“24 часа” изчисли, че гласувалите навън на последните 12 избори и 2 референдума са 2,41% от всички
Колко българи ще гласуват на 4 април в чужбина и ще успеят ли да го направят в пандемията? Този въпрос напоследък създава предизборна суматоха.
Президентът Румен Радев в публични изявления винаги натъртва колко разчита на гласуването на българите в чужбина.
Външното министерство обяви, че среща затруднения в набирането на доброволци за СИК-овете зад граница, а има амбиции да открие вместо 300, както досега, 400 секции зад граница. Предупреждава, че може да се затрудни снабдяването на секциите ни зад граница с бюлетини, иска да се промени карантинният срок в хронограмата на ЦИК за членове на СИК зад граница.
Разбрахме също, че директно и индиректно с изборите в чужбина са ангажирани около 150 служители на министерството в София и 500 дипломати зад граница, а до посолствата вече са изпратени и редица указания. Струва ли си обаче тревогата и напрежението?
Има голямо разминаване в различни изчисления колко са сънародниците ни, които живеят и работят зад граница.
Детайлни изчисления на експерти от “Отворено общество” показаха числото 1,3 млн. Според математика и изборен експерт проф. Михаил Константинов обаче те са
под милион
“24 часа” писа, че COVID-19 е върнал в България около 120 хиляди сънародници. Почти толкова - около 118 хиляди българи зад граница, са пуснали бюлетини от различни точки на света на последните парламентарни избори през 2017 г.
Трудно е да се прецени колко ще упражнят правото си на вот на 4 април в различни страни, докато пандемията продължава. Прогнозите клонят по-скоро към по-ниска избирателна активност, ако съдим по това, което стана на парламентарните избори в съседна Румъния преди 2 месеца. Какво да очакваме в пандемията от българския чужбински вот?
Ако следваме логиката на гласуващите зад граница българи на парламентарни, президентски и европейски избори през последните 14 години, ще видим
няколко
аргумента против
суматохата
с вота
им в тази нова ситуация.
Изчислихме, че на всички избори от 2005 до 2019 г. (без местните, за които от чужбина не се пускат бюлетини) - 5 парламентарни, 3 президентски, 4 евровота и 2 национални референдума, действителните гласове са общо 48 391 763. Тези от чужбина са общо 1 169 873 и представляват 2,41% от всички.
Под 0,5% са гласовете от странство на изборите за Европейски парламент през 2007 г. - 0,22%, през 2009 г. - 0,47%, на националния референдум през 2013 г. - 0,3%.
Малко над 1% се оказва чужбинският вот в двата тура на изборите за президент през 2011 г., когато бе избран Росен Плевнелиев - съответно 1,44 и 1,48% от общия брой действителни гласове. На евровота през 2014 г. този дял е 1,11%, а на последния евровот през 2019 г. - 1,26%.
Най-високо посещение пред урните в чужбина е регистрирано на парламентарните избори през 2014 г. - 4,2%. През 2009 г. те са 3,63% от всички действителни гласове, през 2013 г. - 3,18%, и през 2017 г. - 3,2%.
На президентските избори през 2006 г., когато Георги Първанов бе избран за държавен глава, гласовете на българите от чужбина на първи тур са били 1,65%, а на втори - 2,58%. На тези през 2016 г., които Румен Радев спечели, само 2,89% са от българи зад граница на първи тур, а 2,99% - на втори.
Референдумът на Слави Трифонов, проведене заедно с президентските избори през 2016 г. се радва на 2,26% вот зад граница.
Според изборния експерт проф. Михаил Константинов електоралното влияние на вота от чужбина може да се оцени по това колко мандата променя. По негови изчисления за девет парламентарни вота от 1991 до 2017 г.
от 2160 мандата
точно 15, или
0,69% са били
избрани с
гласовете
от чужбина
Всички те са спечелени от ДПС, което в Турция получава непропорционално повече гласове в сравнение със страната. Иначе електоралното влияние на вота от чужбина по думите му практически е нула.
Според професора от 4 евровота чужбинският глас е променил един-единствен мандат и той е на “Демократична България” през 2019 г., когато Радан Кънев измества с преференции Стефан Тафров.
Математикът е убеден, че вотът от чужбина абсолютно нищо не е променил и на президентски избори. “Но ако в електорално отношение вотът от странство е напълно пренебрежим, в морално отношение той има огромно значение - така ние поддържаме жива връзката между сънародниците ни в чужбина и родината. А това е нещо, за което си струва да се полагат усилия и да се дават пари”, обясни проф. Константинов и категорично подчерта: “Когато казвам, че електоралното влияние на вота в чужбина е нулево, нямам предвид да няма гласуване на българи от всички точки на света. Напротив! Нека обаче не си мислим, че този вот променя мандати”.
