Мекото февруарско време подкани пловдивчани да излязат навън, а някои от тях се унесоха и се прибраха чак по мръкнало.
Младежки компании кръстосваха цяла вечер из Стария град, присядайки на раздумка по любимите си места.
Най-многолюдно бе на Небет тепе, откъдето се разкриват най-живописните гледки към останалите хълмове и реката. Кацнали на прилична социална дистанция едни от други върху старинните крепостни стени, групичките обсъждат важни житейски проблеми, дискретно отпивайки сгряващи напитки.
Следваща по популярност е площадката над Тунела. Тук винаги е малко по-шумно и по късните часове се случва изневиделица някой да извади китара, акордеон или тонколона, за да започнат танците.
Други любители на древността са се залепили на оградата на Античния театър и съзерцават мраморната арена и пейзажа към Родопите.
Трети обикалят из калдъръмените улици, за да се насладят на възрожденски къщи, преобразени от художественото осветление.
Първа и последната спирка на разходките из Стария град обичайно е градинката на Джумаята, където също забавите продължават до среднощ.
