Студентите може да пуснат бюлетина там, където учат, срещу заверен семестър
Хората, които имат различен постоянен и настоящ адрес, трябва да подадат заявление до 20 март в общината, в която живеят, че на парламентарния вот на 4 април искат да гласуват по настоящия.
Все още не е ясно колко точно българи са избрали да пуснат бюлетина на новия си адрес. Дирекция ГРАО на МРРБ отказа да отговори на въпроса на “24 часа” за броя граждани, променили регистрацията си за последната година. Според данни на НСИ обаче през 2019 г., когато бяха местните избори,
128 179 българи
са сменили
настоящия си
адрес
Отделно от тях 37 929 души са променили настоящия си адрес от чужбина в България. В тази група има и чужди граждани, които нямат право да гласуват за парламент у нас, макар според НСИ да са малко.
Данните на националната статистика са годишни и отразяват картината в края на 2019 г. Така броят на тези, сменили настоящия си адрес дотогава - общо 166 108, не може да се екстраполира директно за изборите тази пролет. Но е вероятно по нов адрес на 4 април да гласуват поне 100 000 българи.
През 2017 г. на предишния парламентарен вот броят на хората със сменен настоящ адрес в рамките на страната - от едно населено място в друго, е бил 113 471. Допълнително 25 599 български граждани са се върнали от чужбина и са записали адрес тук.
Иначе за парламентарни избори
не важи
изискването за
6 месеца
уседналост,
каквото има за местни. На вота за кметове и общински съветници право да избират и да бъдат избирани имат само гражданите, живели в съответното населено място поне половин година преди изборите. Това означава, че и кандидатите, и избирателите трябва да имат регистрация както по постоянен, така и по настоящ адрес на територията на страната, като поне единият от тях е валиден 6 месеца назад на територията на съответната община.
За сегашните избори за Народно събрание ограничения няма. А ако човек има постоянен и настоящ адрес в различни населени места и иска да гласува по втория, само трябва да подаде заявление по образец за вписване в избирателния списък не по-късно от 20 март. Това се прави в общината по настоящия адрес, като
може да стане
и електронно
през интернет страницата на тази община.
След като бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес, гласоподавателят ще бъде заличен автоматично от списъка по постоянния и няма да може да упражни правото си на глас там.
Ако човек живее на новия си адрес, без официално да го е записал като настоящ, също може да гласува там. В този случай обаче, преди да подаде заявлението по образец, трябва да представи в общината лична карта и документ за собственост върху имота или договор за наем. Ако е наемател, се изисква и декларация от собствениците на апартамента или такава с нотариално заверени техни подписи. На място се попълват заявления за изпълнение на услугата и за смяна на настоящ адрес.
Студентите редовно обучение пък могат да гласуват в която и да е секция в града, където е вузът им, ако той не съвпада с постоянния им адрес. В избраната секция те трябва да представят документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и
декларация
по образец, че
не са гласували
на друго място
Тя им се дава на място.
По същия начин правото си на глас на 4 април не губят и българите, подали електронно заявление за гласуване в чужбина, които обаче са се прибрали у нас. Те отиват в секцията си по постоянен адрес и на място им дават да попълнят декларация.
Българските граждани, които имат промяна в постоянния си адрес и не фигурират в избирателния списък по новия, пък трябва да подадат заявление за вписване в него до кмета на общината.
Информация за подобни казуси за гласуването както у нас, така и в чужбина може да се намери на сайта на ЦИК.
Срокът, в който общинските администрации трябваше да обявят предварителните списъци за вота на 4 април и да ги публикуват на интернет страницата на общината, изтече вчера.
До 27 март избирател, спрямо когото са допуснати непълноти и грешки - например е оставен в списъка по настоящ адрес, а не по постоянен, както е по закон,
подава заявление
за отстраняването
им пред главна
дирекция ГРАО
По закон всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес.
Най-голямата секция в държавата - район "Средец", записват служебно в него
Най-голямата секция в държавата е столичният район "Средец". Списъкът е 1000 страници с 45 722 имена, всички с адрес ул. “Леге” 6. По закон придобилите българско гражданство, които живеят в чужбина, получават постоянен адрес в сградата на района - вече над 82 000 души. Виждам тези хора, когато ползват услуги. Бюлетините за гласуване вероятно ще останат недокоснати, както досега, написа във фейсбук кметът на столичния район “Средец” Трайчо Трайков.
Хиляди заявления от българи в чужбина са невалидни
ПАВЛИНА ТРИФОНОВА
Хиляди заявления за гласуване в чужбина не са потвърдени от ЦИК след проверка в базата данни “Население”. При близо 4000 има разминаване в имена, адреси или ЕГН.
Затова от мрежата на изборните доброволци в чужбина призоваха хората, след като подадат заявка за гласуване за дадено място, да проверят в сайта на ЦИК дали са в списъка. И още да следят къде ще са открити секции, защото на много места се очаква те да бъдат редуцирани заради ограничението да са до 35 в държави извън ЕС.
Голяма активност има и в Турция - там са подадени 8500 заявления в рамките на разрешените 35 секции.
Тежка е обаче ситуацията във Великобритания, където досега също около 8500 души са пожелали да гласуват. Събрани са необходимите над 60 заявления за 52 секции и вероятно до крайния срок 9 март ще станат над 70. Затова сънародниците на Острова започнаха подписка с искане парламентът да промени спешно Изборния кодекс, за да има секции там, където има 60 заявления за гласуване - както през 2016 г.
Сега при едва 35 секции има голям риск от струпване и полицията може да затвори пунктове заради мерките срещу COVID. Иска се още ЦИК да даде възможност на тези, останали без секция, да пренасочат по електронен път чрез сайта на комисията заявките си за гласуване към близки пунктове. Така ще се избегне дописването в избирателните списъци в деня на вота и попълването на декларации, което бави процеса.
