Някъде вече са забранени вътрешни пътувания
Вотът на 4 април в чужбина пред неочаквани проблеми
Външно търси доброволци да следят за реда пред секциите. Иска ЦИК да промени хронограмата
10% от българите в чужбина са гласували през 2017 г. в 300 секции, сега МВнР има амбицията да отвори 400
Колко българи ще гласуват на 4 април в чужбина и ще успеят ли да го направят във времето на пандемия?
118 хиляди сънародници са пуснали бюлетини по света на последните парламентарни избори през 2017 година. По това време българите според различни статистики са около 1,3 милиона души. ООН посочва близка цифра - 1,18 милиона, и през тази година предстои ново преброяване, което ще даде по-точни данни.
Това означава, че малко над 10 процента от българите в чужбина през 2017 г. са били активни избиратели. COVID-19 върна в България около 120 хиляди сънародници.
Сега държавата се готви да организира новите избори в нова ситуация. Министерството на външните работи се сблъсква с проблеми - спрените или намалени полети на самолети могат да осуетят доставката навреме на бюлетините.
Членовете на секционните комисии, които ще се изпращат от България, ще трябва да преминат задължителна карантина от 10 дни в част от страните, но хронограмата на ЦИК за назначаването им прави това почти невъзможно. Под въпрос е дори дали ще се намерят достатъчно кандидати за секционните комисии.
Обикновено се разкриват 200-300 секции за гласуване в чужбина. Тази година въпреки ограниченията подчинените на вицепремиера Екатерина Захариева са амбицирани да отворят 400 пункта за гласуване в чужбина. Традиционно най-много българи отиват до урните в Турция - 33 хил. Максималният брой секции, които могат да се отворят в страната според сегашния Изборен кодекс, са 35. Това означава, че на секция се падат малко над 940 души. Великобритания, която излезе от ЕС, ще подлежи на същата регулация на 4 април. През 2017 г. там е имало 58 секции, в които са гласували 18 хил. българи. Сега не могат да са повече от 35, като всяка трябва да обслужи средно 514 души. Нормалното досега е в секция в чужбина да гласуват 200-300 човека. Като естествено, има и такива, където гласоподавателите са много по-малко. В Узбекистан например през 2017 г. са упражнили правото си на глас 10 души.
Съчетанието от противоепидемичните мерки в отделните държави и предвидения за нормални времена български Изборен кодекс сериозно застрашава обаче безпроблемното провеждане на вота зад граница, опасяват се хората в МВнР, натоварени с организацията.
Кодексът е писан за времена извън пандемия и много от
сроковете трудно
ще се спазят,
категорични са експерти от работната група на Външно.
Директно и индиректно с изборите в чужбина са ангажирани около 150 служители на министерството в София и 500 дипломати зад граница. До посолствата вече са изпратени и редица указания.
Основен приоритет в тях е гражданите да бъдат максимално облекчени, но и дипломатите да се съобразят с условията на приемащата страна. Освен това, ако дадена държава даде отказ за провеждането на изборите, дипломатите ни трябва да продължат да настояват. 34 държави са дали съгласие за избори на тяхна територия към неделя по обяд. На места България е поискала секции да се разкрият само в посолствата, защото няма достатъчно гласоподаватели за други. Така например Румъния ни е дала разрешение за отваряне на секция само в дипломатическата мисия в Букурещ, така ще са и изборите в Черна гора, Унгария, Грузия, Дания, Йордания, Косово, Словения, Азербайджан и Узбекистан.
В Чехия избори ще има в посолството и консулството, в Украйна - в посолството в Киев и консулството в Одеса, в Северна Македония - в мисията в Скопие и консулството в Битоля, в ОАЕ - посолството в Абу Даби и консулството в Дубай, в Молдова - посолството в Кишинеу и консулството в Тараклия, и в Китай - в посолството в Пекин и консулството в Шанхай. Интересен е случаят с Туркменистан например, където нямаме посолство, но сме получили устно съгласие да направим секция, въпреки че в страната живее само един българин.
Финландия пък
не счита за
неотложна
причина за
пътуване
гласуването
на избори,
и живеещите извън столицата българи няма да могат да пуснат бюлетина. Австрия чака броя на заявилите да гласуват, за да каже колко секции ще отпусне. Бразилия и Турция пък са дали разрешение за вот навсякъде.
Обединеното кралство все още не е дало разрешение за откриване на секции и не е ясно за какъв брой ще дадат съгласие. Външно настоява да са 35 секции.
Все още нито една държава не е отказала. Проблем обаче може да стане, ако разрешението дойде дни преди изборите, защото ще направи организирането им невъзможно. Така например постъпи Германия с изборите в Румъния - разреши гласуване 2 дни преди датата.
Изискванията за
карантиниране
на много от
страните
също заплашват
провеждането
на изборите
Членовете на секционните комисии се командироват от България и във Външно вече тече обучение. Проблемът обаче е, че повечето държави искат освен негативен PCR тест и задължителна 10-дневна карантина. А в същото време някои от сроковете в хронограмата на ЦИК са едва 5 дни, т.е. 2 пъти по-малко от карантината. Заради това МВнР ще иска от ЦИК промяна в хронограмата или изключение за чужбина.
Проблемна ще е и ваксинацията. В петък здравният министър Костадин Ангелов обеща да промени ваксинационния план, за да бъдат имунизирани хората в секционните комисии. Това обаче трябва да стане много бързо, защото между поставянето на двете дози има 21 дни, а след последната и още 10 дни изчакване, за да е максимално ефективна имунизацията.
10-дневната карантина в хотел в чужбина също струва извънредни пари.
Проблем за
гласуването зад
граница са и
намалените и
отменени
самолетни
полети
Което може да направи невъзможно изпращането на бюлетините. Те се доставят по дипломатическата поща, но тя не лети с отделен полет, а като багаж с по-висока защита. Проблемът с пощенските услуги може да доведе и до закъснение на заявленията за гласуване, ако се подават на хартия. Затова от външното ни министерство апелират те да се подадат електронно на сайта на ЦИК. (Виж подробности на 3-а стр.) Допълнително не е съвсем сигурно, че всички секции зад граница ще отворят. Тази година законът позволява комисията да е съставена само от трима членове. Което прави проблемно гласуването, ако някой от членовете не се появи. А в чужбина често се случвало членовете да не дойдат, защото са изпуснали влака си или са се разболели.
Допълнително трудно се намират кандидати за СИК зад граница заради страх от заразяване с коронавируса. А в същото време се търсят и доброволци, които да следат за реда пред секциите, защото служителите на дипломатическите представителства няма да са достатъчни.
Служители на Външно обаче са категорични, че ще направят всичко възможно, за да запазят здравето на хората, които ще работят в секциите, както и на гласуващите. Освен, че ще се съобразят със здравния протокол, който българският здравен министър и главният санитарен инспектор ще изготвят, те ще го надградят и със свои правила. Лични предпазни средства ще бъдат осигурени както за членовете на комисиите, така и за гласуващите.
На входовете ще бъде измервана температура, а за гласуващите ще бъдат осигурени и еднократни ръкавици за вота. Някои от държавите обаче държат между гласоподаватели и гласуващи да има плексигласови прегради. Помещенията също ще бъдат дезинфекцирани няколко пъти в деня на вота.
Притеснение има и по отношение на вечерния час, който са поставили някои държави. Тъй като изборният ден ще продължи най-рано до седем часа, може да се наложи членовете на комисиите да изкарат цялото денонощие в помещението, за да не бъдат глобени.
Датата за изборите също е проблем. Четвърти април съвпада с католическия Великден и затова се очаква много от държавите да наложат забрана за пътувания между различните райони. За това предупреди и вицепремиерът Екатерина Захариева в петък. Външно министерство обаче ще настоява пред страните изборите да бъдат включени сред съществените причини за пътуване, защото в противен случай много от българите няма да могат да упражнят правото си на вот.
През годините много хора, които живеят по границата на Германия с Нидерландия, са предпочитали да отидат да гласуват в страната на лалетата. Тази година именно заради пандемията това няма да може да се гарантира. Германия обаче е пример за добро сътрудничество по време на кризата, категорични са запознати. Тази година оттам са разрешили в страната да се отворят 39 секции. За сравнение на последните местни избори, които бяха извън пандемията, сме имали право само на 13 секции, за Европарламент - 24, а за президентските - 12.
Покрай почивните дни за Великден може да стане проблем и с прибирането на членовете на СИК у нас. Причината - България въведе изискване на границата да се представя отрицателен PCR. Ако лабораториите в чужбина са затворени обаче, за членовете на комисиите ще трябва да се направи изключение и такъв да им се прави на границата у нас, тъй като те трябва да се върнат до два дни след вота.
ЦИК трябва да пусне тази седмица форма за онлайн заявка за вот зад граница
За откриване на секция са нужни 60 души
Българите, живеещи в чужбина, които искат да упражнят правото си на глас на парламентарния вот на 4 април, могат да заявят желанието си по два начина.
Първият е в писмена форма пред дипломатическото или консулското представителство на България в съответната държава. Това става чрез писмено заявление по образец, утвърдено от Централната избирателна комисия, не по-късно от 25 дни преди изборния ден. То трябва да бъде подписано и подадено лично или чрез писмо до съответното дипломатическо или консулско представителство.
Вторият начин е чрез подаване на електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия - www.cik.bg. Очаква се опцията да бъде активна през тази седмица.
За откриването на секция в чужбина са нужни заявления от 60 души, припомниха от МВнР. Те призоваха хората да са активни, за да може да се претендира за повече секции.
Дори и да не са подали заявление, сънародниците ни могат да упражнят правото си на глас, ако в съответното населено място има разкрита избирателна секция. В този случай в самия изборен ден те трябва да попълнят заявление в самата секция, в която ще гласуват.
Подалите заявление за гласуване извън страната се заличават служебно от избирателните списъци за страната и не е нужно да предприемат други действия.
Важно е да се знае, че в бюлетините за гласуване извън страната няма да има независими кандидати, както и преференции, в които избирателят може да посочи предпочитан кандидат. Причината е липсата на изборен район “чужбина”. Така българите зад граница на 4 април ще гласуват само за партия или коалиция или пък с опцията “Не подкрепям никого”.
