Най-често като опашка остават проблеми с белите дробове и сърцето, страх и депресия изтезават душата
За ден 156 оздравялата Мая има за цел да увеличи с една обиколка разходката в парка. Нито се чувства оздравяла, нито истинското ѝ име е Мая, но предпочита да остане “защитен свидетел” в разкриването на невидимия капан на дългия COVID, който за нея продължава повече от 5 месеца. Работи хоумофис и много от колегите и най-вече работодателят ѝ не знаят, че с големи усилия се справя със задачите си. Понякога няма сили дори да стане от леглото, друг път се събужда от недостиг на въздух като след спринт, понякога ръцете ѝ треперят до степен да се откаже да си допие кафето. Когато сърцето ѝ започне да прескача, се обажда на някой от посветените приятели, за да не се фиксира в натрапчивата мисъл дали може да е последният й ден. Подпитва за лекарства за депресия и си е записала час за психотерапевт.
Не бързайте, ако последното изречение ви е достатъчно да ѝ сложите диагноза. Преди срещата с вируса Мая никога не е боледувала сериозно, (дори коронавирусната инфекция изкара леко), нито оплакванията и са въображаеми, нито е с лабилна психика. Но на въпроса как се чувства, от месеци отговаря “Няма край!”
Поне 1 от 10 души, официално оздравели от коронавирусната пневмония, придължава да се чувства болен повече от 6 месеца след диагнозата. Натрупването на 1 година световен опит с новата болест не е променило тези данни от най-ранните китайски съобщения. Потвърждават се и от последните публикувани проучвания в САЩ и Великобритания. Но все така никой не може да каже какви ще са дългосрочните последици за здравето на хората, които продължават да влачат симптоми от “опашката” на инфекцията. Състоянието им се приема за пост-COVID изтощение - нещо като синдрома на хроничната умора, допълнен с разнородни физически и психически прояви и с неясна прогноза.
Световната здравна организация разпозна в дългия COVID
невидима, но гигантска
заплаха за общественото
здраве след пандемията
Без програми за рехабилитация щетите от хронифицирани състояния и намалена работоспособност с всички произтичащи от това допълнителни ресурси ще са колосални. Избутването на дългия COVID на последно място в “листата на чакащите” залага капан за здравните системи “после”.
В момента усилията на здравните системи са за овладяване на третата вълна и острите случаи. Тези, които са нито с болните болни, нито със здравите здрави, са оставени до голяма степен на собствените си усилия. Създали са във фейсбук стотици групи за обмен на опит и взаимопомощ. Британската общност LongCovidSOS и нейни аналози в САЩ и други държави с модерна медицина опитват да въздействат за създаване на
програми за “дълги”
грижи - рехабилитация,
изследвания,
психологическа и
социална подкрепа
На фона на поредното цунами от нови болни в третата вълна проектите за долекуване на условно казано, здравите, са на изчакване в повечето държави.
У нас към момента няма специална клинична пътека за пост-COVID, обясниха от Националната здравноосигурителна каса.
Тогава? Един вариант е нуждаещите се от съдействие да се обърнат към Александровска болница, която направи програма за преболедували инфекцията. Консултациите там са безплатни за преболредували и хора, които нямат медицинска документация, но смятат, че имат типични оплаквани в резултат на лека или безсимптомна форма. По преценка на лекарите се правят изследвания, поръчва се рехабилитационен курс в санаториуми, готови да участват в програмата, а за сериозни усложнения - болнично лечение. Втора опция за безплатна рехабилитация е хората с пост-COVID синдром да вземат
направление по общия ред
за рехабилитация,
насочена към конкретни остатъчни проблеми. Най-често преболедувалите имат нужда да се справят с белодробни, сърдечни, неврологични, психически и мускулни оплаквания. Направлението вероятно е единственият полезен ход за жители на малки градове. Съществуващият ред “дава” най-много 20 процедури, което обикновено не означава 20-дневен курс, а по-малко поради обичайнното прилагане на няколко различни терапии едновремевнно. След това се плаща по тарифата н съответния център.
Третата възможност е само за пациенти, лекувани в някоя от големите болници, които имат сили да продължават да проследяват състоянието на хората след изписването. С увеличаването на случаите това ще става все по-трудно. А много болници, които имат разкрити COVID отделения нямат разгърнати рехабилитационни структури за работа с изписаните.
Пост-COVID симптомите са десетки. Вирусът удря в най-слабото място на човека, а то е винаги различно. Може да е белият дроб, сърцето, бъбрекът и всеки друг орган. Все пак, най-често бившите пациенти се обаждат да споделят, че се изморяват от ежедневни дейности, буквално го определят “от нищо”, имат
изразена мускулна слабост,
задъхване, главоболие,
епизоди с учестен пулс,
депресивни състояния,
панически атаки,
разказва проф. Димитър Костадинов, ръководител на Катедрата по белодробни болести към Медицинския университет - София.
Проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология на Сърдечносъдовия център към университетската болница Аджибадем Сити клиник, смята, че умерено тежките и тежките случаи на COVID най-добре се описват като
бронхопневмония със
сърдечносъдови последици
Кардиологът цитира, че дори при 15% от леките случаи може да има сърдечносъдово засягане, при 20-30% от лекуваните в болница са налице увреждания на миокарда и съдовете, драматични поражения се откриват при 78-85% от пациенти с критично и фатално протичане.
Впечатлението, че най-бавно се възстановяват най-възрастните, не е точно. При нас преобладават хора с продължителни оплаквания в активна възраст, най-често между 40 и 65 години, разказва проф. Даниела Петрова, началник на Белодробно отделение в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести към УМБАЛ “Александровска”. Опитът ѝ показва също, че дългият COVID не е само за хората с тежко протичане на острата фаза. Последици може да има дори след леко боледуване вкъщи.
В редки случаи инфекцията провокира сериозни заболявания даже при хора, коита преди срещата с вируса не са имали предразположения за тях.
Вирусът наподобява едновременно няколко заболявания – туберкулоза, СПИН, исхемична болест на сърцето, ХОББ.
При 20%
пораженията
изглеждат
трайни
Проектът за долекуване, в който обединяват сили УМБАЛ “Александровска” и Националният комплекс “Специализирани болници за рехабилитация”, стартира през февруари. Повече от месец изявени специалисти по белодробни болести, кардиология, неврология, нефрология, психиатрия, имунология, клинична лаборатория и микробиология консултират хора с пост-COVID оплаквания.
Най-много записани има за консултация с пулмолози и кардиолози.
Преминали са над 450 души с продължаващи 2-3 месеца белодробни симптоми и около два пъти повече със сърдечносъдови оплаквания, разказа проф. Даниела Петрова, началник на белодробното отделение в Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести към УМБАЛ “Александровска”. По почти всички съобщават за комбинация от неблагополучия. “Повечето хора разказват за лесна уморяемост,
задъхване до задух
при леки усилия
като изминаване
на 200-300 метра
или изкачване на един етаж стълби, сърцебиене в покой,
лош контрол на кръвното с тенденции да се задържа по-високо в сравнение с преди, дисбаланс на вегетативната нервна система с преобладаване на симпатиковата активност, обилни изпотявания, особено нощем.”
Всеки втори се оплаква от драстично влошено качество на живот, а всеки трети - че не е в състояние да се върне към обичайното си ежедневие и работен ритъм. Задухът се появява и без физическо усилие, както човек си седи или лежи, понякога с пристъп на суха кашлица, особено нощем, от лабораторни изследвания се виждат промени в кръвните показатели.
“При около 1/3 наблюдаваме влошаване на съществуващи отпреди хронични заболявания. Най-засегнати са сърдечносъдовата система и нервната система. Обостря се исхемичната болест на сърцето, наблюдава се ускорен сърдечен ритъм. Много характерно е засягането на най-малките кръвоносни съдове - на белия дроб, сърцето, мозъка, бъбреците, при някои щетата е върху повече от един орган. След боледуване или в подострата фаза характерни за мозъчното засягане са преходните нарушения на кръвообращението и исхемични инсулти”, обясни проф. Петрова.
При мускулните увреждания много характерна е
слабостта в бедрата
- трудно е дори
ставането от стол
Често върви със ставни оплаквания, подобни на артритните постинфекциозни реакции. Почти винаги към физическите симптоми се добавят и психически - афективна тревожност, страх от смъртта, паникатаки. Често е и влошаването на когнитивните функции - изневеряват паметта, концентрацията, вниманието. Хората се плашат силно от състоянието на
мозъчна мъгла -
обърканост,
дезориентация,
“бели петна”
в паметта за места и хора.
При 80% от хората с поражения на белите дробове тип матово стъкло и фиброзни повлекла прогнозата е добра. Промените търпят обратно развитие и до 3-5 месеца младите се възстановяват. В групата на останалите около 20% щетите може да останат трайни, възобновяват се и стари болести. Особено сред някои от прекарали в миналото туберкулоза огнищата се активират, при други белодробни проблемиу като например хроничната обструктивна белодробна болест, фиброзата прогресира. Профилът на тези пациенти с подлежащи хронични заболявания обикновено е във възрастта над 65-70 г. Това донякъде е предвидимо, но сред случаите на трайни усложнения има обезпокоителни находки, включително сериозни заболяванията на кръвта, коментира проф. Петрова.
От 240 статистически обработени случаи
при около 3%
се установяват
лимфоми
- активирани след ремисия и дори нововъзникнали 3-4 месеца след коронавирусната инфекция. В подобен времеви период се открива обостряне на нефрологични заболявания с обостряне до хронична бъбречна недостатъчност и диабетна нефропатия и продължаваме да научаваме за нови и нови поражения, обясни пулмоложката. “COVID се оказва инфекциозен маратон с комплекс от симптоми и нерядко с дълго протичане. За първи път се сблъскваме с вирус, който наподобява едновременно няколко заболявания - туберкулоза, СПИН, исхемична болест на сърцето, ХОББ, каскада от нарушения в микроциркулацията.”
Страхът от вируса накара лекар да пие 40 вида хапчета
Хроничният стрес тласка към саморазрушитлно поведение и разстройства, правилото не подминава и времето на пандемията. Расте агресията и автоагресията, зависимостите. Голямо изследване в Аржентина, Еквадор и Венецуела, както и нацианални и регионални проучвания показват нарастване на употребата на алкохол и пристрастяващи вещества с цел успокояване.
“Не е голяма изненада, че подобни практики се наблюдава в много държави. Една японска особеност обаче впечатли психиатрите в целия свят - коментира психиатърът д-р Лазар Узунов, началник на дипломатическия корпус във ВМА. - За 3-те месеца от октомври до декември по време на втората вълна на пандемията самоубийствата в страната са повече от жертвите на короната в този период. Повечето от поддалите се на суициден епизод са жени, което може да се обясни с по-високата импулсивност.
В България също има трагични случаи, но липсва статистика. Психиатърът разказва, че в практика си е виждал много злоупотребяващи с лекарства, които “стигат до токсикология с различна степен на отравяне” като психическа реакция на на дистреса от пандемията. “Очевидно по този начин се търси средство да се потуши напрежението от страха и неизвестността. Дори лекар си беше купил и вземаше 40-ина вида медикаменти, за да се предпази от болестта. За нашия пазар няма данни за продажбите на лекарства, но колеги от Португалия, страна, с която донякъде можем да се сравняваме, по време на втората вълна са продадени 2 пъти повече опаковки антипсихотици и антидепресанти в сравнение с 2 пъти по-голямата Нидерландия например.”
Децата са особено раними от необичайния начин на живот в пандемията и свързаното с него продължително седене на учениците пред компютъра без живо общуване, смята д-р Узунов.
Детската психика е неукрепнала, докъм 20-22 г. се формират важни качества като мотивация и концентрация на вниманието, които се изграждат в социалното общуване. Когато то е ограничено или е твърде изменено под формата на виртуално общуване, това смущава развитието. Тепърва ще видим последствията, но отсега е ясно, че няма да са радостни. Заради увеличаването на спешните случаите в детска психиатрия белгийски клиники си препращат пациенти, когато институциите за настаняване достигат критична точка на насищане, разказва лекарят.
Защо губят
устойчивост
тийнейджърите?
“Типично за възрастта те проявяват силна нетърпимост и разочарование от неслучването на живота, който са очаквали да имат и смятат, че им се полага. На техните години и при неукрепнала психика дори малка криза се превръща в драматична ситуация. Понякога в добавка техният жизнен стандарт е паднал, защото родител или и двамата са загубили работата си. Колегите отчитат и увеличаване на случаите на анорексия и опитите за самоубийство сред младите хора. Една от основните причини е, че младежите губят редовния контакт с различните групи, които са ги подкрепяли по време на тяхното обучение”, обяснява психиатърът.
Практиката му показва, че хроничният стрес тласка към саморазрушително поведение и разстройства не само децата и юношите.
За илюстрация д-р Узунов цитира испанско проучване, че над 60% от хората, изследвани в пандемията, са развили панически разстройства, тревожност и депресия. Друг пример от САЩ: в сравнение с всички в късните декади на живота “младите” възрастни са по-склонни да съобщават за употреба на вещества (25% срещу 13%) и мисли за самоубийство (26% срещу 11%). Не са пощадени и хората в активна възраст. “Изследвания от предишни икономически спадове показват, че загубата на работа е свързана с повишена депресия, тревожност, дистрес и ниско самочувствие и може да доведе до по-високи нива на разстройство на употребата на вещества и самоубийства.”
Допуска се, че ефектите върху психиката са повече от сега известното. Подозират се и чисто физиологични механизми. “Мозъкът е особено защитен орган, освен външна обвивка, го пази и кръвно-мозъчна бариера. Смята се, че тя не позволява да преминават дори малка до стотици нанометри частици. Но при аутопсии в някои случаи се откриват вируси в сивото вещество. Което означава, че при висока концентрация на вирусни частици може би част от тях стигнат и до мозъка - обяснява психиатърът. - Това отваря вратата за хипотезата, че вирусът може да засегне достигнатите структури и центрове, да упражни въздействие върху тях и тогава въпросът е
дали известните ни
психически болести
може да придобият
изненадващи симптоми
Към момента нямаме достатъчно данни да направим прогноза, но това е област, в която предстои много да се говори. Засега усилията са главно да пазим психиката си във възможно най-добра форма.”
Как да го направим чрез емоционално вентилиране, прочетете в интервюто с д-р Узунов във вестика, очаквайте го и в сайта.
