С приключването на въоръжения конфликт в района Нагорни Карабах с победата на Азербайджан, който освободи териториите си от арменска окупация, започнаха гласно да се изразяват идеи за създаване на механизъм за сътрудничество с участието на всички кавказки страни.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган беше сред международните лидери, които предложиха шестстранен орган в опит да бъдат загърбени враждите и районът да бъде превърнат в нов басейн на мира, стабилността и просперитета. Азербайджан и Русия одобриха идеята.
Турското предложение включваше и директно послание към Армения. Турция каза, че би била готова да отвори границите си и да установи дипломатически отношения с Армения, ако Ереван приеме да бъде част от регионален форум за сътрудничество.
Инициативата беше главният фокус на петдневната обиколка в района на иранския външен министър Джавад Зариф. Той пристигна в Истанбул на 29 януари, след като посети Баку, Ереван, Москва и Тбилиси, за да обсъди с външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу как да се пристъпи към създаването на регионалния орган.
На пресконференция след разговорите си Зариф и Чавушоглу разкриха предложението си за механизъм за сътрудничество за Кавказ във формат 3+3 с участието на Азербайджан, Армения, Грузия, Турция, Иран и Русия.
Макар че министрите не съобщиха подробности, се смята, че форматът 3+3 визира формирането на две отделни групи, при които едната ще се състои от Турция, Русия и Иран, а втората от Армения, Азербайджан и Грузия.
Счита се, че този формат може да проправи пътя за участието на Армения и Грузия в регионалния механизъм, като се има предвид, че и двете страни имат резерви по отношение на евентуална шестстранна платформа за Кавказ.
За Армения периодът след карабахския конфликт все още е въпрос на национално поражение и страната тепърва трябва да приеме новата реалност. Освен това би било трудно за арменското правителство, което преживява трудни дни във вътрешен план, да си стисне ръцете с Турция и Азербайджан. Арменският премиер Никол Пашинян е строго критикуван в Ереван за отстъпките си към Азербайджан. Със сигурност на Армения ще й отнеме време, за да остави травмата от Нагорни Карабах зад гърба си и да се подготви за отварянето на нова страница.
Друга много важна пречка пред регионалната инициатива е съпротивата на Грузия. Тбилиси казва, че няма да участва в никакъв регионален орган заедно с Русия, освен ако Москва не прекрати окупацията на Абхазия и Южна Осетия.
"Грузия няма да може да се ангажира в мирна платформа, в която участва също и държавата, окупираща грузински територии", заяви грузинският заместник външен министър Александър
Хвтисиашвили миналата седмица, цитиран от местните медии.
Хвтисиашвили каза, че всяка платформа за сътрудничество трябва да се основава на взаимно уважение, суверенитет и териториална цялост на страните участнички, т.е. "Грузия няма да се включи в мирна платформа със страната, окупираща нейните територии". Той напомни също, че Грузия отдава голямо значение на регионални инициативи между трите държави от Южен Кавказ - Армения, Азербайджан и Грузия.
Остава да се изясни дали споменатият вече регионален орган би могъл да се реализира в идния период, било във формата 3+3, или като шестстранен орган. Понастоящем приоритетът на Иран е да задържи отворени транспортните маршрути и коридори от Армения и Нахичеван към Иран и да продължи търговията с тези райони без прекъсване.
Турция планира да задълбочи икономическите, енергийни, транспортни и търговски връзки с Азербайджан, като се възползва от новата реалност на терена. Русия се стреми да упражни влиянието си в региона, като дърпа конците в контекста на арменско-азербайджанския конфликт. Всичко това показва, че има дълъг път да се измине до истински мир и регионална стабилност.
