"Софияплан" предлага контрол на озеленяването на новите сгради и след акт 16, сега зелени дворове били само на хартия, а се ползвали за паркинги
София е намалила с 18,2% парниковите газове за 10 г. През 2011 г. Столичната община се присъедини към "Споразумението на кметовете" в ЕС и пое ангажимент за намаляване на парниковите газове с 22% до 2020 г. спрямо нивата от 2007 г. В изпълнение на този ангажимент бе разработен план за действие за устойчиво енергийно развитие за периода 2012-2020 г. През 2018 г. София е постигнала намаление на емисиите спрямо базовата 2007 г. с 18,2%. Това означава, че общината е много близо до постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 22% до 2020 г. Това става ясно от анализ на общинското предприятие "Софияплан" за състоянието на зелената система, климата, въздуха, водите, почвите и отпадъците. Той е част от подготовката на програма за София - новият план за интегрирано развитие на столицата за периода 2021 - 2027 г.
През 2018 г. София се ангажира да намали емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г., присъединявайки се към глобалното споразумение на кметовете за климат и енергия. В момента се разработва план за устойчива енергия и климат за периода 2021 - 2030 г., който обхваща политиката за намаляване на парниковите газове, но и тази за адаптация към негативните последици от климатичните промени.
Секторите "жилищни сгради", "промишленост и строителство", "сгради от третичен сектор" и "транспорт" имат основно значение за генерираните емисии. Налице е значително намаление на емисиите в сектор "промишленост и строителство" - 39,1% и в "жилищни сгради" - 24,1% през 2018 г. В другите сектори има увеличение на емисиите, като за "сгради от третичния сектор" то е 4,9%, а за "пътен транспорт" е 18,9%, става ясно от анализа.
Според анализа на климатичните опасности за територията на София, най-висока степен на риск има от интензивни валежи, бури и екстремна температура. Силно урбанизираните площи на града са най-уязвими на топлинните вълни, като по границите със зелени територии уязвимостта намалява. Затова е необходимо по-интензивно градско озеленяване и разширяване на зелените клинове, посочват от "Софияплан".
В сравнение с много европейски градове София значителен ресурс от зелени площи. През последните години бяха направени немалко инвестиции в развитието на парковата среда - пейки, осветление, косене, засаждане на нови дървета, зацветяване, изграждане на поливни системи и други. Въпреки това съществуващите фонтани, чешми, водни огледала и изкуствени езера често не функционират по предназначение и не се поддържат. Алейната мрежа също има нужда от преосмисляне по отношение на потоците на движение, тяхната интензивност и потенциален риск за природата. Някои растителни видове не успяват да се приспособят към климатичните промени, а други не се развиват оптимално, пише в анализа за зелената система.
Общият устройствен план на столицата предвижда реализацията на двойно повече градски паркове и градини спрямо наличните в момента. Повечето от тях попадат в широкия обхват на нереализираните зелени клинове. В по-голямата си част собствеността на земята в зелените клинове е частна. Затова е нужно да се намерят нови модели за реализация на тези територии, които да балансират между интересите на обществото и частните собственици.
Устройствените планове и разрешителните за строеж поставят изисквания към озеленяването в индивидуалните имоти. Контролът по тяхното изпълнение обаче се осъществява до момента на подписването на акт 16, тоест до края на строителния процес. Практиката показва, че има случаи, в които инвеститорите използват временни, преместваеми елементи на озеленяването, с цел добиване на строителни книжа. В немалко случаи озеленени "на хартия" вътрешни дворове се ползват за паркиране или пристройки. Затова според "Софияплан" трябва да се увеличи контролът на предвиденото озеленяване след приключване на строителството.
Налице е тенденция към подобряване качеството на атмосферния въздух за периода 2014-2019 г. Въпреки че в последното десетилетие емисиите на много замърсители на въздуха са намалели значително, концентрациите на някои от тях все още са по-високи от нормативните изисквания. Данните от пунктове за мониторинг показват наднормено замърсяване на въздуха с фини прахови частици и полициклични ароматни въглеводороди. И при тези показатели има тенденция към намаляване на емисиите и достигане на някои от установените норми, но все още има превишения.
Най-голям принос за замърсяването на въздуха с фини прахови частици има битовото отопление на твърди горива, следвано от автомобилния транспорт и строителството. При емисиите от въглероден окис отново битовото отопление на твърди горива има най-голям дял, следвано от автомобилния транспорт. Близо 80% от замърсяването с азотни оксиди идва от автомобилния транспорт, следван от промишлените източници, пише в анализа.
Според "Софияплан" изпълнението на мерки за ограничаване на горенето на твърди горива за отопление ще доведе до значително намаляване на концентрациите на прахови частици през зимата. Необходимо е да бъдат стимулирани алтернативни форми за мобилност - електромобили, велосипедно и пешеходно придвижване; въвеждане на нискоемисионни зони; прилагане на природнобазирани решения за улавяне на замърсители, като изграждане на паркове и зелени стени.
Повечето от повърхностните и подземни водни тела в София са в добро химично и екологично състояние. В горните течения водите на повечето реки са с добро качество. С навлизане в урбанизираната територия екологичното им състояние обаче се влошава. Основен замърсител са нерегламентираните зауствания - над 258, които са резултат най-вече от липсата на изградена канализационна мрежа и локални пречиствателни станции. Затова изграждането на канализационни и пречиствателни съоръжения е от особена важност за чистотата на водите, пише в анализа.
Замърсявания в реките има и в следствие от минали минни дейности, които не са ликвидирани и не са отстранени старите екологични щети. Има и възстановена частна собственост върху участъци от речните тераси и трасета на реки, което задълбочава проблемите със стопанисването на речните корита.
Основен източник на замърсяване с тежки метали в миналото е металургичният комбинат "Кремиковци". Площта на бившия комбинат е 2465 ха, а съпътстващите производствени площи заемат 910 ха. Резултатите от различни изследвания на почвите в района на "Кремиковци", направени в периода 1991 - 2010 показват замърсявания над максимално допустимите концентрации с тежки метали. Затова тези земи са забранени за земеделско ползване. Липсват данни за проведени дейности по отстраняване на стари екологични щети и рекултивация за териториите на комплекса, които дейности си били част от приватизационния договор.
Потенциално допълнително замърсяване с тежки метали е установено и от бившия уранопреработвателен комплекс ПХП "Металург", както и на урановите мини Бухово, Курило и Кътина, където рудата е с високо съдържание на тежи метали. Събраните данни показват, че ликвидацията на минно-добивните обекти се е състояла предимно в запечатване на входовете на мините, като не е проведено отстраняване на стари екологични щети и цялостна рекултивация на територията. Така на редици места е установено изтичане на замърсени с радионуклеиди руднични води. Затова е наложително да бъдат предприети допълнителни изследвания, които да изяснят в дълбочина мащаба на проблема, както и да бъдат взети съответните мерки за неговото решаване.
През 2018 г. София е постигнала 64% на оползотворяване на отпадъците, с което изпълнява законовите изисквания. През 2019 г. също има положителна тенденция - събрани и обработени са 526 561 тона, от които 460 133 т, или 87,5% са разделно събрани и оползотворени отпадъци. Предадени за депониране са само 12,5% от събраните и обработени количества смесени битови отпадъци. А София е произвела 9 259 тона висококачествен компост и 2 534 483 KWh електроенергия, с общи приходи от завода за механично-биологично третиране и инсталацията за биологично третиране от над 2,1 млн. лв.
