Борислав Инчев е роден на 2 юни 1979 г. в Пловдив. Има бакалавърска степен по туризъм и магистърска по държавни и общински финанси. Член е на ВМРО от 2001 г. От 2016-а е председател на пловдивската организация. Бил е секретар на община Пловдив, кмет на район „Южен“, а в момента е зам.-кмет на „Родопи“. Втори е в листата на ВМРО за Пловдив град, която ще се яви на изборите под №1. За Борислав Инчев може да се гласува преференциално с №102.
- Г-н Инчев, бяхте секретар на община Пловдив и кмет на район „Южен“ и имате поглед върху града. Какви според вас са най-големите му проблеми?
- Те трябва да бъдат разделени на три групи. На първо място - административният капацитет. Община Пловдив разполага с такъв, но смятам, че не го използва правилно, защото той трябва да дава експертните, техническите решения. Примерно искаме да правим нов мост над река Марица. Именно специалистите ще кажат къде да се ситуира, как е най-евтино и да придвижат всички необходими процедури и документи, за да се случи това. Трябва да се направят подробни устройствени планове, задание за проектиране, съответните планове за улична регулация. В момента аз твърдя, че административният капацитет на общината по-скоро се пилее . Втората група остри проблеми са резервите, които има Пловдив, когато се касае за бюджет. В повечето случаи го разглеждат като едни пари, които трябва да бъдат изхарчени. Необходимо е да има събиране на достатъчно приходи и целесъобразно, правилно разходване на средствата. Инвестициите са изключително важно нещо. Не ние да кърпим дупки, а да видим как да направим така, че да има кръстовища на две нива, както и кръгови такива, пробиви, за да се облекчава движението. Това е само един от малкото примери. И стигаме до третата група проблеми на града - своеобразния политически дефицит. Който застане начело на Пловдив, не бива да мисли как да обслужва интересите на собствената си партия или на определени икономически кръгове, а да бъде своеобразен архитект. В неговите очи пловдивчани да видят как може да изглежда градът след 10-20 г. и да започне да се работи сега. Да се търси обединение на политическите формации около важни проекти. Неслучайно казвам това, защото примерът с неистовото намерение да се тегли кредит за неясно какви обекти говори за липса на такава визия за Пловдив.
- Кои свои обещания ВМРО успя да изпълни в този мандат, в който беше в управлението на държавата?
- Няколко са нещата, които дадоха отражение върху почти цялото българско общество. На първо място това е повишението на минималната пенсия. Тя е вече 300 лв., само допреди 4 г. беше под 170 лева. Изпълнено обещание. Въвеждане на 10-годишна абсолютна давност за т.нар. „вечен длъжник“. Ако един човек в даден момент е изтеглил кредит и поради някакви причини - здравословни, финансови, загуба на работа или нещо друго, е спрял да го обслужва, след 10 г. по сега действащото законодателство той няма вече да бъде гонен от банки и колекторски фирми. Това успяхме да го направим, а касае страшно много хора. България беше една от много малкото страни в Европа, която нямаше подобен регламент. На следващо място – политиката по увеличение на доходите на големи групи от обществото. Учителите в момента получават доста по-достойна заплата от унизителните подаяния допреди 4 г. Повишиха се и възнагражденията в армията и полицията, на заетите в обществения сектор. Много важно е да се каже, че в общинска и държавна администрация има хиляди служители, които са професионалисти и дават много. Факт е обаче, че тя е раздута, и то прекалено. Там има служби и хора, които са ненужни, затова е необходима сериозна административна реформа – намаляване на щатовете, въвеждане на все повече електронни услуги и електронна община, справедливи и достойни възнаграждения на служителите професионалисти. Не може главен архитект на район или община да взема около 1000 лева. Това е срамно. Да не говорим за инженери и главни счетоводители и юристи. И ако ВМРО е в следващия парламент, ние сме обявили, че политиката по увеличение на доходите ще бъде водеща за нас.
ВМРО е заложила в края на 4-годишен период достигане на средна пенсия от 700 лева. Това ще е период на постепенно индексиране и увеличаване на всички пенсии. Не само на минималната. Възрастните имат нужда от средства, с които да живеят, а не да преживяват, както е в момента. С 300 лева дори базовите, човешки нужди не можеш да покриеш. Оттам нататък трябва да говорим за достигане на едни средни нива на заплатите. Да не се получава да има работещи бедни. Защото и в момента е факт, че стотици хиляди хора са на минимална заплата - и в обществени, и в държавни и частни структури, защото работодателите не искат да плащат по-високи осигурителни вноски. Относно размера на минималната заплата смятам, че в сектори, където има дефицит на подготвени хора, трябва да е по-висока. Аз лично искам след време да видя в българското законодателство минимално заплащане на час. Както е сега в големите европейски държави и САЩ. Примерно 5 лв. на час, но след осмия трябва да е вече да кажем 7 лв.
Важен и е проблемът с осигуровките. В момента у нас се прилага принципът на солидарността. Всички внасяме в една обща каса и се харчат пари само за тези, за които има нужда. Трябва да има лични стълбове както в здравната, така и в пенсионната система. Всеки, който внася повече осигуровки, когато дойде момент той да ползва фондовете, да знае на какво може да разчита.
- Как виждате битката на партиите за Пловдив?
- Интересна. Според мен за момента изборите са прекалено спокойни. Не виждам съревнования на идеи, конкуренция на предложения, коментиране на програми и политики. Част от политическите формации буквално са се снишили, не търсят контакт с пловдивчани, разчитат на написани изречения някъде в софийски централи и бягат от това, да кажат какво те самите искат да направят за Пловдив. Има едно своеобразно мерене на обещанията, а се бяга от прагматизма и реализма. И тук бих добавил, че изборите ще приключат на 4 април, а ние би трябвало да продължаваме да бъдем пловдивчани, докато сме живи. Апелираме за по-конкретни послания към жителите на града, за това, какво искаме да се случи в него и как ще работим за него. В по-голямата част от листите представителите са софиянци или от други части на страната, а не пловдивчани, как такива хора ще решават проблемите им, когато не ги познават? Тяхното познаване се свежда до ходене на пловдивския панаир, посещение на събитие в „Капана“, снимка в Стария град или разходка на Гребния канал.
- Ако бъдете избран за народен представител, как бихте работили с пловдивчани?
- Много си обичам града. Това, което ще се опитам да направя, е Пловдив да стане част от разговорите на политическия и парламентарния елит, т.е, когато се обсъжда разпределение на финансови средста, градът да не бъде замитан и пренебрегван, а да се коментират проблеми, които могат да бъдат решени с помощта на държавата. Примерно Голямоконарско шосе да добие нормален вид. Не да изглежда като едва ли не вътрешноквартална улица с едно платно, осеяно с дупки, а да бъде с широк габарит, поне с 2 ленти, с мантинела, евентуално с осветление. Ами Околовръстното шосе – не може да се говори няколко години, че го правим, и някои да го използват като политическа манипулация. Държавата трябва да вземе решение и да осигурят средства за възстановяване на стадион „Пловдив“ така, както се дадоха за „Ботев“ и „Локомотив“. Необходими са и държавни пари за новия мост на река Марица. Трябва да се завършва вътрешният транспортен ринг, да се работи по част от северния.
-Паркирането също е голям проблем за града.
-ВМРО в продължение на 3 г. при обсъждане на всеки един бюджет е предлагала да бъдат заделени по 2 млн. лева за паркинги и паркоместа. И тук сме правили уточнения – не на многоетажни паркинги. Един такъв се проектира около 2 г., толкова време се обсъжда и се строи. Пловдив има нужда от решаване на проблема сега, а не след 10 г. Затова трябва да се изграждат паркоместа до блокове, навсякъде, където е позволено. В рамките на година да се правят по около 4-5 хиляди паркоместа. И това в един 2-, 3- или 4-годишен период наистина би помогнало сериозно на паркирането. Ако бъда избран за народен представител, бих работил да се облекчават процедурите за оформяне на нови зелени площи, паркове и за решаване на проблема с мръсния въздух – предоставяне на допълнителни измервателни станции, налагане на по-сериозни ограничения, включително и финансови такива, за да се принудят част от хората на твърдо гориво да сменят своите отоплителни тела. Пловдив е получил 14 млн. лева за смяна на кюмбетата и ако изгубим тези средства, от ВМРО ще искаме оставки и ще търсим всякакъв вид отговорност. За нас това вече ще е престъпление. Аз лично, като човек, който има познание и експертиза, бих работил от парламента в няколко сфери – със сигурност за определени промени във финансовата децентрализация на общините, осигуряване на допълнителни средства, за да могат те да си изпълняват базовите си функции. Смятам, че рано или късно в Пловдивска област ще се направи допълнително преосмисляне и в някакъв степен градът ще трябва да се разшири. В сферата на спорта смятам, че държавата трябва да има по-строги ангажименти. Не говоря за професионалния спорт. А за детско-юношеския. Необходимо е да се осигури ресурс за изграждане на физкултурни салони към училищата, да се инвестира в определени съоръжения. Имаме си голяма зала „Колодрум“, защо да нямаме 2 или 3 по-малки в кварталите, където децата да могат да упражняват различни видове спорт? И това да е достъпно. А в училище да могат зимата да спортуват в салони, а не часовете по физическо да преминават в стоене в класни стаи. Като кръводарител, смятам, че трябва да се работи и по закона за кръводаряване. В него има сбъркани неща като това, че работодател може да откаже отпуск. Има платени кръводарители и възнаграждението, което получават от държавата, е обидно ниско. Необходима е допълнителна информационна кампания, в която да бъде обясненено, че няма нищо лошо и опасно. Аз съм дарявал 42 пъти и ще продължавам.
ВМРО е с №1 в интегралната бюлетина.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!
Избори за Народно събрание на 27.10.2024 г. Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление.
