В една пещера “летях” свободно 15 м, но успях да се хвана за издатина
На стари години колегите ме отрупаха със звания и отличия
След 1989 г. не съм бил в компанията на комунистите, които тайно се договаряха
За какво се бори партията на Слави Трифонов и как ще го направи? Не съм видял никаква програма
- На 14 март станахте на 81, г-н Берон. Пишете ли мемоарите си?
- Рано е още... Всъщност аз имам издадени три тома със заглавие “Живот ли бе, да го опишеш”. В тях съм описал пътуванията ми по света и разни други работи. Има споменато и за политиката. Отделно имам четири книжки с интервюта и статии за политика.
- Как минава един ваш работен ден?
- Той започва в 7,30 часа сутринта. Изслушвам всички дивотии по разните телевизии и споровете между партиите.
Слушам ги с едно ухо, докато закусвам, защото, общо взето, знам кой политик какво ще каже и кой какво ще му отговори. На всички ни е омръзнало, но няма как - трябва да се проведат тези дискусии. Слушам и новините, които са една от друга по-лоши. Вижда се, че положението в страната хич не е розово. В 8 часа вече съм на компютъра.
- Вкъщи или тук в кабинета ви в Националния природонаучен музей?
- Вкъщи, където имам огромна библиотека. И тази тук не е малка. А имам и още на две-три места по толкова. Това са стотици папки с хиляди публикации. Всичко е събрано и прочетено.
Вкъщи работя докъм 12-12,30, след това идвам тук и докъм 19 часа съм на този компютър. Имам депа с колекции, донесени от цял свят, оправям и тях.
- Открихте ли нови буболечки през последните години?
- Колегите главно описват, аз разпращам по цял свят материали, които съм събирал. Главно пиша книги напоследък, но сега ще започна пак да си определям старите материали, които съм натрупал ей в тия кутии. По-миналата година ми излезе доста голяма книга на английски - “Зоогеография на Арахнида”. (Сваля внушителен том от рафта и ми го показва.)
Това е биография на всички 16 паякоподобни от цял свят. В тази книга има цитирани 4500 статии и книги, които съм прочел и съм цитирал вътре.
- Къде е отпечатана книгата?
- В европейското издателство “Шпрингер” - най-голямото в света за такава литература...
Колегите в музея ме направиха на стари години голям доктор, доктор на науките, професор емеритус (заслужил, почетен - б.а.) и разни такива звания, които въобще не са ми нужни.
Дадоха ми една камара отличия, които също не са ми необходими. Нямам вече никаква нужда от нищо. Аз си работя в музея не за отчитане, а защото имам много работа още.
- Сред днешните политици има ли “буболечки”?
- Никога не сравнявам хората с животни. Някой път някои ми приличат на хиени, да речем, или на разни такива видове, обаче гледам да не ги сравнявам много-много. За да не обидя животните. (Смях.)
- А вие навремето трудно ли се разделихте с политиката?
- Аз не съм се разделял! Председател съм на Патриотичния съюз “Защита”, който заедно с ВМРО се води нещо като партия с управляващите. И за идващите избори сключихме споразумение с ВМРО и в техните листи има и наши хора от “Защита”. Те са на по-задни места, но все пак участваме.
- Защо избрахте ВМРО за партньор?
- Защото вижданията са ни много близки до тези на ВМРО. Ние сме патриотична организация, която може да ги подкрепи във всяко отношение.
- Вие ще се кандидатирате ли за депутат?
- Кой ще ме вземе мене?
- Защо?
- Ами защото... Те ми казаха моите приятели от ВМРО - няма как да те вземем, защото за тебе е само първото място в листите. А първите места са заети от наши хора. Така ми казаха.
Викат - няма къде да те сложим. Но ако бях влязъл, щях да открия първата сесия на парламента като най-възрастния народен представител. Но аз достатъчно съм бил депутат, дано да мога да помогна на сегашните.
- Има ли неща и факти от този пусти преход, за които още не знаем?
- Нещата, които са тайна, са тайна и за мене, защото никой не ми ги е споделял. Аз не бях в тия компании, които тогава се събираха и водеха преговори, въпреки че бях председател на СДС известно време, преди това бях секретар.
Избягваха ме, защото ония бяха комунисти повечето, а комунистите винаги се сговарят помежду си. Докато аз никога не съм бил, винаги съм от патриотичния сектор, националист, така да се каже. Те винаги бяха готови да си сътрудничат с новия Голям брат. Аз бях против угаждането на чужденците и затова не се вписвах в компаниите. Кой какви разговори е водил с БСП, и за мен е тайна.
- Колко нови животински видове открихте през живота си?
- Зависи. Тях, общо взето, ги описват колегите, аз съм събрал стотици нови видове, от които доста голям брой съм описал. Колегите са описали 90 вида на мое име. Бероний...
- Колко държави сте обиколили?
- Едно време беше СССР, сега са 15 отделни републики. Беше Югославия - една държава, сека са шест... Не съм ги броил, но сигурно са около 100. Но не това е важното, по-важното е, че съм изследвал тези страни, включително и най-забутаните им краища.
Бил съм по планините, по пещерите... И сега ходя. Миналата не можах заради коронавируса. Но преди три години бях в Лаос с международна пещерна експедиция. На другата година бях във Виетнам с десетина колеги от музея. Една година преминах планината Кения на 4000 метра надморска височина за седмица с един водач само.
- В моето родно село Пролазница, Белоградчишко, има пещера. Знаете ли как се казва?
- Ааа, Янкулова дупка! Изследвал съм я. (Сваля от рафта друг внушителен том на английски - б.а.) Ето “Пещерната фауна на България”. Бях 32 години председател на Българската федерация по спалеология, сега съм почетен председател. Ето я и Янкулова дупка - Видин № 56. Пещера при село Пролазница. Дължина - 92 м. Денивелация - минус 40 метра. Посещение - от Петър Берон.
- Колко пещери сте изследвали?
- Много са - тук и в чужбина. Във всички страни, където съм бил, съм изследвал и пещерите им. През 1975 г. бях в една английска експедиция в Нова Гвинея и там изследвахме около 200 нови пещери, съвършено неизвестни. През 1981 г. водих първата българска експедиция в тропиците. Ходихме и в Куба, в Китай, във Виетнам.
- Имахте ли опасни моменти при пещерните изследвания?
- Работата в пещерите винаги крие опасности. Вода нахлува, в дълбоки пропасти се спускаш с въжета... всичко може да се случи. Но това е част от всекидневието на пещерняка, затова не го броя за нещо кой знае какво изключително. Жив съм още... През 1967 г. специализирах във Франция, видях много пещери и написах книга - “Пещерите на остров Корсика”, която излезе на френски.
- Вие самият имали ли сте опасни инциденти?
- Имал съм, разбира се. В една пещера се счупи уредът, с който ме спускаха. “Летях” свободно около 15 метра. Под мене имаше още 70 метра, но успях да се хвана за една издатина. После ми спуснаха допълнителна стълба и се прехвърлих на нея.
Сега спусканията са с единично въже и то скъса ли се - загиваш. Тези въжета са много здрави, но трябва да се сменят периодично, защото са изкуствени и материалът им остарява. Въпросът е на живот и смърт.
- Имахте ли експедиция, която да завърши с нещастен случай, някой от участниците да е загинал?
- Да, разбира се. Аз съм пещерняк от 15-годишен, значи повече от 65 години ходя по пещерите.
Имаме най-много загинали в сифони - пространства, които се напълват с вода. И ако попаднеш в такъв момент - не можеш да излезеш. От нашите спалеолози трагично загина Боян Петров, но не в пещера, а на Хималаите. Освен пещерняк той беше и алпинист.
- Добър пещерняк ли беше?
- Отличен! Имаше много добра техника, беше добър зоолог преди всичко. Мой ученик е, стаята му е под моята. Когато бях директор на музея, го назначих на работа. С изключение на алпинизма всичко друго прихвана от мене. Сам го научих и стана отличен алпинист, от световна класа. Три осемхилядника за един сезон изкачи, но загина на най-ниския връх.
- Вие как се ориентирахте към зоологията и оттам към пещернячеството?
- Моят дядо генералът, бащата на майка ми, имаше богата библиотека. Още като малък започнах да чета книги за животни. През 1951 г., бях на 11, се обяви, че взимат Семинарията от поповете и я превръщат в Дворец на пионерите с кръжоци по различни дисциплни. Пионерски дворец “Вълко Червенков”, така го кръстиха. Аз самичък отидох там, намерих си кръжока, който ме интересуваше, и се записах в него.
През 1954 г. вече като гимназист ме поканиха в кръжока по зоология в Софийския университет като слушател. После завърших университета и така до ден днешен. В тая сграда съм от 1963 г., но започнах да я посещавам 10 години по-рано, всеки ден почти. Преписвах си разни текстове, учех ги наизуст. От декември 1993 до 11 юли 2005 г. бях директор на музея. Сега тази малка стая ми стига...
- Не е ли малко клаустрофобично в нея?
- Пещерняк не може да страда от клаустрофобия.
- Когато бяхте депутат, синът ви Владимир беше ваш съветник? Къде е той сега?
- Представител е на българския парламент в Европейския. След като аз вече не бях депутат, него го задържаха като експерт. И след това го изпратиха в Брюксел да представя българския парламент. Живее повече в белгийската столица, но редовно си идва за по няколко дни. И за да види тригодишния си син...
- Петър?
- А, Петър?! Петър е един. Константин-Кирил, като Философа. Щастлив съм, защото той е продължител на рода Берон. Всички мои племенници имат главно момичета.
- Константин-Кирил Владимиров Берон...
- Да.
- Как живеете с Маруся, която е наша колежка, журналистка?
- Да чукна на дърво, добре си живеем. Нейните две момчета пораснаха. И двете завършиха университет , Катя се дипломира по културология, успя и да се омъжи. По-малката - Димана, завърши филмова анимация в НБУ при проф. Анри Кулев.
- Когато преди години заживяхте с Маруся, тя отвори издателство, за да издава книгите ви. Има ли го още?
- Има си го и работи. Казва се “Мабопан”.
Тогава аз се изсилих, че ще издам 15 книги от поредицата “С Петър Берон по света”. Досега излязоха “Пет месеца в Нова Гвинея” и “На север от Юкатан и Сану, батуре”. В скоро време ще излязат още две - едната е за Индокитай, а другата - за близката чужбина, разни истории за Балканския полуостров.
- Ще изпълните ли обещанието си за 15 книги?
- (Повдига пръст нагоре.) Само той знае. Но пиша усилено. Четири са почти готови, но има още работа. В тях вкарвам археология, история, пещери, впечатления.
- Защо в името на поредицата “С Петър Берон по света” няма званията ви д-р и професор?
- Това няма никакво значение. Професори сега колкото искаш, България се напълни с тях. По-рано не беше така. Но като измениха закона и махнаха ВАК (Висша атестационна комисия - б.а.) професори с лопата да ги ринеш.
- Кой ще спечели изборите в началото на април?
- Ще ги спечели ГЕРБ и ще управлява отново в съюз с ВМРО. Това е без никакво съмнение. И може би с още някого, който ще се появи там. За другите не е толкова сигурно. Някои са с по-десни виждания, други са по-леви, трети не са никакви - като образованието на Слави Трифонов, което сега получава толкова голям процент в социологическите изследвания. Никога не съм чул от тях никаква програма. За какво се борят точно? Нека покажат платформа, програма. ВМРО представи своята програма и я изпълни за тези 4 години. Те да кажат за какво се борят - какво точно смятат да правят и как ще го направят. Но си имат телевизия, имат си на Слави предаването и хората се литкат по него...
