След опасни военни мисии и труден личен живот ветеранът стана национален герой на Англия, но издъхна от COVID-19
“Ако утре бъде моят последен ден, той ще бъде добър... Аз ще видя всеки, който някога съм обичал.” Това са едни от последните думи на 100-годишния капитан Том Мур, който вдъхна надежда на англичаните в най-трудните първи дни на пандемията миналия март, но по ирония на съдбата почина точно от COVID-19 във вторник.
За по-малко от година обаче ветеранът от Втората световна война направи толкова много неща, за които дори не е мечтал през дългия си и доста интересен живот. Той успя да събере 33 млн. паунда за британското здравеопазване от десетки държави за месец, правейки обиколки на своята градина с проходилката си.
Така счупи
няколко рекорда
Сред тях за най-голям физически дарител и за най-ефективна дарителска кампания, организирана от човек. От “Гинес” съобщиха, че е поставил световен рекорд за индивид, събрал най-голяма сума чрез ходене с благотворителна цел. Капитан Том Мур стана и най-възрастният човек, който някога е оглавявал британските музикални класации. Той направи кавър на известен химн на футболния отбор “Ливърпул”, в който се пее “никога няма да вървиш сам”, заедно с медици и музиканта Майкъл Бол. Бе първият столетник, слаган на корицата на мъжкото списание GQ в 60-годишната му история. Получи рицарско звание от кралицата и повишение в почетен полковник на британската армия.
Но всичко това сякаш не бе достатъчно, за да му се благодари за изречената от него златна фраза в началото на епидемията: “Слънцето отново ще грее над вас и облаците ще си отидат”, която докосна сърцата на милиони. Затова днес, когато го няма, англичаните не крият скръбта си. “Най-добрият от нас”, “Герой от нашето време” и
“Ние никога няма
да бъдем сами, тъй
като ти крачиш с нас”
са само малка част от заглавията на британските вестници в сряда. В социалните мрежи се появиха призиви за национална почит, на които британското правителство отговори, че все още обмисля как това да бъде сторено. Търси се подходящият начин в условията на национална блокада, но със сигурност паметта на капитан Том Мур ще бъде отбелязана, тъй като той е докоснал нацията по един необикновен начин и това трябва да се запомни.
Преди да се превърне в обединител на англичаните, ветеранът води изключително интересен живот, за който се разбра само преди месеци от автобиографичната му книга. Едва 20-годишен постъпва в армията и е изпратен на военни мисии в Индия и Бирма. Тъй като е запален моторист, става треньор на другите войници как да карат в пресечени местности.
На няколко пъти го
пускат сам да проучва
позициите на врага
или пък да пренася съобщения до други военни части. Задачите му са толкова опасни, че е трябвало да има капсула с цианид, която да използва в случай на плен. “При всяко пътуване се навеждах напред, форсирах двигателя и ревях из джунглата, опитвайки се да не мисля колко шум вдига машината ми или колко близо е врагът”, пише той. За добре свършена работа получава отпуск и разрешение да пътува до Кашмир в Хималаите, където за първи път има вихрена любовна афера със съпругата на пленен от японците мъж. “Не очаквах да намеря романтика в планината, но тя бе там, а и не бях в положение да споря”, спомня си ветеранът. По-късно има нова тръпка в Мумбай, но всъщност среща голямата любов чак на 50 г. в родната Англия, след като преживява първи нещастен брак.
Нещата в спалнята
между тях не вървят
от самото начало,
тъй като съпругата има напълно различни представи за брака, възприема го по-скоро като съвместно съжителство, в което нейната роля е да чисти и готви. Въпреки това двамата остават заедно цели 20 г., тъй като капитан Том се притеснява за психическото здраве на жена си. Твърди, че това е бил най-мрачният период в живота му.
Когато обаче след развода среща 15 г. по-младата от него Памела в офиса на фирма, за която започва работа, разбира, че истинската любов съществува. Двамата бързо стават родители на две момичета и се радват на щастлив семеен живот до момента, в който тя не е диагностицирана с деменция още на 55-годишна възраст. През първите години Том Мур настоява сам да се грижи за нея, но след като състоянието ѝ се влошава, се налага да бъде настанена в дом. Всеки ден обаче той я посещава и се опитва да поддържа и малката искрица на мозъчна дейност у нея, разказвайки ѝ спомени. Тя почива, когато той е на 86 г. Оставайки сам, предприема серия от пътувания по света, но
пада веднъж в
банята и чупи
тазобедрена става
Възстановяването е трудно и се мести да живее при семейството на по-малката си дъщеря Хана. Точно тя му помага да организира онлайн акцията за средства за английските медици, борещи се с коронавируса. Един ден Том Мур споделя, че иска да събере малко пари, за да благодари на лекарите и сестрите, които са му помогнали да се излекува от рак на кожата и от счупването. Тогава зет му предлага да го направи със 100 обиколки на градината им и да призоват хора, харесващи предизвикателството, да даряват средства. Обявяват за своя цел 1000 паунда, но с пускането на първото видео как ходи, те са събрани за часове. До приключване на мисията си той е привлякъл вече милиони, а славата му се понася по цял свят като лъч надежда в борбата срещу коронавируса.
За съжаление, Том Мур е тестван положително за заразата след 10-дневно болнично лечение от пневмония, от която се разболява след пътуване със семейството на своята дъщеря до Барбадос. Ваканцията е коледен подарък от британските авиолинии за него, която той приема с голямо желание, тъй като е запален пътешественик. След като се връща в Англия в края на миналата година, не се чувства добре и е диагностициран с пневмония, поради което не може да му бъде поставена ваксина срещу коронавирус. Изписан е от болница на 12 януари, но се налага след две седмици отново да се върне в нея, тъй като вече е заразен с COVID-19 и трудно диша. Дъщеря му Хана споделя, че последните му часове са преминали в смях и спомени от най-невероятната последна година, която той е имал в живота си.
