Атанас Скатов се е движил 10 минути след падането си, при което загина на слизане от К2, става ясно от данните на тракера му.
Спешно бе вдигнат хеликоптер от Пакистан, който го откри в лавина и го транспортира обратно в град Скарду. Във вертолета е бил и шерпът, с когото се е катерил, но се е върнал в базовия лагер, както и годеницата на Скатов.
Според очевидци той се е хлъзнал заради скъсано въже на връщане от Лагер 3 към базовия. Според други обаче се е изпуснал от него, а въжето е било цяло. По данни на тракера, който е бил прикрепен към него, денивелацията е около 200 метра. Около 10 минути той се е движил след падането, показват още данните от проследяващото устройство.
Инцидентът е станал в 6,21 часа сутринта пакистанско време. Падането е приключило близо час по-късно, в 7,26 ч според данните от тракера на алпиниста. Т.е. на проследяващото устройство се вижда дълга линия с продължителност около час, преди да се отчете промяна в надморската височина, и после 10 минути по-късно се отчита друго географско положение. Това
според алпинисти
означава, че
след падането е
бил в състояние
да се движи и се
е преместил
В четвъртък около 18,30 ч Скатов благополучно стига до Лагер 3, който се намира на 7300 метра надморска височина под върха. Там е бил открит сериозен проблем с палатките, които са недостатъчни като брой за цялата група. Това е попречило на почивката на алпинистите. В 10 часа сутринта в петък прогнозата е била за вятър от 60 км/ч, като на моменти ще достига 100 км/ч. Това прави катеренето невъзможно.
Заради страшната прогноза е било взето решение да се атакува през нощта, като основната група тръгва около 23 ч местно време. От този момент няма никаква връзка с алпинистите.
Рано сутринта е било взето решението да се спре с изкачването заради влошаване на времето. Всички са се събрали в Лагер 3. Тогава са били в добро здраве и тръгват към базовия лагер.
К2 бе изкачен за първи път през зимата тази година. На 16 януари 10 непалци начело с легендата Нимал Пурджа го покориха заедно, за да няма първи. Тогава и Скатов тръгна към К2, но се отказа, след като стигна до Лагер 2, защото не се чувстваше добре. Малко след пристигането си в базовия лагер
българинът
изкара една
доста сложна
инфекция на
стомаха,
заради която бе на антибиотици.
Точно заради това той не е тръгнал първия път и изпусна единствения дълъг прозорец за изкачването на върха през януари, когато непалците стигнаха до него.
Мнозина от експедицията на Скатов се отказаха доста преди него точно заради различни заболявания.
Първият инцидент по време на експецидията бе лавина от камъни, която рани тежко един от шерпите. Той бе прибран от хеликоптер заедно с тялото на Сержи Миньоле, испанецът, който стана първата жертва този сезон.
Още в четвъртък голяма група алпинисти се отказа от атака. Това са Матиа Конте, Магдалена Гошковска и нейният фотограф Освалдо Родриго Перейра, Джон Кедровски, Петър Монма, Печумбе Шерпа и Пемба Шерпа.
В петък към върха обаче тръгнаха Джон Снори и бащата и син Мохамед и Али Садпара. Малко преди инцидента със Скатов те минаха през Гърлото на бутилката и продължиха към върха. След това връзката с тях изчезва.
Последните няколко години от живота и кариерата на Атанас Скатов са
свързани
тясно с Варна
През 2019 г. алпинистът беше избран за “Спортист на Варна” в ожесточената конкуренция с щангиста Христо Христов и гимнастичката Симона Дянкова.
“Той беше нашият посланик по света”, коментира за “24 часа” директорът на спортната дирекция в община Варна, Кристиян Димитров. “Молим се”, каза той часове преди да открият тялото на Скатов.
Алпинистът от Сливен развя
знамето на
Варна над
последните си
3 осемхилядника
и по този начин благодари за подкрепата на общината. “Прослави града ни, това е ужасна трагедия и загуба”, добави Димитров.
Връзката на Скатов с Варна започва случайно. Запознава се и се сближава на поход в планината с Върбан Стаматов, който е секретар на едно от местните туристически дружества - “Владислав Варненчик”. Подава преди няколко години молба за членство и става активен участник в живота му.
“Изнасял е мотивационни лекции тук, участваше в нашите събрания, коментира за “24 часа” председателят на дружеството Диян Даскалов. По думите му Скатов се е включвал активно и в благотворителни и екоинициативи във Варна като например почистването на плаж Черноморец преди време. Алпинистът нерядко е тренирал тук в природен парк “Златни пясъци”.
“Поддържам връзка с баща му, всички тръпнем”, коментира минути преди лошата вест Даскалов. Именно като член на дружеството Скатов получава на няколко пъти целево финансиране на експедициите си от община Варна. Сумите за подобен мащаб изкачвания са символични, по-скоро жест, около 5000 лв., допълни още Даскалов. За благодарност Скатов вее знамето и на туристическото дружество през 2019 г. от поредния осемхилядник.
Скатов представя във Варна и някои от книгите си. Именно
в морската
столица трябвало
да се състои
премиерата и
на последната
му книга,
описваща изкачванията му, но заради пандемията официалната церемония придобива камерен мащаб.
Скатов тръгва към последната си фатална експедиция именно от Варна. Той анонсира атаката си към фаталния връх именно тук, край морето.
“Всяка крачка
след 7600 м
ще е световен
рекорд”,
каза, преди да тръгне, на пресконференция във Варна през декември той. “Предстои една много интересна и изключително трудна експедиция. Вече 40 години всяка зима най-добрите алпинисти в света ходят на К2, но все още никой не го е изкачил. Дори миналата година стигнаха само до лагер 2 на 6600 метра. Най-голямата височина, до която е изкачван , е 7600 метра”, каза още Скатов.
Именно варненска фирма стои неотлъчно като спонсор в последните му експедиции. Скъпото тракинг оборудване, което му осигурява NBS MARITIME, е последен вик на техниката и именно благодарение на него след фаталното му падане тялото му е открито толкова бързо. Не можем да повярваме, коментираха от фирмата за “24 часа”.
Сателитният телефон, с който е бил оборудван Скатов, е трябвало да бъде близо до тялото неизменно, за да функционира, обясниха оттам.
К2 е проклятието на алпинистите, най-трудният за изкачване осемхилядник, коментираха варненски алпинисти. Лобното място на Скатов е взело живота на не един и двама смелчаци, поели пътя към върха.
Още не са открити телата на
Христо Проданов и Боян Петров
Две от големите имена в българския алпинизъм - Христо Проданов и Боян Петро,в още са някъде в планината и телата им не са открити.
Проданов загина през април 1984 година на слизане от Еверест. Според някои забавянето му на върха за цели 33 минути се оказва фатално.
Пет години по-късно под връх Анапурна завинаги остават Милен Метков и Огнян Стойков. Те заедно с Петър Панайотов и Людмил Янакиев атакуват върха, който е 8091 м. Заради измръзване на пръстите на краката Метков е принуден да се върне.
На слизане тримата алпинисти срещат Милен, който е решил отново да опита да изкачи върха. Заедно с него остава Стойков. Малко по-късно Милен съобщава по радиостанцията, че двамата са се загубили заради лоша видимост.
През октомври 1994 г. Йорданка Димитрова и Борислав Димитров се отправят към третия по височина връх в света Кангчендзьонга. Борислав се отказва от изкачването поради измръзване, но Йорданка решава да продължи нагоре. Години по-късно италиански алпинисти откриват тялото на българката.
Варненецът Христо Станчев се хлъзва в пропаст под Манаслу през 1998 г. и отново на връщане след неуспешен опит. Тялото му е намерено на следващия ден.
През 2004 г. след изкачване на Еверест без допълнителен кислород умира Христо Христов.
Той загива в подножието, като тялото му е намерено от ръководителя на експецицията Александър Абрамов и двама шерпи. Те заварват Христов седнал, вкопчен в парапет.
Племенницата на Христо Проданов - Мариана Масларова. Нейните следи се губят, след като е забелязана да слиза на около 7800 метра от руснаци.
През 2010 г. в подножието на К2 умира Петър Унджиев. Официалната версия за смъртта му е височинна болест, но румънският алпинист Джордже Димареску твърди, че той е бил изоставен в безпомощно състояние от пакистански водач на експедицията.
Година по-късно Николай Проев намира смъртта си под връх Чапо. Той се подхлъзва фатално при нощно изкачване.
Последният трагичен случай е с Боян Петров, който остана под връх Шиша Пангма. Въпреки невижданата досега мащабна спасителна операция с хеликоптери тялото му така и не е открито.
