
Българо-македонските отношения изострят емоциите и в Европейския парламент.
Малко преди гласуването на доклад за напредъка на Скопие от Европейската народна партия (ЕНП) се чуха призиви Северна Македония да защити хората с българска идентичност и/или етнически произход. В другата крайност с остри обвинения към София реагираха групите на “Социалисти и демократи” (С&Д) и на Зелените - Европейски свободен алианс. Според тях представители на българското правителство са имали провокативни изявления заради предизборната кампания у нас.
Докладът за напредъка за периода 2019-2020 г. на Северна Македония по пътя към ЕС ще се гласува в пленарната зала на ЕП в четвъртък. Негов автор е българският евродепутат от групата на “Обнови Европа” Илхан Кючюк в качеството му на член на Комисията по външни работи (виж какво каза той в карето долу). Макар и само с консултативен характер, докладите на ЕП за напредъка на страните кандидатки отразяват
настроенията
на различните
политически сили
В доклада се изразява съжаление, че България и Северна Македония трябва тепърва да постигнат разбирателство по нерешените двустранни въпроси. Текстът напомня на държавите членки, че политиката на разширяване следва да се ръководи от обективни критерии и не трябва да бъде възпрепятствана от едностранни интереси.
Подчертава се и необходимостта да се гарантира, че на всички малцинства в Северна Македония е предоставена подходяща подкрепа и те
живеят без сплашване
и дискриминация
Според правилата на ЕП подобни доклади се изготвят от ресорните комисии - по външни работи в този случай, където се обсъждат и гласуват. След това текстът отива за одобрение или отхвърляне в пленарната зала, като преди вота всяка политическа група може да внесе поправки.
В доклада на Илхан Кючюк са внесени 11 изменения. На 25 март ще се гласуват доклади и за останалите кандидат-членки от Балканите. Първенец по интерес от страна на депутатите от ЕП е докладът за Сърбия, в който са предложени цели 21 изменения.
Появиха се твърдения, че поправките в доклада за Северна Македония са внесени в последния момент, но това трудно може да бъде проверено, тъй като всички предложения за изменения са публикувани в сайта на ЕП с дата 17 март, когато бе и крайният срок.
Едно от най-крайните предложени изменения е внесено от 5-ма евродепутати от групите на социалистите и зелените. Без значение от конктретните вносители поправки се правят от името на цялата група.
Във въпросното изменение 2 се иска прибавяне на нов параграф 77a, който гласи, че ЕП “осъжда неотдавнашните провокативни изявления на български правителствени служители по исторически въпроси, засягащи Северна Македония, които противоречат на духа на Договора за добросъседски отношения с България; призовава българските органи да се въздържат от подобни изявления въпреки продължаващата предизборна кампания в България; приветства
зрелия и балансиран
отговор на тези
провокации”
от страна на Скопие.
Прави впечатление, че 4-ма от общо 5-имата вносители на откровено антибългарските поправки са гласували в подкрепа на доклада в сегашния му вид при вота в ресорната комисия по външни работи. “Да” на текста са казали хърватският евродепутат Тонино Пицула, словенката Таня Файон, австриецът Андреас Шидер - всички от С&Д, както и нидерландката Тинеке Стрик от Зелените. Другият вносител е полякът социалист Марек Белка, но той не е член на комисията по външни работи.
Германецът Михаел Галер от името на ЕНП също предлага добавяне на нови параграфи 74a и 74б. В първия се изразява съжаление относно “дискриминацията срещу граждани, които открито изразяват своята българска идентичност и/или етнически произход”. Другият параграф “силно насърчава органите и гражданското общество да предприемат подходящи мерки за историческо помирение, за да се преодолее разделението между и в рамките на различните етнически и национални групи, включително гражданите с българска идентичност”.
От името на Европейските консерватори и реформисти българският евродепутат Ангел Джамбазки добавя параграф 33а, в който се “изразява съжаление относно това, че органите в Скопие не признават съществуването на българска общност, въпреки факта, че над 120 000 души са декларирали своя български произход”.
Кючюк: Всеки може да предлага, залата решава
Всички евродепутати имат право на предложения. А при гласуването в пленарната зала се решава какво да бъде записано и какво не. Това каза евродепутатът Илхан Кючюк, който е основен докладчик на ЕП за Северна Македония и автор на доклада.
Предстои обсъждане и гласуване в пленарната зала. Ако някоя поправка се приеме, ще влезе в доклада и тогава може да се коментира дали ще е факт или не, обясни Кючюк. И даде пример с други поправки - хората на Марин льо Пен предлагали да няма разширяване. Този текст също не е недопустим по правилника на ЕП, той се подлага на гласуване и каквото реши демокрацията, допълни евродепутатът.
Кючюк разказа, че при изготвянето на доклада е направил 33 компромиса по отделни думи и текстове, които засягат икономика, социална политика, COVID, правна система, образование, регионалното сътрудничество, по които са се съгласили всички негови колеги. Идеята е ЕП да излезе със силна позиция, обясни той. Самият факт, че за този доклад в комисията по външна политика са гласували 61 “за”, 4 “против” и 2 “въздържал се”, означава, че съм намерил доста широк компромис, категоричен бе Кючюк. И допълни, че българските евродепутати, които са членове на външната комисия - Сергей Станишев, Александър Йорданов, Ангел Джамбазки и самият той, са подкрепили доклада.
Предупреждение към РС Македония да спре тормоза срещу певеца Васил Гарванлиев
Предупреждение в Северна Македония да спре дискриминацията срещу хора, които декларират българско самосъзнание, е отправило във вторник българското външно министерство към посланика на Скопие Владимир Кръстевски.
Посланикът е бил извикан на
разговор във Външно по нареждане
на вицепремиера
Екатерина Захариева
С него е разговаряла и.д. шефката на дирекция “Югоизточна Европа” Ива Крулева.
“Повод за разговора са зачестилите прояви на език на омразата и дискриминация в Република Северна Македония от страна на официални представители спрямо граждани на страната, деклариращи българско самосъзнание или дори симпатия към България и нейния народ”, обявиха от външното ни министерство.
България е информирала за тормоза над хора с българско самосъзнание, който се упражнява в Северна Македония,
и останалите държави от ЕС, обясниха от Външно. “Освен в рамките на проведената среща българската страна е информирала за споменатите случаи представителства на международни и регионални организации, посолства на държави - членки на ЕС, и други партньори. България ще продължи да полага всички необходими усилия в съответствие с принципите на международното право, за да защитава правата на българските граждани и гражданите, деклариращи българска идентичност, навсякъде по света”, обясниха от ведомството.
