Алпинистът от Сливен не ядеше храна от животински произход
Алпинистът от Сливен Атанас Скатов, който загина на връх К2 в Хималаите, не обичаше думата покорявам. Когато говореше за планинските върхове, предпочиташе да казва, че ги е изкачил. Беше си поставил задача да стъпи на първенците на всичките седем континента на планетата и я постигна. Включително и на връх Винсен - 4800 метра, в Антарктида. А тъкмо той беше голямата му мечта - да иде на Южния полюс при пингвините.
Другата му цел бяха 14-те осемхилядници на Земята. Изкачи 10, но К2 в Хималаите го препъна.
Твърдеше, че се стреми да изкачи тези върхове не в името на някакъв рекорд, дори не държеше да е първият българин, направил това - целта му бе да докаже, че и само с растителна храна, без да се тъпче всеки ден с месо, човек може да живее и спортува пълноценно, че веганството е най-правилният начин на хранене. Той бе завършен веган - от 2012 г. не ядеше никаква храна от животински произход, дори и яйца, мляко, масло. "От 2006 г. отказах месото, от 2009-та не ям риба", сподели той пред "24 часа" през юни 2014 г., когато се върна в родния си Сливен, след като се качи успешно на най-високия връх на планетата Еверест и занесе там знамето на града.
Можел да изкара и цял ден с шепа ориз. Но преди всяка здрава тренировка гледал да хапне добре. Сутринта преди нашия разговор например, и преди да излезе в планината, закусил с 2 праскови, 1 ябълка, половин кило череши и 1 банан. Наблягал още и на спагети, ориз, картофи, зеленчуци.
Беше по своему особен, вълк-единак. Признаваше, че знае малко подробности за Христо Проданов и за другите ни прочути алпинисти. Избягвал да чете за тях, защото предпочитал сам да преживява нещата, а не да възприема планината чрез чувствата и емоциите на другите. Затова и обикновено не споделяше пътуванията си с други алпинисти. Ако имаше придружители, те оставаха в базовите лагери в подстъпите към върховете, нагоре катереше сам.
Това днес алпинистът от Сливен Иван Темелков определя като грешка. "Високо в планината може да стане всичко и човек трябва да има приятел, на който да се опре", смята той. В онзи наш разговор през 2014 г. Скатов спомена единствено тъкмо името на Иван Темелков, от който бил взел няколко урока по алпинизъм.
Темелков е участвал в български експедиции както до връх К2 - през 2005 г., така и до Еверест с българския национален отбор година по-рано. Вчера му беше мъчно, че Скатов е загинал само на 42 години. Пред "24 часа" той каза: "Аз съм по-голям от него. Наистина излизахме няколко пъти заедно в планината, показвал към му някои неща. Но бързо пътищата ни се разделиха, защото Наско много бързаше да покорява върховете. А това в днешно време в много страни не е истински алпинизъм, а туристически бизнес. Наемаш фирма, плащаш и тя ти организира изкачванията.
Но всичко правиш на собствен риск - отношенията с шерпите са служебни, не приятелски. Ако решат, могат да те оставят и насред планината. Иначе те опъват палатките, те се грижат за храната ти и т.н. Но и гледат на теб като на донор на пари, на екипировка. Няма да забравя как през 2004 г. мои колеги от националния отбор познаха на пазара в Катманду части от своята екипировка от експедицията още през 1984 г., прибрали я хората и я продават на нещо като нашите битаци.
Не само в Сливен не всички приемат и досега Атанас Скатов като един от средите на алпинистите. За мнозина той бе само турист, който колекционираше превзети върхове. Обръщат внимание на факта, че Скатов никога не се е готвил специално по алпинизъм, не е членувал в техните клубове. Имало и хора, които дори не вярвали на неговите разкази за изкачени върхове и той трябвало да доказва това със снимки и видеа. Но при първото му изкачване на Евререст, правил го е два пъти, фотоапаратът му го предал и мъжът нямал снимки, което засилило подозренията към разказите му. Тогава Иван Темелков бил сред хората, които го защитили.
Родният му Сливен го призна, като го обяви за свой почетен гражданин.
Самият Скатов приживе също не отричаше, че е по-различен от другите алпинисти. Пред "24 часа" изповяда: "По професия съм биолог, имам висше от Пловдив и докторат от Хумболдовия университет в Берлин по растителна защита. Темата на доктората ми беше за растителната защита с биологични средства, т.е. защита, при която не се използват химикали, а естествените врагове от природата на вредителите.
От растителен бизнес печелех добре в Германия, но през 2011 г. се завърнах в родния Сливен. Някъде по това време се появи и страстта ми към красотите и предизвикателствата на планината. Те напълно се покриват с представата ми, че в живота няма невъзможни неща, че човек може да постигне всичко, щом го желае.
По това време изведнъж почувствах необходимост да премина по най-дългия пешеходен планински маршрут у нас от Ком до Емине по Стара планина - цели 700 километра. Направих го, а дотогава дори не бях спортувал, нямах екипировка, а от местността Карандила над Сливен знаех само популярната Хайдушка пътека. Но след това пък спортувах колкото за половината град. Прекарвах по 7-8 часа на ден в тренировки сред природата. Ходене, бягане, катерене, планинско колоездене".
Всичко, което Атанас Скатов постига в планината на практика го прави само за 10 години. През 2014 г. се канеше да напише и книга за своите пътувания по света, успя да издаде седем. Последната - "Седемте", се рекламираше с обяснението, че с парите от продажбата й авторът иска да финансира свое нощно изкачване на връх К2 в Хималаите.
Е, изкачването не беше нощно, дори не било съвсем според предвалителните му планове.
"Той смяташе да атакува останалите му 4 осемхилядника през лятото на тази година, но се отвори възможност да тръгне към К2 още през зимата. Използва я, тъй като и без това заради COVID-19 пътуванията в Хималаите са ограничени. Включи се преди 40 дни в експедиция от 30 души, която тръгна от Пакистан. С него, за кураж, бе и приятелката му Шени Бензеш - тя е адвокат от Пловдив, която обаче стоеше в базовия лагер. С нея си разменихме няколко мейла, докато Наско правеше ротации на лагерите", сподели вчера пред "24 часа" неговият приятел от Павел баня бизнесменът Кольо Кавръков. Пожелал им успех.
Самият Кавръков бил с Атанас Скатов през 2019 г. на друга негова експедиция в Хималаите, разбира се, също до базовия лагер.
Връх К2 или Чогори /Големите планини/ според местните, е вторият по височина връх на планетата след Еверест със своите 8611 метра височина. При сегашната експедиция успели да го покорят само 10 от шерпите, които използвали "прозорец" във времето. Останалите, включително и Скатов, трябвало да се върнат от лагер 3 към базовия лагер заради лошото време. Тъкмо при това спускане станало непоправимото.
