3 думи, които Карадайъ повтаря, са знак за следващо правителство
В листите на ГЕРБ - намигване и към Слави Трифонов
БСП изчаква за Радев, за да има широко поле за преговори след изборите
Посланието на мълвата, че критиците на Борисов - Нойзи и Дилов, са в листите на ГЕРБ, е “ето вижте, дори и от техните са при нас”
След изборите БСП може да се окаже в неочаквана коалиция или да преговаря за такава
Защо 40 дни преди изборите не се говори за коалиции ли? Представете си Борисов или Нинова да заговорят за голяма коалиция - това ще е много тежък удар и за двете партии
Ако “Има такъв народ” утре каже, че ще преговаря с ГЕРБ или с БСП, това ще е политически фалит
- Изборите наближават, а всички казват, че е рано да се говори за коалиции. Защо, г-н Ганев?
- Защото нямат интерес да се говори за коалиции. Хайде да се опитаме да демонстрираме това с примери. Да започнем с двете големи партии. Представете си, че Борисов или Нинова заговори за голяма коалиция. Че това ще бъде много тежък удар и за двете партии. В крайна сметка немалка част от избирателите на ГЕРБ поддържат партията като контрапункт на БСП. Да не идват червените на власт. Същата логика я има и при БСП - ако кажеш, че ще правиш голяма коалиция, си зачеркваш автоматично огромна част от привържениците. Не ме разбирайте погрешно – не смятам, че ще има голяма коалиция. Давам пример. Ето още един - Трифонов. “Има такъв народ”е типичната нова формация, която излиза и казва “ние сме срещу всички”, “срещу статуквото”, “трябва да ги изметем” и подобни. Огромното мнозинство от потенциалните избиратели на тази партия ще гласуват за нея именно заради това – защото са срещу всички. Хайде сега, представете си утре Трифонов да каже – мисля за партньорство с ГЕРБ или смятам за разумни общи действия с БСП. Ами че това е политически фалит!
- Е, ще могат ли след такива тежки заявки някои от партиите все пак да си стиснат ръцете след изборите и да се формира коалиция?
- Тези тежки заявки, както ги определихте, могат да бъдат тактично заобиколени. Не е задължително да се стига до официална коалиция, а може да се мисли за някаква по-красива и приемлива формула тип “програмно” или “експертно” правителство. Разбира се, това пак е форма на коалиция, но по-елегантна. Когато после питате лидера на дадената партия: “Защо излъгахте?”, то тогава той може да каже: “Аз удържах на думата си и не влязох в коалиция, ние само подкрепяме програмата”. Разбира се, всичко това ще бъде подплатено със стандартните фрази за отговорността и тежката здравна и икономическа ситуация. Вижте ДПС – това е партия, която винаги мисли няколко хода напред. Те добре си дават сметка, че съставянето на правителство след изборите ще е тежка задача. Но още отсега дават подобна рецепта. От месеци Карадайъ, във всяко свое изказване дебело подчертава, че ДПС има “програма за ускорено развитие на страната”. Ето как например може да не се влезе в “коалиция” с ДПС, а да се управлява с ДПС по определена “обща програма”.
- До момента знаем за три предизборни съюза - ГЕРБ и СДС, НФСБ и “Воля”, “отровното трио” и формацията “Изправи се БГ” на Мая Манолова. И един отказан - Слави отказа на Божков. Защо изброените избраха да се коалират и какви политически съединения ни предстои още да видим?
- Предизборните партньорства вероятно ще останат тези. Не виждам нещо ново откъде може да ни изненада. Иначе зад всяка от изброените коалиции стои някаква логика. ГЕРБ и СДС вече е тествана формула на европейските избори и местния вот в столицата. Търсеният ефект там за ГЕРБ не е да прибави гласовете на СДС, а да се легитимира през марката СДС. Това да изглежда като единствена десница в страната. Да се покаже, че всъщност “Демократична България” не са т.нар. автентична десница. Защото в това поле, разбира се, че СДС е най-автентичната марка.
Колкото до Манолова и триото е, общо взето, ясно. “Изправи се БГ” се движи около ръба на парламентарната бариера и на формацията ѝ трябва сигурност, че ще успее да я прескочи. Опитът с “отровното трио” беше в тази посока – да се търсят нови електорални полета – в случая сред подкрепящите протестите от лятото на миналата година. Все още не е ясно дали това ще сработи.
- А НФСБ и “Воля”?
- Сходна логика. Марешки добре си дава сметка, че ако се яви самостоятелно, няма да успее да прескочи бариерата от 4%. С доста мощна кампания за европейските избори през 2019 г. “Воля” взе 3,6%. Социологията не регистрира ръст оттогава. В същия момент пък НФСБ останаха без партньор заради решението на ВМРО да се яви самостоятелно. В този смисъл коалицията между двамата е коалиция на общия политически интерес. Единият има толкова хиляди гласа, другият - и той малко повече, и като се съберат, ще повишат шанса си за участие в следващото Народно събрание. Само че в политиката 2+2 не винаги е равно на 4. Понякога може да е 8, а друг път 2. Не могат да се сборуват така привърженици. Някои от симпатизантите на Марешки не биха желали да гласуват за Симеонов и обратното.
- Какъв успех ще имат умни и красиви като Любо Дилов и Ивайло Цветков - Нойзи, ако е истина, че са включени в листите на ГЕРБ?
- Всяка партия се стреми чрез листите си да достигне до нови полета, да опита да мобилизира нетрадиционни привърженици или да направи чрез определени имена демонстрация в една или друга посока. Доколкото разбрах, самият Нойзи заяви, че няма да бъде кандидат. Може и да са водени разговори, но явно не са се разбрали. Но пък можем да го вземем за пример за целите на разговора. Нойзи е част, дори емблема на едно конкретно пространство – това на либералната столична общност, което в последните няколко години е особено критично към Борисов. Ако беше в листите, посланието щеше да е съвсем ясно – “ето вижте, дори и от техните са при нас”. Мисля, че дори и Нойзи да не присъства сред кандидатите на ГЕРБ, то сред имената в листата им ще има друг представител на тази общност, както вие я определихте, като “умни и красиви”.
Другият пример - Любен Дилов. Той е ярък представител на интелектуалците. Група, която също е традиционно критична към Борисов. Нещо повече – биографията на Дилов е меко казано свързана и със Слави Трифонов. Това си е още едно намигване. Приемете тези имена като политически ходове със символна, а не електорална тежест.
- В каква кондиция се намира най-голямата опозиционна формация. Реална ли е възможността БСП да успее да победи ГЕРБ на 4 април?
- Изглежда все по-трудно. Нинова пропусна една голяма възможност. След изключително убедителната победа на вътрешнопартийния избор тя трябваше да започне да затваря отворените рани. Нищо подобно обаче не се случи. Напротив – изключвания на ключови лица от партията, война със столичната организация, остра конфронтация с успешния пернишки кмет и прочее. Листите издават същото – липса на съобразяване с местните организации и подбор на водачите само на базата на пълната лоялност към председателя на партията. Това неминуемо ще доведе до блокиране на цели структури и съответно отлив на гласове. COVID кризата пък е друго предизвикателство. Очакваме по-ниска избирателна активност на предстоящите избори именно заради епидемичната ситуация. Немалко хора ще имат опасения да стигнат до урната и да гласуват, като това ще са предимно възрастни хора, бидейки в рискова група. А за никого не е тайна, че именно по-възрастните поколения са традиционният избирателен корпус на БСП.
- Наистина ли изборите са заложник на вота на младите, както твърдят ваши колеги?
- Не. Младите традиционно гласуват по-рядко в сравнение с другите възрастови групи. За справка вижте всеки произволно взет екзитпол от български избори в последните 10 години с демографска разбивка по възраст. Ще видите съвсем ясно, че относителната тежест на младите в определянето на изборния резултат далеч не е решаваща. Освен това демографските реалности в страната не са в полза на младите. Само 15% от пълнолетното население на България е на възраст между 18 и 29 години. От тях най-вероятно две трети няма да гласуват. Къде виждате тук изборите като заложник на вота на младите?
- Ще подкрепи ли БСП Радев за втори мандат и зависи ли това от представянето ѝ на парламентарния вот?
- Обявявайки кандидатурата си за втори мандат, Радев се опита да притисне максимално Нинова да вземе отношение по този въпрос преди парламентарните избори. Лидерът на БСП обаче удържа на този натиск и не обяви отсега подкрепа. Въпросът е защо? Нинова добре си дава сметка, че политическата ситуация след парламентарните избори може да бъде много различна. БСП например може да се окаже в неочаквана коалиция или да преговаря за такава. Така Нинова иска да остави максимално широко поле за преговори и действия, което да включва дори и кандидатурата на БСП за президентските избори.
Визитка
Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна
Бакалавър и магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Преподавател в СУ. Главен асистент в катедра “Политология”
Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход
Съосновател е на изследователския център “Тренд”
