Преговорите между дружествата и КФН допълнително забавиха приемането на закона за плащането на вторите пенсии
Частните пенсионни фондове и държавата са постигнали съгласие как да се изчисляват биометричните таблици с очакваната продължителност на живота на хората, които ще получават т.нар. втора пенсия, научи “24 часа” от участници в преговорите.
Договорката е постигната в работната група между Комисията за финансов надзор и частните пенсионни дружества, която сформира Народното събрание. Там трябва да бъдат договорени общи предложения за второто четене на промените в Кодекса за социално осигуряване, така че част от изскочилите в последния момент предложения на КФН да бъдат съчетани с правителствения законопроект. Първоначално частните фондове се противопоставиха на описаните от комисията в 36 страници нови предложения, защото според тях напълно променят философията на закона. Такава позиция изказа и шефът на социалната комисия в НС Хасан Адемов. По настояване на шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова обаче бе създадена работната група. Пак тя е поискала и удължаване на срока на преговорите до 5 февруари, което обаче поставя вече под въпрос дали на депутатите ще им стигне времето за приемане на промените преди разпускането на парламента заради изборите.
Биометричните таблици и как да се определят бе един от най-големите проблеми в преговорите между фондовете и КФН. Като първоначално комисията не желаеше тя да ги определя и одобрява.
Таблиците всъщност представляват
прогноза в
конкретната
година на
пенсиониране
каква е
очакваната
продължителност
на живота
на един 65-годишен мъж или жена. И съответно данните от нея влизат във формулата за изчисление на пенсията и оказват влияние както върху големината ѝ, така и дали конкретният пенсионер ще получава пожизнена пенсия, или ще взема пари от частните фондове само за определен брой години.
Договорката, която са постигнали КФН и частните дружества, е на база данните от националната статистика фондовете да могат да варират с увеличение или намаление с половин година на очакваната продължителност на живота на пенсионерите.
Срокът обаче служи само за изчисление на размера на пенсията и ако конкретен човек живее по-дълго от предвижданията в таблицата, това не означава, че парите му ще бъдат спрени.
При започване на изплащането на пенсия натрупаните в личната партида пари на пенсионера ще бъдат прехвърляни във фонд за плащане, предвижда проектът за промени в КСО. Така ще се гарантира, че ще бъдат изплащани пенсиите на преживелите по-дълго за сметка на парите, останали от хора, които са живели по-малко от предвижданията. В момента предварителни и неофициални данни показват, че се очаква първите 17 000 жени с втора пенсия, които трябва да започнат да я получават от есента на 2021 г., да преживеят средно 21 години.
За да работи този механизъм, законопроектът премахва и възможността за наследяване на сумите, които починалите по-рано пенсионери не са успели да получат. И при започнало изплащане на пенсия вече ще се наследяват само пари, неполучени при постигната между фонда и конкретния пенсионер договорка за разсрочено плащане или при пенсия с гарантиран срок.
Проблем засега остава обаче регламентацията на фондовете за изплащане на пенсиите. Първоначално от КФН настояваха те да са отделни юридически лица, а частните дружества желаят да са просто обособено имущество в рамките на универсалния пенсионен фонд. Според бизнеса отделянето на фондовете за изплащане в отделна фирма, която от своя страна ще подлежи на лицензиране от КФН,
заплашва
изплащането на
част от пенсиите
Това би се получило, ако дадено пенсионно дружество има лиценз за фонд, в който да се осигуряват хората, но не бъде лицензиран фондът за изплащане.
Междувременно от КНСБ търсят вносител на свои предложения за второто четене на законопроекта за промени в КСО. Като част от исканията им са в момента, в който започне изплащането на пенсията, парите от личната партида да се прехвърлят към Националния осигурителен институт, който да плаща втората пенсия.
Фондовете са категорично против такъв вариант, защото това на практика означава ликвидирането на втория стълб. Още повече че парите от фондовете за изплащане също могат да бъдат инвестирани според сегашния проект, внесен от правителството. Според депутати пък прехвърлянето на плащането на вторите пенсии към НОИ е чисто счетоводен трик, за да се намали дефицитът в осигурителния институт.
КФН и частните пенсионни дружества са постигнали съгласие и по определянето на техническия лихвен процент при плащането на пенсиите. Той ще е различен всяка година и според формулата за изчисляване на пожизнена пенсия ще служи за актуализиране на размера ѝ. Първоначално комисията отказваше да определя техническия лихвен процент.
Няма да бъдат пипани трите вида пенсии, които ще плащат частните фондове, са се разбрали още дружествата и КФН въпреки първоначалното предложение на комисията за промени там. Така от есента частните фондове ще плащат пожизнена пенсия на хората, чиито партиди позволяват да вземат като месечно плащане поне 15% от размера на минималната пенсия от НОИ. За 2021 г. минималната пенсия е 300 лв., тоест най-ниската втора пенсия трябва да е 45 лв.
Хората, чиито партиди не позволяват плащането на такава пенсия пожизнено, ще вземат разсрочено плащане, докато се изчерпи партидата им. Събралите най-малко като осигуровки, които имат под 900 лв. в партидите си, ще могат да си получат парите наведнъж.
