Повечето промени обаче събрани наведнъж - с един закон изменят общо девет
Управляващите от ГЕРБ и “Обединени патриоти” са се разбрали парламентът да заседава до 5 март, научи “24 часа”. Причината е, че трябва да приемат закони за изплащането на т.нар. втори пенсии, данъчни облекчения и различни финансови обезщетения.
Първоначално уговорката между управляващите бе да работят до 28 януари. Впоследствие решиха парламентът да заседава, докато не се приемат промените в Кодекса за социално осигуряване, които регламентират изплащането на вторите пенсии от частните фондове.
С промените около 17 000 жени, родени през 1960 г., трябва да започнат да получават пенсия от частните пенсионни фондове през септември. Без законовите промени изплащането на вторите пенсии ще е трудно, защото в момента КСО предвижда единствено плащане на пожизнена пенсия, а не всички от първите пенсионери имат достатъчно натрупани пари в партидите си. Проектът предвижда още два вида пенсии - разсрочено плащане за определен брой години и еднократно.
Въпреки бързането със закона за вторите пенсии срокът за предложения между двете четения беше удължаван на два пъти. Последният е 5 февруари, като вече бе постигната договорка между КФН и частните дружества по част от проблемните текстове.
Все пак приемането на промените в КСО е под въпрос, опасяват се депутати. Най-ранната дата за приемането е 17 февруари, но е възможно ново удължаване и текстовете да бъдат гледани от депутатите едва в началото на март.
Още тази седмица в парламента ще бъдат разгледани на първо четене и промени, внесени от ГЕРБ в Закона за извънредното положение.
Поправките на управляващите предвиждат от началото на 2021 г. до два месеца след отмяната на извънредната обстановка да не се извършва прихващане на подлежащите на отпускане трансфери за общините с невъзстановените в срок безлихвени заеми, предоставени им от бюджета. За същия период няма да се държат и такси върху тях.
Проектът обаче променя още осем закона, позволява се и на Българския институт за стандартизация да получава средства от бюджета за избори, защото ще удостоверява дали машините за гласуване отговарят на изискванията в Изборния кодекс. Той, институтът по метрология и Държавна агенция “Електронно управления” трябва да сертифцират машините за вота на 4 април.
Променя се и Законът за ДДС, за да получат земеделските стопани удължаване на данъчните си облекчения до 31 декември 2022 г. В Закона за корпоративното подоходно облагане пък се добавя и т.нар.
черен списък с
офшорни зони,
изготвен от ЕС. Подробно се разписва и уредбата на играта бинго в хазартния закон.
Агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да поеме предвидени дейности по създаването на държавна петролна компания, докато не се прехвърлят окончателно активите, пасивите, съхраняваните резерви и т.н. от агенцията на компанията, е друго предложение през преходните разпоредби.
Месечните помощи за дете с трайни увреждания да бъдат изравнени с тези на родителите осиновители, предлагат още от ГЕРБ. За целта има и предложение за изменение в Закона за бюджета.
Сроковете за подготвяне на анализите за потребностите от социални услуги, както и разработването на национална карта за тях да бъдат съобразени с предстоящото преброяване на населението и жилищния фонд, пък е друго от предложенията в Закона за социалните услуги.
Още тази седмица в парламента ще бъде разгледано и предложението на патриотите
частните линейки
да влязат в
специален
регистър
Мотивите на вносителите са, че дейността им в момента не е регулирана. Поне 60 млн. лв. годишно били загубите за бюджета от този сектор. В частните линейки задължително да пътуват медици, да се сключват задължителни застраховки, колите и водачите да отговарят на стриктни условия, диспечерски пункт да разпределя случаите и др., предвижда проектът.
На второ четене до края на месеца трябва да бъде разгледан и Законът за частната охранителна дейност. Преди седмица депутатите приеха хора, осъждани за криминални престъпления, чиито присъди са изтекли и са били реабилитирани, да могат да са собственици на охранителни фирми, а за самите охранители да няма изискване за завършено средно образование. В залата предложенията предизвикаха бурен дебат. От БСП и ДПС обвиниха управляващите, че така “хора, осъждани за куп престъпления като рекет, убийства, наркопласиране да могат легално да влязат в охранителния бизнес”. От ГЕРБ обаче се оправдаха, че намаляването на изискването за образовение се прави заради липсата на работна ръка, а иначе се давала възможност на реабилитирани хора, които нямат общо с криминалния контингент, да работят в този сектор. Управляващите обещаха и между първо и второ четене да направят промени в текстовете.
От малкия партньор в управлението
ВМРО настояват
и за приемането
на Закона за
защита на
физическите
лица от
неплатежо-
способност,
станал известен като закон за частния фалит, преди разпускането на парламента. Той е част от пакета от мерки за защита на длъжниците. Още миналата година управляващите с подкрепата и на БСП успяха да премат, че с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Сега законът за частния фалит предлага добросъвестните длъжници, изпаднали в неплатежоспособност, да получават съдебна защита. Предложенията обаче срещнаха неодобрението на Министерството на финансите, а патриотите се зарекоха да направят нужните поправки. Въпреки това обаче проектът все още не е минал първото си четене в парламента.
