През 2000 г. правителството на Иван Костов закрива авиационната медицина, казва проф. Илия Баташки
Банкерът Емил Кюлев субсидира компания с 3 хеликоптера за спасяване
От 2002-а всяка година има търгове за осигуряване на първа помощ с хеликоптери
През 2009 г. здравният министър Евгений Желев ги спря, разказва бившият шеф на “Ер Бан” Пенчо Пенчев
Държавата ще обяви до дни обществена поръчка за медицински хеликоптер. По времето на здравния министър Кирил Ананиев е било направено детайлно пазарно проучване за ценовите диапазони на подобни съоръжения. В Европа средната цена на медицинските хеликоптери се движи около 20 млн. лева. Затова и при подготовката на документите за обществените поръчка се предвижда това да е стойността, на която ще очакваме да получим крайно необходимото за болниците съоръжение.
“Особено важно е да се знае, че покупката на медицинския хеликоптер ще е с европейски средства, а не с пари от държавния бюджет”, уточни здравният министър проф. Костадин Ангелов пред “24 часа”.
За развиване на авиационната медицина здравните власти в държавата говорят от 2004 г., но едва през 2021 г. ще се обяви обществена поръчка за медицински хеликоптер.
В началото на годината премиерът Бойко Борисов и здравният министър проф. Костадин Ангелов заявиха, че е стартирана подобна процедура и по нея се работи, а в допълнение обявиха, че държавата възнамерява да осигури финансиране за ремонт и преоборудване на 4 военни кугъра.
У нас медицинската авиация е била закрита от правителството на Иван Костов малко преди 2000 г.
Преди 10 ноември хеликоптери са карали пациенти и са кацали на съществуващи площадки в страната. Проф. Илия Баташки, бивш шеф на болница “Свети Георги” в Пловдив си спомня, че
през 1987 г.
пилотите били
непрекъснато
на разположение
в специално
помещение
до спешното отделение. Те дори били на щат към болницата.
“Аз два пъти съм летял като млад асистент. Веднъж с проф. Иван Зънзов до Кърджали и втори път с проф. Васил Анастасов до Хасково. Там правиха спешни съдови операции”, връща лентата Баташки.
През 2005 г., когато той поема управлението на УМБАЛ “Св. Георги”, хеликоптера вече го нямало. Но продължили да поддържат площадката.
“В 38-ия парламент бях депутат и не си спомням преустановяването на тази дейност да е станало със закон”, уточнява Баташки. Според него на България са нужни медицински хеликоптери с няколко точки - в София, Пловдив, Варна и Плевен.
Според експерти на България
са необходими
поне 3
медицински
хеликоптера
И проблемът не е основно в цената им, а в необходимите средства за едногодишна поддръжка. Между 3 и 5 милиона лева струва тя на година за един хеликоптер.
“За санитарна авиация се говори от началото на прехода. През 1992 г. по времето на правителството на Филип Димитров и здравен министър Никола Василев се създава авиокомпанията “Ер Бан” , като моделът е взет от швейцарците. В нея са частни авиопревозвачи, застрахователи, летища, лекари. Година по-късно тя има договори за дежурства и спасявания”, спомня си Пенчо Пенчев, който тогава е зам. транспортен министър.
През 2002 г. фирмата е купена от ДЗИ, собственост на банкера Емил Кюлев. Неин шеф става Пенчо Пенчев. Банкерът купува три хеликоптера. Двата са BO 105 втора ръка от Германия, от техния спасителен отряд. Това са малки оборудвани медицински хеликоптери. Третият е “Дофин”. Естествено, и трите са с два двигателя, защото над градовете не може да се лети с един.
Според Пенчев от 2002-а всяка година е имало търгове за осигуряване на първа помощ с хеликоптери. Така е било до 2009 г., когато тогавашният здравен министър Евгений Желев спира тази дейност.
Пенчев разказва, че са
имали по 400
мисии на година
– спасявали са
родилка в снега
през зимата в Айтоската планина, малки деца, хора с травми, скиори.
Банкерът Кюлев субсидирал авиокомпанията, тъй като бил убеден, че в бъдеще със застрахователната дейност ще има поле за работа. Някогашният директор на компанията казва, че са имали пилоти на малки хеликоптери с 8000 летателни часа, подготвени и опитни. На 30 часа са правели тренировки.
След смъртта на Кюлев друга българска компания купува “Ер Бан” през януари 2009 г., но санитарната авиация така и не намира почва у нас.
Според хора от бранша, докато не се промени законът, който казва, че първата помощ е безплатна, няма как частният бизнес да инвестира в санитарна авиация. Може би затова сега се обмисля това да е държавна дейност.
6 болници, но не и “Пирогов” са с площадки за кацане
Най-новата, седма поред, е в “Св. Екатерина” в София и ще заработи в края на март - ще се използва не само за спешни сърдечноболни, но и при трансплантации
3 от тях са
само в София
– в УМБАЛ “Света Анна”, “Аджибадем Сити клиник Сърдечносъдов център” и “Лозенец”, като предстои да заработи и четвърта.
Останалите са в УМБАЛ - Бургас, УМБАЛ “Света Марина” във Варна и “УниХоспитал” в Панагюрище.
Четвъртата площадка в столицата е на покрива на ново крило, което се строи към УМБАЛ “Св. Екатерина” . Тя ще може да се използва още в края на март, въпреки че самата сграда ще е напълно завършена и оборудвана до края на годината,
“Ако “Пирогов” има също хеликоптерна площадка,
ще спечелят
критично болните
от цяла
България”,
убеден е проф. Асен Балтов. Директорът на най-натовареното с тежки случаи здравно заведение в държавата има визия къде ще се изгради тази площадка, тъй като и “Пирогов”, и “Света Екатерина” се намират в центъра на столицата и това ограничава възможностите за кацане.
Например военните “Кугар”, за които се обсъждаше да бъдат преоборудвани в медицински, не могат да докарат пациенти заради своята тежест.
В “Пирогов” мястото за площадка е до нивото на реанимационния блок. Според проф. Балтов строежът и лицензирането ѝ за медицински хеликоптери ще е стъпка в правилна посока, ако се намерят средства и инженеринг. Така и критично болните от цяла България ще получат най-добрата спешна помощ, коментира още проф. Балтов.
Площадката може да бъде вдигната над нивото на паркинга в болницата, за да бъдат придвижени пациентите най-бързо до реанимационния блок и да получат наистина спешно и качествено лечение. Това особено се отнася за хора в критично състояние, за които и минутите са важни.
Подобна логика следват и в Пловдив, където в началото на месеца от УМБАЛ “Св. Георги” обявиха публично, че търсят финансиране за готов инвестиционен проект за хеликоптерна площадка. Тя ще е върху многоетажен паркинг, който ще бъде построен до спешния портал.
Въпреки че Пловдив е град с богат опит в медицинската авиация, днес там функционираща площадка няма. Тази, от която в продължение на 13 г. е излитал и кацал медицински хеликоптер, който е обслужвал цяла Южна България за времето от 1987 до 2000 г., е занемарена. За последно е използвана през юли 2017 г., когато военен вертолет е докарал американски войник с бъбречна криза.
Военни
хеликоптери
могат да кацат
и в бившата
правителствена
болница
“Лозенец”, защото тя разполага с огромна зелена площ, където е излят и бетонът за площадката, открита през 2014 г. Болницата разполага с добре обучен екип, който може във всеки момент да се включи при нужда.
По същото време е построена и площадката в частната “Сити Клиник”. Съоръжението е в голям двор до спешното отделение. Въпреки че тя е в специализираната сграда за пациенти със сърдечносъдови заболявания, през годините там са карани със санитарни хеликоптери на частната фирма “Хели Ер” пациенти и с аневризми, чернодробни увреждания, с нужда от обща хирургична намеса, панкреатити, разказа Андрей Марков, който е съосновател и управител на Сити Клиник Сърдечно-съдов Център.
Идеята е, че на място в спешното отделение може да се окаже нужната помощ за стабилизиране на състоянието, а от там да се извози пациентът до болница “Токуда” или друго специализирано заведение в зависимост от състоянието.
Частната “Хели Ер” е и фирмата, с чието съдействие се правят първите хеликоптерни площадки у нас след занемаряването на работещите до 1989 г., когато санитарната авиация е била на високо ниво в България. Те са именно в болниците “Лозенец”, “Сити Клиник” и “Света Анна” в София.
В “Света Анна”,
която има
от 2016 г.
площадка,
са кацали 12
хеликоптера - основно на Планинската спасителна служба, които са докарвали хора, пострадали в планината, разказа директорът на болницата д-р Славчо Близнаков. Площадката е изградена със собствени приходи на болницата и струва около 20 000 лв.
Площадката, която ще заработи
в “Света
Екатерина”,
ще е освен
за спешни
пациенти със
сърдечносъдови
проблеми,
така и при
трансплантации,
обясни директорът проф. Генчо Начев.
Това съоръжение е единствено в карето на бившата Медицинска академия, а в близост е ВМА, където се правят част от чернодробните трансплантации, а в “Света Екатерина” – сърдечните.
В София само площадката на “Света Анна” не е сертифицирана от държавното предприятие “Ръководство на въздушното движение”, но това може да стане във всеки един момент, увери директорът ѝ д-р Славчо Близнаков.
Извън София хеликоптерната площадка в университетската болница “Св. Марина” във Варна също е лицензирана от РВД и може да приема тежко пострадали от цяла Североизточна Българияг. Като резервен вариант за медицински цели във Варна може да се използва и тази на покрива на мол “Варна Тауърс”. Това е и първата у нас лицензирана хеликоптерна площадка върху сграда, покрита с решетъчни скари - единственият продукт, който гарантира необходимата носимоспособност, без да задържа вода и сняг. Тя досега обаче не е използвана за медицински цели.
Паралелно със София през 2014 г. е изградена хеликоптерна площадка и в Бургас, която е на метри от УМБАЛ-Бургас. Идеята е да се ползва при тежки случаи, най-вече при необходимо спешно транспортиране на пациенти в столицата или на пострадали от труднодостъпни райони до болницата. Тогава община Бургас сключи споразумение с частната “Хели Ер” да извършва курсовете със свой медицински хеликоптер, а кметството осигурява терена. Първоначално
идеята е
авиолинейката
да функционира
през лятото,
когато хората по Южното Черноморие нарастват в пъти, но до реализация на проекта и реално функциониране така и не се стигна. Тъй като пространството около съоръжението става паркинг, днес върху площадката за хеликоптери редовно паркират автомобили.
Бургас обаче разполага и с летище, което се използва и за спешни пациенти. Община Бургас. предвижда изграждане на нова хеликоптерна площадка към бъдещата Университетска детска болница.
Собствена хеликоптерна площадка има и “Уни Хоспитал” в Панагюрище от 2016 г. Там могат да кацат дори тежки хеликоптери като “Кугар”. До момента обаче е използвана едва веднъж през 2017 г., но за демонстрация по спасяване на спешен пациент.
Световната купа по ски спаси закъсал в Рила
Известният български алпинист и водач Виктор Варошкин дължи живота си на ските. В буквалния смисъл. Организаторите на световната купа в Банско бяха наели две машини от Словакия за състезанията през януари миналата година през януари.
На 27 януари идва сигналът за пострадал човек след падане на Скакавишкия водопад.
Инцидентът е станал при катерене на замръзналия водопад, където Виктор е бил с двама клиенти. При падането от около 3 м той е получил фрактури на дясното си бедро. На подадения сигнал са се отзовали петима спасители от отряда на ПСС - Дупница, те са достигнали мястото с моторни шейни от района на хижа “Седемте езера”. В акцията са се включили и два спасителни хеликоптера, наети за обезпечаване на стартовете от световната купа в Банско. Виктор е настанен за лечение в болница “Света Анна” в София и оцеля.
Виктор Варошкин е първият лицензиран хеликоптерен спасител в България, освен това е и парамедик. Алпийски водач с IFMGA диплома (федерацията, която обучава и регулира най-елитните гидове в Европа) и един от най-талантливите български катерачи и алпинисти. Заедно с Мартин Маровски осъществи първото българско изкачване на небезизвестния Серо Торе в Патагония в рамките на експедиция “Опашката на дракона”.
Точно преди инцидента Виктор повдигна публично въпроса за липсата на спасителен хеликоптер в България, а по ирония на съдбата самият той се наложи да бъде спасен от чужди машини.
В Банско машините стояха на стадиона за биатлон. Те по принцип са задължителни при състезания в скоростните дисциплини. Такива ще бъдат наети и за световното първенство за младежи през март, защото ще има два супергигантски слалома.
В Боровец по времето на социализма се е кацало в местността Широка поляна, която е на 700-800 метра от пистите. Това си спомня съизпълнителният директор на “Бороспорт” и бивш национал по ски Георги Кочов. Навремето е имало преговори със собственика на хеликоптерите “ЛевИнс”, но не било намерено място за хангар на машините.
Всъщност в момента има частник, който лети от поляните край Самоков и прави туристически обиколки чак до Родопите.
За спасителен хеликоптер обаче трябват много хора. Задължителни са пилот, парамедик и спасител. Това трябва да се умножи по две смени, както и по пет машини, които са абсолютният минимум да се покрие България.
Почти няма как да се оправдае подобен разход, след като повечето хора са в планината без необходимата застраховка. Само качването на шейна с носилка според спасители излиза около 2000 лева, представяте си колко ще струва една операция по въздух.
Най-лесно е да се намери място за кацане на Витоша, категорични са от концесионера “Витоша ски”.
В Пампорово има площадка за хеликоптери.
“Площадката е във видимо добро състояние. Не ми е известно да е променено предназначението ѝ. Тъй като не e използвана от известно време, за да се въведе в експлоатация, са нужни минимални инвестиции на асфалтираната повърхност”, каза областният управител на Смолян Недялко Славов.
При спешни случаи за Смолян през последните години за кацане се използва един от двата стадиона в града, тъй като е с изкуствено покритие.
БЧК търси медицински спасителни машини от немски и австрийски партньори
БЧК води разговори с немски и австрийски партньори, за да осигури максимално бързо 4-5 хеликоптера за спасяване на пострадали при инциденти в планините, както и за медицински нужди. Те ще бъдат ситуирани на няколко възлови места в страната, за да стигат по-бързо до инфарктните точки при инцидент.
“Общината ще определи терен край града за изграждане на хеликоптерна площадка, най-вероятно ще е в местността Черешарника край главен път Е 79. Разговарях с председателя на БЧК Христо Григоров и обещах пълно съдействие от наша страна за определяне на терен”, каза кметът на Благоевград Румен Томов.
От БЧК обясниха, че преговорите с чужди партньори за предоставяне на специализирани хеликоптери още продължават. Ако те приключат успешно, единият хеликоптер ще е ситуиран край Благоевград, за да реагира при тежки катастрофи на магистрала “Струма” и бързо транспортиране на ранени до болница. Ще се използва и при инциденти в планините, в помощ на планинските спасители от Рила и Пирин.
